за диоксин и фурани у нас не са правени от началото на годината. ДТ, 1999, бр. 91, 2.
ДИОРЙТ
84
диоксйнов
— Фр. dioxine.
ДИОКСЙНОВ -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който се отнася до диоксин. Диоксиновата драма започна през май 1999 г. — 6.5 тона белгийски месни., продукти бяха иззети от магазините в страната., поради съмнения, че съдържат диоксин. Кап., 2005, бр. 41 [еа]. Диоксиново замърсяване.
ДИОНИСИИ само мн. Книж. Древногръцки празненства в чест на бог Дионис, с които е свързан произходът на древногръцкия театър и драма. Дионисиите са били чествани два пъти в годината.
◇ Големи дионисии. Книж. Празненства в чест на бог Дионис, които са ставали през м. март. Малки дионисии. Книж. Празненства в чест на бог Дионис, които са ставали през м. декември.
ДИОНИСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до Дионис, свързан е с Дионис, древногръцки бог на виното, плодородието и веселието. Едва в четвъртото столетие били построени или по-право издълбани на разни склонове каменни театри. От такава късна епоха е и дионисовият театър в Атина, основите на който са запазени и досега. Ал. Балабанов, ИКЛ, 100-101. Дионисовият баща Зевс Гръмовержеца наказал Ликург, който дръзнал да оспорва младия бог. Н. Мънков, CЛM (превод), 82.
◇ Дионисови песни. Литер. Лирически песни, посветени на бог Дионис.
ДИОПТРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който се отнася до диоптър. Някои диопт-рени екери са направени с двойни диоптри. Вл. Станоев и др., Г, 112.
ДИОПТРИКА ж. Физ. Дял от оптиката, който изучава пречупването на светлинните лъчи при преминаването им през прозрачна среда. Изучаващите диоптриката си въобразяват, че зрителните уреди могат да бъдат направени с произволна степен на съвършенство с помощта на стъкло, ако чрез полиране се придаде желаната геометрична форма. Ив. Въжарова, ИН (превод), 39. Явленията, които произлизат от разпростирането на светлината в прозрачни средини, ся разглеждат от диоптриката. И. Гюзелев, РФ, 249-250.
— От гр. бюлтргкд.
ДИОПТРЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Физ. Диоптрически.
ДИОПТРЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Физ. Който се отнася до явления, ставащи в различни прозрачни среди; диоптричен.
◇ Диоптрически телескоп. Астрон. Телескоп, при който изображенията на небесните тела се получават с помощта на оптически стъкла.
От rp. 6l07lTpiK0Ç.
ДИОПТРИЯ ж. Физ. Единица мярка за пречупвателна сила на леща или на оптична система.
— От гр. бюлтрега 'проницателност'. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДИОПТРОМЕР м. Физ. Уред за измерване пречупвателната сила на лещи и стъкла за очила в диоптри.
— От Ал. Милев и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1970.
ДИОПТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. 1. Физ. Единица мярка за пречупвателната сила на леща или на оптична система, отговаряща на фокусно разстояние един метър. Известно е, че с лупа, която има сила на пречупването от 10 до 13 диоптъра, слънчевите лъчи могат да се съберат във фокус върху предмети и да ги запалват. РД, 1961, бр. 44, 2. Професорът оправи далекогледа според своите очи, тъй като предполагаше, че и Ради има същия диоптър далекогледство. Г. Томалевски, АН, 193. — Знаете ли, господине, аз съм много късоглед — единадесет диоптъра. Но с очилата гледам добре звездите — всяка поотделно. Н. Драганов, ТМС, 54. Поради засилващото се късогледство диоптрите на очилата му трябваше да се увеличат двойно... ВН, 1961, бр. 2964, 4.
2. Геодез. Уред за насочване на подвижна част от ъгломерен инструмент върху отдалечен предмет (Ал. Милев и др., РЧД).
— От гр. 6{o7ixpov 'огледало' през нем. Diopter или фр. dioptre.
ДИОРАМА ж. Спец. Рисунка, изписана от двете страни на прозрачна тънка материя, матово стъкло и др., която скрито се осветява отгоре и отзад, създавайки впечатление, че се намира в пространството, а не върху плоскост. Той направил хубав скален масив, по който наредил в съответна поза срещащите се в скалните биотопи животни, като диви кози, орли и др. Тази диорама направила много силно впечатление на посетителите и тя утвърдила положението на автора й като препаратор в София. К. Тулешков, НЗ, 12. Г-жа Дрянкова посещава и Тръпковата галерия. Тя бе ходила там още през януари, за да види Александър Божиновата „диорама“— едно име, което никой не бе чувал. М. Кремен, РЯ, 435.
— От гр. 5ia 'през' + opapa 'виждане'.
ДИОРЙТ м. Геол. Зеленикавосива зърнеста масивна скала от магмената група, използвана като строителен материал в архитектурата и скулптурата. По-важните ма-гматични скали са гранитът, диоритът, сиенитът, андезитът, риолитът, базалтът и др. П. Мандев, СПВ, 7. Диоритите са зърнести средно до тъмнооцветени пъстри скали, изградени от среден плагиоклаз и фемичен минерал (амфибол, авгит, био-тит). Г. Георгиев, МП, 184.
— От гр. 8iopi£co 'разделям' през фр. diorite.
