в епицентъра на циклона — просто необяснимо. Д. Калфов, Избр. разк., 129.
— От лат. epicentmm през рус. эпицентр или нем. Epizentrum.
ЕПИЦИКЛОЙДА ж. Геом. Затворена крива линия, която се описва от точка на окръжност, търкаляйки се без плъзгане по външната страна на друга окръжност. През XVII век Христиан Хюйгенс (1629-1695 г.) въз основа на математически изчисления предложил, работните профили на зъбците да се образуват от кривите епициклои-да и хипоциклоида. НТМ, 1961, кн. 11, 6.
ЕПИЦИКЪЛ, мн. -кли, м. Астр. Мат. В Птоломеевата система на света — окръжност, центърът на която се движи равномерно по друга окръжност. За да може да се обясни сложното примкообразно движение на планетите, той [александрийският астроном Птоломей] приел, че те се движат не по самия кръг, а по друг кръг, с по-малък радиус, чийто център обикаля равномерно около Земята. Малкият кръг, по който се движи планетата, той нарекъл епицикъл.
H. Николов и др., СС, 8.
От гр. 6711 'на, върху' + ktikXoç 'окръжност'.
ЕПИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил.
I. Литер. Който се отнася до епос (в 1 и 2 знач.); епически. Малки песни,.., се редуват с тържествени оди или с балади,..; отмерен сонет съперничи с цялостта на драма-тичната композиция, на широката и епична поема. М. Арнаудов, Г, 80.
2. Литер. Който е свойствен, присъщ на епоса (в 1 и 2 знач.); епически. В Старопланински легенди — .. — разказите са самостойни по фабула, обединява ги само епичният им стил. Г. Константинов, ПР, 233. Димитър Талев успешно разгръща едно голямо повествувание, подчинява многобройните събития на един спокоен, епичен тон. ВН, 1955, бр. 184, 4. „Тихият Дон“ е произведение, написано с широк епичен размах. Лит. XI кл, 141.
3. Прен. За събитие, личност и под. — който е достоен да бъде възпят, поради своето величие, героизъм; славен, величав, геройски, епически. Родът на Стефан Караджа има далечна и епична история. Н. Ферманджи-ев, РХ, 139. Над една пропаст, дълбана от вековете, два братски народа си протягат ръце, калени в епичната борба с майката балканска земя. А. Каралийчев, С, 76. В тия мигове героите на Перущица се издигнаха над всяко земно благо. Петдневната епична борба и със самия си край написа страници на величие и безсмъртие, даде неопровержимо свидетелство и пример на поколенията. Г. Караиванов, П, 69. Там някъде се правеха последни и отчаяни усилия, твореше се върховен подвиг. И без да знаем още края на тая епична борба, усещаме ра-достното предчувствие за победата. Й. Йовков, Разк. II, 160. Епична смърт.
57 Речник на българския език, т. IV
Епични боеве. Епични събития. // Поет. Велик, славен. Ще духат пролетните ветрове / и с крачките на времето епично / ще идват, ще изчезват светове, / но всичко ще ми бъде безразлично. Г. Джагаров, ММ, 12. — Теб предавам кръст и меч на земя епична, /мой Цамблак, вземи ги. Мойте друми в тях шумят. В. Марковски, ПЗ, 301. Раковски, Левски, Ботев, три пътеки боеви, / вървят към връх епичен и вестят съвместна цел. В. Марковски, ПЗ, 391. • Обр. Ирон. Татарина обичаше да я [свинята] гледа как се разхожда с епично спокойствие по зеления троскот. Й. Радичков, ББ, 124.
ЕПЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1.Литер. Който се отнася до епос (в 1 и 2 знач.); епичен. Най-хубавите стихотворения на Славейкова,.., принадлежат към последната епоха от неговата деятелност и влизат в областта на лириката. Това не ще каже обаче, че не го е съблазнявала епическата поезия. К. Величков, ПССъч. VIII, 85-86. Той [П. Р. Славейков] е записал за пръв път у нас епически песни за Крали Марка. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2),
11. През годините, прекарани на тоя остров [Гернсей], [В. Юго] написал най-блестя-щите свои творби — преди всичко:.., първата част на „Легенда на вековете“ от 1859 година — епическа сбирка, която няма равна във французката литература. Н. Ли-лиев, Съч. III, 162. Епическо произведение. Епически жанр. Епическа драма. Епическа поема.
2. Литер. Който е свойствен, присъщ на епоса (в 1 и 2 знач.); епичен. Авторът води повествованието в епически тон: действието на романа се развива широко и свобод-но; разказът се движи спокойно и равномерно. Лит. X кл, 73. Йовков е влюбен в своя живот, в образите на спомените си. Той съзерцава в своите епически унасяния и към тях го носят лирическите му чувства. А. Страшимиров, СбАСЕП, 473. В „Напаст божия“, едно от най-силните неща, които има в сбирката, мор и суша поразяват с горест цяло село и описанията, като се сливат с общата тъга, зимат епически характер. К. Величков, ПССъч. VIII, 201. Психологическата и битовата картина на войната в разказите на тези хора е придобила, не само една приятна за окото и ухото пъстрота, но и един епически размах.
Н. Хайтов, П, 258. Епически стил.
3. За поет, писател — който създава произведения, епос. Този автор на исторически романи, този епически писател обича да говори за съвременността. Е. Каранфилов, Б III, 227. Когато епическият поет дири в нещата,.. — самите неща, — лирическият поет дири в тях себе си. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 348. Като епически поет 77. Р. Славейков се проявява с поемите „Изворът на Белоногата“ (1873) и „Бойка войвода“ (1873), посветени на съпротивата
