Климент пак не престана да е българский списател. Д. Войников, КБИ, 99.
ЕПИСТЕМОЛОГИЯ, мн. няма, ж. Филос. Теория на познанието като раздел на философията. Епистемологията изучава степените, формите и закономерностите на процеса на познание, а също и критериите за неговата достоверност и истинност.
— От гр. етгшгпрц ‘знание’ + Хбфо<; ‘учение, наука’ през англ. ер181ето1с^у.
ЕПЙСТОЛА ж. 1. Литер. Литературно произведение във вид на писмо, получило разпространение през XVIII и началото на
2. Остар. Писмо, послание във формата на писмо.
— Лат. ер1з1о1а.
ЕПИСТОЛАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Литер. За литературно произведение
— който е написан под формата на писма на автора, на героя или на героите. В 1908 година той [Ст. Бъчваров] е командирован в Москва. От онова време е неговият ценен епистоларен дневник на Художествения театър, за театрите Ермитаж, Малий, Корш и за сицилийската трупа Интернационал. В. Иванов, Т, 1954, кн. 2, 54. Хуморът съществува в много жанрови форми, в комедията и вица, в романа,.., в епистоларната проза, в сентенциите и епиграмите. С, 1972, кн. 9, 224. Епистоларен роман.
2. Който се отнася до писмо, до писма. Епистоларен стил. Епистоларна форма. Епистоларни жанрове.
3. За книга, литература, издание — който съдържа писма, кореспонденция на известни личности (общественици, политици, хора на изкуството, учени и под.). Епистоларен том. Епистоларни съчинения. Епистоларни документи.
— От лат. ер18Ю1ап8 през рус. эпистолярный. — Друга форма: епистолярен. — Т. Шишков, Теория на словесността (превод), 1873.
ЕПИСТОЛЙЯ ж. Остар. Епистола. Става от Видин [дяконът] и дохожда във Враца само с негова една епистолия. АНГ I, 538. Преди почти три седмици получихме една епистолия. АНГ I, 539.
ЕПИСТРОФА ж. 1. Литер. Стилистич-на фигура, която представлява повторение на една и съща дума или на израз в дълго изречение, или в края на няколко изречения. // В поезията — повторение на думи, изрази или цели стихове, в началото и края на строфата, за да се наблегне върху тях.
2. Мед. Повторно боледуване от една и съща болест, връщане, повтаряне на болест.
— От гр. елштроф-п 'връщане'.
ЕПИТАЛАМИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Литер. Специален лиричен жанр — сватбено стихотворение или песен в античната гръцка поезия. Тия песни издаде Книжовно-то дружество в Артаня, с име „Капките на есенния дъжд“, една книжка от 145 песни и след тях кантата Епиталамии (сватбени песни). П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 81.
— От гр. елгйаХарюу.
ЕПИТАФ м. Литер. Епитафия.
— От гр. елиафоу през фр. ерйЬарЬе.
ЕПИТАФИЯ ж. Литер. 1. Надпис върху надгробен паметник, обикн. в стихотворни форма, който съдържа кратка характеристика на починалото лице или отношението към него. Сега желая —.. — дай издълбаят [на паметника] няколко хубави думици,.., една поезийка, ама хубавичка. — Епитафия искате да кажете? — Епитафия! Да! Ив. Вазов, Съч. X, 8 .В епитафията на надгро-бната й плоча личат,., и тия стихове: „Умря за временното само. Сега живее в вечността — на свойте рожби со живота.“ П. П. Славейков, Съч. IV, 79-80. Над всеки гроб бе поставен дървен, хубаво изработен кръст с черен надпис — сантиментална епитафия при някои. Д. Калфов, ПЮН, 23-
24.
2. Късо сатирично стихотворение, в което под формата на надгробен надпис се осмива някое лице или недостатъци на някого. Същият упрек той направи и в епитафията си със стиха: „Народен бивш човек“, а по думите на Луначарски развенчаването на Шаляпин., му подействувало много зле. К, 1927, бр. 115,2.
— От гр. етп/шфоу през рус. эпитафия. — С. Бобчев, Животът на Франклина (превод), 1874.
ЕПИТЕЛ м. 1. Биол. У животните и човека — покривна тъкан, която съставя горния пласт на кожата или постила стените на телесните кухини. Някои епителни клетки се видоизменят в жлезисти клетки — жле-зист епител. Те отделят специални вещества, наречени секрети. Анат. VIII кл, 11. Обвивката, която покрива стените на вътрешните кухини, ся нарича епител. М. Бракалов, ФА, 5.
2. Бот. При растенията — тънкостенни па-ренхимни клетки, които отделят продукти от жизенената дейност или са вътрешната покривка на някои органи и кухини. Преди да излезе навън [от растението], водата претърпява една филтрация през една особена тъкан — епител. Хр. Дилов и др., РВ, 15"16‘
— От гр. гт 'на, върху' и тЗт|А/п 'зърно на гръд’.
ЕПИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Биол. Бот. Който се отнася до епител, който се сътои от епител; епителиален. Други клетки, например епителните, които покриват кожата или лигавицата на стомашно-чревния канал, са отонсително диференцирани клетки, поради което тяхната способност към дележ е запазена. Р. Рай-чев, НКД, 18.
