2. Нов. Разг. Поп- или рокпевец с дългого-дишна незатихваща популярност. Някои кадри са хванали четиримата динозаври [от „Ролинг Стоунс“] по време на снимките за обложките на албумите. С, 2000, бр. 2682, 21. Сцената е притихнала в очакване на динозавъра Алис Купър. ХК, 2000, бр. 31, 15. Той вече гастролира в блусарското общество и жъне успехи с динозаврите Георги Минчев и Васко Кръпката. ВЖ, 2000, бр. 25,3.
— От гр. Seivoq 'страшен' + стаг>ра 'гущер'.
ДИНОТЕРИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Па-леонт. Изкопаем едър хоботен бозайник, живял през неозойската ера; динотериум. В Танганайка, в долината Серенджа, е намерен скелет на гигантски динотерий — далечен прародител на слоновете. ВН, 1962, бр. 3231, 4.
— От гр. 8eivo<; 'страшен' + тЗцрюу 'звяр'.
ДИНОТЕРИУМ м. Палеонт. Динотерий. През неогена широко развитие достигнали хоботните бозайници — например мастодонът и динотериумът. Ст. Бо-шев и др., ГГ, 133.
ДЙНЧЕ, мн. -та, ср. Тревисто полухрас-товидно растение от семейство розоцветни с перести листа и дребни зелени или червеникави, събрани във връхни главици цветове и миризма на диня1; любениче. Sanguisorba.
ДЙНЧЕ, мн. -та, ср. У мал. от диня1 (във 2 знач.); диница, диничка, динка2, динчица. Това се вика истински дини! Не бяха кисели и горчиви като бабиното динче, дето ни откъсна в нашето градинче. Кр. Григоров, ОНУ, 76. И какво ли няма на този пазар! Едра загария, царевица, .., картофи като динчета. Н. Каралиева, Н, 60.
ДИНЧИЦА ж. У мал. от диня1 (във 2 знач.); диница, диничка, динче, динка2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДИНЯ1 ж. 1. Едногодишно тревисто растение от семейство тиквови със стелещо се стъбло и голям, объл, сладък и сочен плод с твърда зелена кора; любеница. Citrullus vulgaris. Това е прелестно зелено кътче ..; аз с възхищение фърлях взор на равната му площ, облечена със зеленина от посевите .., ориз, лозя, дини, овошки. Ив. Вазов, Съч. XV, 5.
2. Плодът на това растение; любеница. Филип изпуши една цигара, като не знаеше къде да иде, сетне влезе в близкото дюкянче и си купи диня и сирене. Ем. Манов, БГ, 215. Татко постла една кърпичка на тревата, сложи там хляба и сиренето и наряза диня-та. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 11. Каква мека есен шумолеше в царевицата! От бостаните се връщаха млади жени, нарамили дини и пъпеши в бремета. А. Каралийчев, ПГ, 150. [Антица] искаше да се готви добре за работниците,и.., да им се режат повече дини и пъпеши. Й. Йовков, ЧКГ, 77. Бре Манюв-ските чорбаджа, /.. / Червени дини ядяха, / люта ракия пияха. Нар. пес., СбВСт, 812.
◇ Знае свиня да яде диня; знае <ти> свиня що е диня. Диал. Пренебр. За прост, ограничен човек, който не разбира кое е по-хубаво, по-добро. Колкото (като) свиня от диня, разбирам (разумявам, отбирам, познавам и под.). Разг. Ирон. Нищо не (разбирам). Нося (хващам, улавям / уловя) две дини под една мишница. Разг. Върша едновременно две работи в две различни области, изпълнявам две различни задължения. Съчетал, значи, полезното с приятното. Кой не прави така в нашия задъхан век, където обикновено всеки носи по две дини под една мишница? П. Незнакомов, АБМ, 52. Хората бързаха, суетяха се, качваха се. Едни предпочитаха топла закуска, други удобно място да седнат. Някои искаха да уловят и двете дини под една мишница. Ив. Остриков, ВН, 1960, бр. 2740, 4.
ДИНЯ2 ж. Диал. Пъпеш. Не е диня, та да го помиришеш. Погов., СбНУ III, 255.
◇ Пожълтял като диня. Диал. Казва се за човек, който е болезнено блед.
ДИНЯВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Динен, динян. Само когато лятно време зърнеше динява кора, се разлютяваше много. Ив. Вазов, Съч. VIII, 69.
◇ Подхлъзвам / подхлъзна на (под) динява кора някого. Диал. Измамвам, изигравам някого хитро, обикн. като му попречвам да осъществи нещо. — Тъй се хили сладко и го гледа с черните си очи .. Тая магьосница ще те подхлъзне под динява кора .. Пази се, Capo! Ив. Вазов, Съч. XX, 168.
ДИНЯН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Динен, диняв.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДИОД м. Електр. Електронна лампа с два противополжни електрода, която има еднопосочна проводимост и се използва за изправяне на променлив ток и детектиране. В настояще време се изработват германиеви диоди и триоди, аналогични по своето действие на електронните усилвателни лампи. ВН, 1958, бр. 2045, 4. В Ботевград се намира първият у нас завод за полупроводникови диоди и транзистори.
◇ Двоен диод. Електр. Диод, който съдържа един катод и два анода.
— От гр. 5ц 'два пъти' + електрод.
ДИОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Електр. Прил. от диод. Диодната лампа, .., се състои от катод и анод. Т. Кръстев и др., СТ, 145. Най-проста фиксираща схема е схемата на диодния ограничител. При липса на сигнал диодът е запушен от напрежението. Д. Мишев и др., ТТ, 59.
ДИОКСИН м. Хим. Силно отровен, токсичен субпродукт от производството на хлорни деривати на фенола, който е опасен замърсител на околната среда. Замервания
