на откриване и проучване явленията на радиоактивността. Ас. Златаров, ПН, 1934, кн. 1, 1. Епоха на междуособици и войни. II Период от време, свързан с дейността на дадена историческа, с голямо значение, известна личност. Той бе преживял славната епоха на Ивана Асеня II. Ив. Вазов, Съч. XIV, 48. Има голяма прилика в епохите на Петра и Шишмана, с които най-живо е свързано преданието. Ив. Вазов, Съч. XV, 74. Тогава като ветеран излез / и разкажи им, как живеем днес — / в епохата на Чем-бърлейните. Хр. Радевски, ВН, 8. // Отделен период в историята, в развитието на дадена дейност, явление, наука или в изкуството, свързани обикн. с някаква качествена промяна. Тъй наречената вертеровска епоха, мисли веднъж Гьоте, принадлежи не само на даден културен период, но и на всеки индивидуален живот, когато личността се натъкне на остариял социален ред. М. Арнаудов, Г, 14. Научната епоха в развитието на химията започва от XVII в., когато в новооткритите химични лаборатории, се използуват везните за количествени изследвания на веществата и промените, които се извършват с тях. Хим. XI кл, 1965,
6. И може би, в пълно разбиране на великата епоха се крие ключът на разкриване същността на съвременната италианска живопис, а и не само на нея. НК, 1958, бр. 29, 5. Епоха на романтизма. Епоха на класицизма. И Особено значим период в живота на човека. И докато той ми говореше за едно, за друго, от далечното и близко минало, аз, отговаряйки му само с къси „да“ и „не“, унасях се мислено в оная непрежалена епоха на чисти радости и безгрижни вълнения, свързани с живота на ученика. Ив. Вазов, Съч. X, 144. Това беше епохата на най-радостните ни, на най-щастливите ни дни. К. Великов, ПССъч. I, X.
2. Разш. Период от време, който се характеризира, откроява със свои особености, черти. В епохата, когато ся е развивал язи-кът, има два различни периода. Ч, 1872, бр. 13, 643. Утешително е да си напомни челяк, как, на него време, при самото наставание на епохата на народностите, намирали са арнаути с народно чувство. Г, 1863, бр. 10, 84. Той [Стамболов] доста време управлява България и доста горчивини, беди и неприятности е претърпял през епохата на 7 го-дишното си управление. С, 1894, бр. 1487, 2.
3. Прен. Определена личност, научно откритие, произведение на изкуството, които се открояват със своето особено голямо значение в историята и в развитието. Той не е само име на голям артист и изключително талантлив режисьор. Масалитинов е епоха в нашето театрално изкуство. Ив. Димов, АИДЖ, 71. Драмата [на Гьоте] прави епоха със свободната си композиция и енергичния си протест срещу всичко плесенясало в живота. М. Арнаудов, Г, 12. Джон Атанасов е не просто легенда, той е епоха в човешкото познание, нова ера в историята на човечеството — ерата на изкуствения интелект.
4. Геол. Подразделение на геологически период; ера. Отводняването пък на тези езера се предполага да е станало в началото на ледниковата епоха или преди 300 000 години. П. Делирадев, В, 29. По-късно през плейстоцена (дилувиалната епоха) едновременно с вдлъбването на всяклата се Ново-махленска река и издигането на скалния масив, се създали благоприятни условия за водните капки, да дооформят красотата й. М. Тошков и др., HP П, 197-198. Голямата пещера е била жилище на праисторически хора през късния енеолит (..) и през втория период на старожелязната епоха. Е, 1979, бр. 20, 3. Тук са открити оръдия на труда, каменни фигури и керамика, датиращи още от каменната епоха. Л. Мел-нишки, Кам., 3. Геолозите изчисляват дванайсет такива [съставления] утайки. Всяка една от тях е съставена между две епохи или революции на земното кълбо. Ч, 1872, бр. 13,681.
5. Астрон. Момент, от който започват да изчисляват движението на някакво небесно тяло.
— От гр. елохл 'спиране, прекъсване' през рус. эпоха и нем. Epoche. — Ем. Васкидович, Първи понятия за детинско употребление, 1847.
ЕПОХАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който поради значителността си, важността си, създава, ознаменува епоха (в 1 знач.); много важен, значителен. Само три години след смъртта на Апостола избухна най-голямото въстание срещу вековния поробител.. В подготовката на тази епохална борба, която изкупи свободата, дейците следваха пътя на Апостола. Ив. Унджи-ев, ВЛ, 356. Те бързаха един през друг да го уверят, че доброто, което е замислил да направи на селото им, ще бъде от епохално значение за неговото стопанско, па и за културното му развитие. Ст. Чилингиров, РК, 51. Какъвто и да беше Стамболов за едни или за други, той си остава една епохална фигура. Ив. Вазов, НО, 10. Той [изкуственият спътник] може да бъде построен само в страна, в която промишлеността, математиката, химията и радиотехниката са постигнали епохални завоевания. ОФ, 1958, бр. 4267, 4. Писменият слог е епохален. На човечеството то е слънчев химн. В. Марковски, ПЗ, 448. Епохални постижения на науката и техниката. • Обр. Ирон. Раздухвай фактите, уси-ляй краските, избирай живописни епитети; тури епохални лъжи и колосални низости, а главно, въведи скандална хроника. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 133.
ЕПОХАЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от епохален. Епохал-ността на това научно откритие е без
