му е дотрябвало. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 599. В голямата одая на търновския владика се бяха събрали след неделната литургия ктиторите и епитропите на църквите и крайградските манастири. Д. Рачев, СС, 9. Преспанската община сега нямаше големи грижи около двете градски църкви. Председателят поп Костадин и петима епитропи се грижеха за платата на свещениците, за восък, за някоя поправка, и за разни други обикновени нужди. Д. Талев, ПК, 37. Тихо Обретенов вземал дейно участие в обществения живот. Като църковен епитроп, той спомагал да се направят отдушници и други подобрения на вкопаната в земята църква „Св. Троица“. Н. Ферманд-жиев, РХ, 260.
2. Остар. Настоятел, обикн. на училище. Чорбаджи Мичо направи да го изберат школски епитроп и учителят не биде главен занапред. Ив. Вазов, Съч. VIII, 65. Аз намислих да мина през моста да посетя дя-да Григора Табака, стария школски епитроп, който беше епитроп на училището в Долна махала. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 32. Той [коларят] изпълняваше и службата на епитроп и поради тази причина, също не се ползуваше със симпатиите на Грашев. Д. Фучеджиев, Р, 309. Учител съм в Търново, но като тревненец, уже съм и епитроп на тревненското училище. П. Р. Славейков, СбНУ XX, 66. Толкоз скъпи даскали нам защо ни са? И тръгва тогаз да подига, или даскалите да пъдят, или на епитропите хесап да виждат! Г, 1863, бр. 4, 29.
3. Прен. Рядко. Много добър и щедър човек; добряк. — Какво си дрънкал в кръчмата?... Защо се правиш на епитроп? — крещеше Славка и гласът й ечеше в цялата къща. — Аз жена ли съм ти, любовница ли съм ти?... Ст. Мокрев, ПСН, 48.
— От гр. етитролсх;. — Друга (диал.) форма: п й т р о п.
ЕПЙТРОПСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до епитроп. Започнаха речите. Пръв говори дребен възстар мъж с плешива епитропска глава. Г. Караславов, Избр. съч. X, 121.
ЕПИФЙЗА ж. Анат. 1. У човека и бозайниците — жлеза с вътрешна секреция, разположена в основата на мозъка, между очните нерви и четирихълмието, с важно значение за организма. Отделяйки в нищожни дози едни или други вещества, епифи-зата оказва мощно въздействие върху всички останали жлези и целия организъм. Ф, 1990, бр. 2, 4.
2. Разширеният край на дългите тръбести кости у човека и някои бозайници.
— От гр. етфиац 'растеж, нарастване'.
ЕПИФИЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни. Анат. Прил. от епифиза. Епифизните крайща [от костта] са, повече или по-малко, задебелени и са изградени почти напълно от гъбесто костно вещество, като се изключи един тънък повърхностен слой от компактно костно вещество. Ал. Гюровски, АЧ, 75.
ЕПИФЙТ м. Бот. Растение, което се прикрепя и расте заедно с друго растение. В борбата за светлина епифитите са тръгнали по друг път. Те са прекъснали връзката си с почвата и се развиват върху стъблата и клоните на дърветата, като ги използуват само за опора. Ст. Драганов, ФБР, 15. Даже дънерите на дърветата често пъти са зелени. Ако пък са, .. , сиви, все пак се зеленеят от епифитите, които са се поселили по тях. Л. Мелнишки, Кам., 10. У нас само водорасли, гъби, лишеи и мъхове са епифити. Д. Моденичаров и др., ЕБ, 163. Постоянната влага създава добри условия за виреене на най-различни епифити. Б. Петровски и др., ЮР, 46. Епифитите тук са представени само от два вида, и то паразити. М. Тошков и др., НРII, 68.
— От гр. ел! 'над' и фшоу 'растение'.
ЕПИФИТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Бот. Който е епифит. У много епифитни орхидеи, освен корените, с които растението се прикрепва към субстрата, се образуват и допълнителни корени. Ст. Драганов, ФБР, 17. Хилядите разновидности на тези епифитни растения [орхидеите] притежават причудливи, но много елегантни, форми и богати краски. К, 1963, кн. 2, 4.
ЕПИФЙТНО. Бот. Нареч. от епифи-тен. Те [червените водорасли] са главно прикрепени по дъното форми. Една част живеят епифитно — върху други водорасли, а някои са преминали дори на паразитен начин на живот. В. Петрова, РС, 32.
ЕПИФОРА ж. Литер. Поетическа фигура, която представлява повтаряне на едни и същи звукови съчетания, рими, думи или цели изрази, в края на строфите и стиховете, за да се постигне ритмичност, музикал-ност и емоционална изразителност на поетичната реч; повторение. Тая фигура наричат и епифора, и тя бива, когато членовете или ставиците в периода окончават на същите думи. Ф. Велев, КР (превод), 53-54. 2. Рядко. Заключителен израз, заключение.
— От гр. е7С1фора.
ЕПИЦЕНТЪР, мн. -трове, м. Спец.
1. Точка от повърхността на земята, която се намира над огнището на земетресението. Земетресението е от шеста степен, макар че епицентърът му беше извън страната.
2. Място на земната или водната повърхност, което се намира под или над центъра на въздушен, подземен или подводен ядрен взрив. Точката от повърхността на земята, над която е произведен ядрен взрив, се нарича епицентър на взрива. Н. Иванов и др., ГО, 14. • Обр. Като циклон се развихри в няколко секунди една страшна тупаница и боричканица.. Отгде се бе взел тук тоя нещастен човечец и как бе попаднал точно
