ДЙПЛЯ СЕ несв., непрех. Само мн. За бръчки — разполагаме се, намираме се плътно една до друга. Около очите му се диплеха гъсти бръчки. Й. Йовков, СЛ, 179. Широки прави бръчки се диплеха от единия до другия край на челото му. А. Христофоров, А, 335.
— От гр. SiptaovG).
ДИПЛЯНА ж. Диплянка. Някои от бившите окръзи издадоха албуми, дипляни за паметниците на културата, разположени на територията им. Диал., 1990, бр. 7,
4. На кораба мнозина от бразилците научиха за нашата страна, отиваха си доволни и респектирани, стиснали под мишница български списания и дипляни. Пл, 1969, кн. 6, 83. Както е известно от карти, проспекти и дипляни, Е-5 е международен път. Отеч., 1977, кн. 10, 9.
ДИПЛЯНКА ж. Печатно издание, обикн. цветно, на изгледи, снимки, проспекти и под. във вид на дълга лента, която се сгъва няколкократно и става като албумче. Напоследък изпълнителният комитет на съвета взе решение да се издадат и разпространят илюстровани албуми за историята на нашата родна столица, .., брошури, диплянки на музеите и пр. ВН, 1953, бр. 289, 4. Те бяха дошли в една добре уредена туристическа страна, за която бяха прочели маса диплянки и пропагандни списания. Ст, 1968, бр. 1172, 3. „Българска фотография“ изготвя специална юбилейна диплянка със снимки от живота на Смирнен-ски. ЛФ, 1958, бр. 37, 3. Издателствата „Наука и изкуство“ и „Български художник“ ще издадат диплянки, картички, пътеводители и други. ВН, 1960, бр. 2670, 4. // Остар. Вид карта за пътуване с градски транспорт.
дипол м. 1. Физ. Система от два еднакви по големина и противоположни по знак електрически или магнитни товара, които се намират на много малко разстояние един от друг. Под действието на електрич-ните сили електричните товари в молекулата се преместват така, че молекулата се превръща в дипол. Физ. X кл, 1965, 119. При най-ниски температури се втечняват инертните газове, защото техните молекули са едноатомни и появата на временен дипол при тях става по-трудно. Е. Киркова, АМ, 44.
2. Техн. Най-простият тип антенно устройство, което се състои от два проводника с еднаква дължина, симетрично съединени с приемника. Антената е полувълнов дипол, настроен на средната честота на даден канал. Д. Мишев и др., ТТ, 195. Най-добро приемане се получава, когато антената (диполът) е настроена на вълната, която ще приема. НТМ, 1961, кн. 9, 27.
— От гр. 5ц 'два пъти' + rcoXoç 'полюс'.
ДИПОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Физ. Техн. Прил. от дипол. Само във връзка с явлението поляризация Бошкович посочва възможността за диполен характер на корпускулата, като я сравнява, както и Нютон, с въртящ се магнит. Ив. Въжаро-ва, ИН (превод), 255. Над покрива се издигат високите прътове на диполна антена. Б. Райнов, НН, 406-407. Вторият модел предполага, че всяка звезда притежава постоянно диполно (аналогично на магнитно-то поле на прав магнит) магнитно поле с ос, наклонена спрямо оста, около която се върти звездата. Вселена 69, 102. При разтваряне на кристални соли във вода, например на натриев хлорид, противоположно натоварените йони на солта привличат диполните молекули на водата. Хим. IX кл, 1965, 36.
О Диполен момент. Физ. Величина, която характеризира стойността на дипола в дадена молекула или йон. Полярността на молекулите се измерва с тъй наречения диполен момент, .., който представлява произведение от елементарния електричен заряд .. и дължината на дипола. К. Кулелиев и др., Ф, 20.
ДИПТИХ м. Истор. У древните гърци и римляни — две дъсчици, съединени една с друга като корици на книга и покрити от вътрешната страна с тънък слой восък, върху който се пише.
2. Изк. Картина, миниатюрно живописно или релефно изображение върху две симетрични дървени плоскости или върху метални пластинки, които се затварят с шарнир като корици на книга.
3. Литер. Художествено произведение, което се състои от две части.
— От гр. ’сгънат на две'.
дипчик, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Приклад на пушка; кондак. — Кон ли го е ритнал? .. — Не, каймакам ефенди! Исмаил, синът на Тургут бей, го халосал с дипчика на пушката... А. Христофоров, А, 111. Солдатите почнаха да обират затворниците и, за да ги сплашат и накарат да им дадат щото имаха, бяха обърнали дипчиците на пушките си и удряха немилостиво де кого завърнат. К. Величков, ПССъч. I, 43. — Възглавници сте имали, пък не се обаждате, каза, като я поемваше и я привърза на дясното си рамо, гдето щеше да опира на шишенето дипчика у рамото му. Ц. Гинчев, ГК, 187. Мечкарско ши-шене е турено посред / със чер дебел дипчик, обточен с двоен ред / седефен цвето-рез и с свилена превязка. П. П. Славейков, БСб, 1897, кн. 2, 122.
— Typ. dipgik.
ДИРЕК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг. Дървен стълб, който се използва за подпо-
а. Жената отиде към дебелия дъбов ирек, подпрял сайванта като стожер и
