нов, ЗЧР, 144. С велико майсторство Христо Ботев нарисува картината на хайдушкия балкан, като възпя легендарната епопея на Бузлуджа с най-нежните струни на своето голямо, поетично сърце. Й. Радичков и др., ГСП, 96. Аз се чудих в парижките музеи на великолепните платна на Жироде-товци, Рифетовци, Мейсониеровци и другите пластични възпроизводители на На-полеоновата епопея. Ив. Вазов, Съч. IX,
126.
4. Прен. Период от живота на някого, изпълнен с големи преживявания и важни събития; преживелица. Докторът беше задържал Христа да му разказва някоя пространна история за нещо си от неизвестна епоха,.. Христо от всичката си душа желаеше да дойде краят на безконечната епопея. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 32. За него е твърде естествено да изкара пред нас една баба, една мома или една войвода, които разказват своите патила, па често вмя-тат в своята лична епопея разказите на друго някое лице. Б. Ангелов, ЛС, 209.
— От гр. елояоиа 'епична песен' през рус. эпопея или фр. épopée. — Т. Шишков, Теория на словесността (превод), 1873.
ЕПОС м. 1. Литер. Един от трите основни литературни рода (лирика, епос, драма), произведенията на който създават обикн. сюжетна художествена картина на света чрез повествование за случки и събития, които следват едно след друго. Епосът, лириката и драмата при цялата им еволюция в историята на литературата запазват неизменното на своята жанрова природа, епическата, лирическата и драматическа-та структура, в които могат да се вместят различно съдържание, различни и противоположни идеи и емоционални нагласи. С, 1972, кн. 9, 223. // През античността и средновековието — произведения, които създават сюжетно художествена картина на света в стихотворна форма (поема с историческо и героично съдържание, епопея, роман в стихове и др.). Омиров епос.
2. Литер. В народното творчество — произведения в стихотворна или прозаична форма с митологичен, героичен или исторически характер. Девойката подхваща чудната мелодия на нова песен, в която има нещо от героичния хайдушки епос на нашето славно минало. Г. Караславов, ПМ, 42. Най-голяма е обаче заслугата на песните за Крали Марка, който стои в центъра на нашия юнашки епос. Ив. Кънчев, БР, 1931, кн. 6, 191. В областта на старинния епос индийският народ има крупен принос с поемите „Рамаяна“ и „Махабхарата“. В. Иванов, ЛФ, 1956, бр. 4, 4. Досега всички епоси в световната и в националните литератури са създавани в строго едноритмие. П. Зарев, Предговор в кн., В. Марковски, ПЗ, 10. Като се причисли една сравнително нова любовна песен с исторически имена към юнашкия епос .., създават се превратни разбирания за самата поезия. СбНУ XXXV, 44. Богатирски епос. • Обр. Има какво да се научи от изучаването и на далечното, и на близкото революционно минало на Родопите .., което има своя ненаписан епос. НК, 1958, бр. 34, 2. И великолепният епос на негова живот се завърши с една тиха елегия. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 131. На друго място аз съм говорил, че спомените на Стамболовите последователи бяха като един вид устен епос. С. Радев, ССБ II, 650.
3. Муз. Произведение, обикн. по героичен или приказно-митологичен сюжет, което се изпълнява успоредно с рецитирането на текста в речитатив или се пее.
— Гр. 6710Q през рус. эпос или нем. Epos. — В-к Дума на българските емигранти, 1871.
ЕПОСЕН, -сна, -сно, мн. -сни. Книж. Прил. от епос. Господарят му запази своята мъдра и богата съкровищница, защото в епосните сражения на софийската арена той участвуваше само... задочно. Т. Генов, ДОД, 73. Епосно творчество.
ЕПОХА ж. 1. Продължителен период от историческо време, който се определя въз основа на съществени, характерни, типични и особено важни явления и събития; ера. Епохата на робството беше изработила унизителната за човечеството поговорка: преклонената глава сабя не я сече. Ив. Вазов, Съч. XXII, 185. В най-хубавата част от своето творчество той [Вазов] е носител на оная, завещана от предосво-божденската епоха, демократична традиция, която го държи винаги близко до съдбините на народа. Г. Цанев, СИБЛ, 128. Като се разхожда човек из града, натъква се на различни паметници, които свидетел-ствуват за сменялите се епохи на благоденствие и упадък, и за господството на готи, гърци, римляни. Г. Белев, KP, 85. Те [художници и декоратори] умееха да съгласуват работата си с режисьора и автора, умееха да характеризират епохата и момента. Ив. Димов, АИДЖ, 106. В Североизточна България, както и на други места на нашата страна, са запазени старини от всички епохи. Ст. Михайлов, БС, 7. За пра-вилното и по-лесно изучаване живота на народите, освен по години и векове, историческата наука разделя историческото време и на епохи, според начина, по който са живели хората. Ист. V кл, 1980, 10. Епоха на Възраждането. Предисторическа епоха. И Период от време, когато нещо, някакво явление получава голямо значение и широко разпространение. Живеем в епохата на радиото и на аероплана! Й. Йовков, ПГ, 41. В епохата на черковната и политическа борба има личности, заобиколени с ореола на светци. Й. Йовков, Разк. III, 97. Името на мадам Кюри ще остане свързано с една епоха в историята на науката — епохата
