срещу турския феодализъм и борбата за национална независимост. Лит. X кл, 108.
4. Прен. Славен, величав, геройски. Неговата външност изведнъж напомняше епическата фигура на опълченец; сурово лице, стреловит поглед изпод гъсти вежди, големи ястаклии^мустаци, вече посребрени от времето. Й. Йовков, ПК, 179. Бягаха отзад и голите рътове, свидетели на епическите борби при обсадата на Плевен. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 5. И никой не се замислял, какво значат тия пет минути в тунел — какво разбиване на скали, дни и нощи над компресора,.., тревоги, напрежение... Епическо геройство беше превземането на Гълъбец!
Н. Стефанова, РП, 63-64. От портретите и таблата гледат откритите честни лица на участниците в епическите боеве при Стара Загора. ВН, 1958, бр. 2201, 1. Той [историческият ден 11 август] говори за едно епическо минало, когато жаждата за свобода израсла из пепелищата на Батак и Перущица. БД, 1909, бр. 29, 3. • Обр. Ирон. Сред това пъстро множество само една физиономия е спокойна. Това е безстрашният Хогас Минасиян — съдържателят на кафенето. Той разлива с епическо спокойствие „адското питие“ — кафето — и апатично отбелязва с тебешир върху една ламарина край оджака задълженията на своите шумни гости. Ив. Богданов, СП, 31.
ЕПЙЧЕСКИ. Литер. Пареч. от прил. епически; епично. Там / посред общия смут / сам, / като луд / епически смелият / поп / Андрей / с легендарния топ / стреля / снаряд след снаряд. Гео Милев, С, 36. Авторът разкрива събитията епически.
ЕПИЧНО. Литер. Пареч. от прил. епичен; епически. Писателят разказва спокойно, епично.
ЕПИЧНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от епичен. Изображението на тези [ТЕЦ „Марица 3“ и „АТЗ“] гиганти е дадено в момента на най-голямо напрежение чрез динамични описания, наситени с пределно сбита епичност. С, 1952, ich. 5, 170. Форматът на картината бива хоризонтален, квадратен, вертикален... Верти-калността изобщо се схваща като състояние устремно, динамично,.., в противовес на покоя, лиризма и епичността при хори-зонталността. Ал. Гетамн и др., СБ, 130.
ЕПОД м. Литер. 1. В античната трагедия — заключителна част на песен, изпълнявана от хора след ред строфи и антисгрофи.
2. Вид стихотворение, в което дълъг стих се редува с кратък. От тая неголяма книга, за написването на която Хораций е употребил тридесет години, една голяма част заемат сатирите, еподите и епистолите. БР, 1930, кн. 3, 90.
3. Стих, който се повтаря предимно в края на всяка строфа като своеобразен припев.
— От гр. еткоб-п 'припев'.
ЕПОКСЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Обикн. в съчет.: Епоксидна смола. Спец. Вид синтетична смола, която се отличава с голяма устойчивост, поради което се използва за производство на лепила, лакове, бои и др. В процес на полу промишлено оформление е получаването на т. н. епоксидни смоли. Това са най-новите видове смоли, които имат висока устойчивост срещу алкалии и киселини. НК, 1958, бр. 44,
4. Епоксидните смоли се произвеждат в много страни от десетилетия.
ЕПОЛЁТИ мн., ед. (рядко) еполёт, м. Парадни офицерски пагони, украсени с ширити, със златни или сребърни ресни, шнурове и др. Бай Стоян се сепна от строгия тон на околийския, пот обля изгорялото му от слънцето лице. Спря поглед на лъскавите му еполети, тъй като го беше страх, да го погледне право в очите. Ив. Карановски, Разк. I, 134. И с едно силно дърпане Спасов отпра еполета му и махна, да го перне с него по лицето. Йв. Вазов, Съч. XI, 183.
— Фр. epaulette през рус. эполет.
ЕПОПЕЯ ж. 1. Литер. Голяма поетическа творба, поема или цикъл от стихотворни произведения, посветени на важно историческо събитие, на преломен, решаващ за развитието на един народ исторически момент или на забележителна историческа личност. Знанието на гръцкия език и вещото разбиране на текста не са още сами по себе достатъчни, за да може да се предприеме един успешен превод в стихове на епопея като Илиада или Одисея.. Ето защо поетическите преводи на Омировите епопеи са така редки във всичките литератури. К. Вличков, ПССъч. VIII, 116. Живее в Одисея мойта бол горчива. / Изплитам епопея тиха и бурлива. В. Марковски, СМ,
18. Опит за създаване на национална епопея е „Кървава песен“ от П. П. Славейков. А Национална епопея на полската литература е „Пан Тадуеш“ от А. Мицкевич. А Епопея на забравените.
2. Литер. Голямо прозаично произведение, обикн. роман или серия от произведения, които отразяват значителни събития от живота на даден народ през по-дълъг период от време. Романът „Ден последен“ е драматична епопея за края на една епоха. Е. Ка-ранфилов, Б III, 230-231. Романът "Война и мир " е епопея на руския живот и на военната слава на Русия през Отечествената война от 1812 год.
3. Прен. Историческо събитие или ред от събития, които са свързани с героични подвизи, и имат голямо значение в историята и живота на даден народ. Така започваха големите отбранителни боеве, които ще останат завинаги в нашата история под блясъка на името Дравска епопея. П. Вежи-
