ЕПИТЕЛИАЛЕН, -лна,- лно, мн. -лни, прил. Биол. Бот. Епителен. Недостатъчното снабдяване с витамин А води до оро-говяване на епителиалната тъкан и отслабване на защитните функции на лигавицата. Б. Банков и др., ВВ, 20. Отвътре черупките [на мидата] са постлани от кожена гънка, която обвива тялото, наречена мантия. Тя е покрита с един пласт клетки, снабдени с реснички. Този пласт се нарича епителиален. Зоол. VII кл, 32.
ЕПИТЕЛИЗАЦИЯ ж. Биол. Бот. Процес на покриване с епител; епителизиране. Уместно е оа се подчертае, че от ръбовете на раната също започва да пълзи епител към островчетата, като по този начин се образуват цели сегменти от кожа, което ускорява още повече епителизацията и закриването на дефекта. Ц. Михов и др., КП, 64‘
ЕПИТЕЛИЗЙРАМ, -аш, несв. и св., не-прех. Биол. Бот. Покривам се с епител. Раната бързо епителизира. ЕПИТЕЛИЗЙРАМ СЕ несв. и св., непрех. Покривам се с епител.
ЕПИТЕЛИЗЙРАНЕ ср. Биол. Бот. Отгл. същ. от епителизирам и от епители-зирам се; епителизация.
ЕПИТЕТ м. 1. Литер. Художествено определение, най-често прилагателно име, на съществен признак на някой предмет или явление, чрез което обикн. се засилва изоб-разителността и изразителността на думата, към която се отнася. Цялото стихотворение [„Да се завърнеш...“] е пропито с искрена нежност и интимност,.. В речника на поета [Дебелянов] това се постига с епитети, като „бащината“, „тиха“, „плахи“. Лит. XI кл, 87. Смирненски използва ярки индивидуализиращи епитети.
2. Разг. Дума или израз, обикн. груби, които се използват за характеристика на някого или нещо. Аз не послушах съветите на бай Таня и тръгнах към аранаутина, който не преставаше да си дере гърлото и да изрига най-позорни епитети за своята жертва. Ал. Константинов, БГ, 81. Мисълта му [на Данкин] се мъчеше да я [Ирина] уязви на свой ред, но понеже бе твърде заета с минохвъргачките и оръдията, не можа да налучка сполучлив и същевременно оскърбителен епитет. Той я нарече само „буржоаз-на усойница“. Д. Димов, Т, 660. Без друго тези телефонни обаждания му [на Благой] бяха дошили до гуша и сега цялата насъбрала се горчилка се изля в един поток от обидни епитети.. Й. Попов, СЛ, 14-15. В цариградската патриаршия той [Рилският манастир] и днес се радва на епитета „змийско гнездо“, защото „вълците“ не са смели да го приближат твърде. Ив. Вазов, Съч. XV, 50. Това произшествие наостри още повече бай Гета срещу дяда попа, по адрес на когото захванаха да се сипят цяла върволица епитети и хули. М. Георгиев, Избр. разк., 147.
◇ Постоянен (традиционен) епитет. Литер. В народната поезия — художествено определение, най-често прилагателно име, което постоянно се употребява при определено съществително име. Външният вид на Ралица е обрисуван в духа на народната песен,.. Сърменият колан, кръшната тънка половина са постоянни епитети, взети направо от народната песен. Лит. X кл, 269-270.
— От гр. елгбетоу 'нещо прибавено' през фр. ер1Ш^е.
ЕПИТЙМИЯ ж. Църк. Вид църковно наказание, което се състои в строго постене, лишаване от причастие и под., обикн. за определен период от време. В лаврата бяха узнали за нашето пътешествие и ни наложиха епитимия — да окачим на краката си звънци и с тях да ходим цял месец. Ем. Станев, А, 82-83. Тебе осъждаме на тъмничен затвор при този трибунал, за срок по наше усмотрение, и ти налагаме като спасителна епитимия ежеседмично прочитане на седемте псалми за покаяние, в течение на три години. М. Калинков, ГГ, 98. За да ги докара до туй състояние великата черква,.., запрети под велика епитимия, да не се помене нито името на нова книга и децата да не четат, освен на гръцки. Г, 1863, бр. 10, 84. Колкото се отнася до чисто духовните наказания — епитимии, като пост, молитви, даване милостиня, лишаване от причастие, ходене на манастир и пр. и пр., те били налагани и изпълнявани повечето пъти негласно и безшумно между верующите и духовенството. СбНУ XXXIII, 1ЛЛП.
— Гр. елтрла.
ЕПИТРАХЙЛ м. Църк. Част от свещеническа одежда, която представлява широка, украсена и дълга до глезените лента, надявана на врата подобно на престилка по време на богослужение. — В къщата и двора на покойника настъпи оживление. Поповете надянаха епитрахилите си. Д. Димов, Т, 298. Архиереят поп Филип мина през множеството със сърмен епитрахил, кован кръст и китка чемшир в ръката. Ст. Сив-риев, ПВ, 171. Епитрахилът е украсен с много евангелски сцени. Ст. Михайлов, БС, 229. Между другите паметници по-специално внимание заслужават две евангелия — Крупнишкото и Сучавското, един епитрахил, подарен от Рашкия митрополит Симеон. Ст. Михайлов, БС, 227.
— От гр. еттрах^Я.шу. — Други (диал.) форми: епи-трахйл, патрахйл, патрихйл. — Речник на думи турски и гръцки в езика български, 1855.
ЕПЙТРОП м. 1. Църк. Лице, избрано да се грижи за паричните средства и имотите на църквата; църковен настоятел. Дълго се запъва и черви Добри, докато епитропът на църквата проумее хубаво, какво тъкмо
