спорна. • Обр. Ирон. Мисля тук е необходимо малко историческо изяснение, за да се определи епохалността и на моята лудория. Т. Генов, ДОД, 13.
EnPYBÈTKA ж. Спец. Специален съд за лабораторни изследвания и опити, представляващ стъклена тръбичка със заоблено дъно. Микроскопът и стативът с епруветките съставляваха най-важният дял от предметите, които трябваше да притежава един кабинет. А. Гуляшки, МТС, 92. Заровен сред епруветки и стъкленици с химикали, той ме посрещна с вечната си усмивка. М. Кремен, РЯ, 28. Той си спомни пак за хубавата университетска лаборатория и се видя там сред своите млади другари, с белите блузи, наредени около дългите мраморни маси, отрупани със стъкленици, епруветки и разни инструменти. Елин Пелин, Съч. II, 183. Сестра Караманова седеше в дъното на лабораторията, зад статив с епруветки. Й. Попов, ИЖП, 7.
◇ Бебе в (от) епруветка. Разг. 1. Метод за изкуствено оплождане ин витро. Методът „бебе в епруветка“ вече не буди удивление, но запазва противоречието между различни ценности — правото на човека на неговото тяло, правото на детето да бъде родено. Е 2001, 2000, бр. 6 [еа]. Спасителен пояс [за създаване на дете] е бебе от епруветка, предназначен за мъжкия фактор на безплодие. СТ, 1999, бр. 10, 7. 2. Дете, заченато чрез този метод. 250 бебета в епруветка се родиха за 5 години. Дем., 2000, бр. 321,
3. Доцент Щерев отново събра бебетата си от епруветка на среща. ВЖ, 2001, бр. 13,3.
— От фр. éprouvette.
ЕПТЕЗ м. Ритуално измиване при мюсюлманите, което се прави преди молитва. И Мерджан,.., послушал войводата си, опретнал се до лактите и взел една кратуна, която била пълна с вода, умил се, та си взел ептеза, и направил намаза. М. Кънчев, В, 37-38. „Мерджане, излез и ти, та си вземи ептеза и направи намаза“ — казал войводата. М. Кънчев, В, 37.
— Тур. eptez.
ЕПТЕН нареч. Диал. Хептен. Тя се беше ептен променила, станала бе ептен друга, не приличаше вече на напреднята Гена. Т. Влайков, Съч. II, 36. Старата копринена буба, дето я отглеждаме по къщите.., кога се зададе дъжд и има силни гръмотевици, пуска жълта вода на устата и мре;.. Тук пък на открито в гората ептен ще измре. Й. Радичков, ЧП, 77.
ЕР1, èpM, èpa, мн. èpoee, след числ. èpa, м. Название на буквите ъ и ь в българската азбука. След смъртта на мъжа си тя мислеше да я [плочката на вратата] свали, но когато скръбта й попремина, зачеркна само еровете и я остави. П. Михайлова, Ж, 19-20.
◇ Ер голям. Название на буквата и звука ъ в българската азбука. Само буквите ъ, ь, й, имат особени имена. Буква ъ се нарича ер голям, ь се нарича ер малък, а й се нарича и с кратка (и кратко) за разлика от обикновеното и. Л. Андрейчин и др., БГ, 7. Кики-ридков взе писалката, натопи я, и сричай-ки бавно-бавно в себе си, написа в разносна-та книга ясно, четливо, красиво и с хубав ер голям на края: С. Кикиридковъ. Д. Кал-фов, Избр. разк., 135. Ер малък. 1. Название на буквата ь в българската азбука.
2. Знак за мекост пред тласната о, когато пред нея се изговаря мека съгласна.
◇ Свивам се / свия се на ер голям. Разг.
1. Много ми е студено. Стаята ми няма отопление. Тая нощ ще се свивам на ер голям. 2. Разг. Ходя прегърбен, много съм се прегърбил. Я се изправи, какво си се свил на ер голям.
ЕР2, ер ът, ера, мн. ерове, след числ. ера, м. Диал. Конско седло.
◇ Приляга ми като на магаре ер. Диал. Никак не ми приляга.
— От тур. еуег. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ЕР3 частица. Диал. В съчет. с какъв, що или със същ. край — за образуване на неопр. местоим.; който и да е.
— От пер. през тур. her 'всеки един, който и да е'. — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ЕРА ж. 1. Начало на летоброене във всяка хронологична система, съвпадащо обикн. с деня на важно историческо събитие. Според едни летописци [сътворяването на света] .. било станало в 5492 г. (цариградска ера), според други — 5500 г. (римска ера), а според трети — в 5492 г. (александрийска ера) преди раждането на Христа. ВН, 1958, бр. 1997, 4. Ера, начало на годишния чет на някоя работа, каквото на християнството, годините ся начеват от P. X. [раждането на Христос], а на турците побягванието на Моамеда в Мекка. Ан. Ки-пиловски, КНОИ (превод), 190. // Историческото време между две такива начала, периодът от време, определен от едно и също летоброене. Стара ера. Ера преди Христа. II В съчет. с християнска, нова, наша. Летоброене, с начало от предполагаемата дата на раждането на Исус Христос. — Ще посетим развалините на един град; който е бил основан от римския император Траян в 106 година от нашата ера. А. Каралий-чев, С, 282. В документа се говори за одри-зите. Тия племена наистина са живели по тия места в пети век преди нашата ера. М. Марчевски, ТС, 92. Второто хилядолетие от новата ера започва на Балканите с едно жертвоприношение, надминало всички езически и варварски дела. Н. Драгова, КО,
15. — Господин кмете, император Константин Велики е разрешил християнството
