2. Духовно лице с такъв сан. Две години Друмев е бил и директор на училището в Браила, след което, ръкоположен за дякон от митрополит Григорий Русенски, става последователно архимандрит-протосингел и епископ и се предава главно на черковна дейност. М. Арнаудов, БКД, 123. Епископите залегнаха да направят тук [в метоха „свети Георги“] истинска монашеска академия. Й. Вълчев, СКН, 15. Ако щат българите, ще си имат един митрополит във вилаетите и епископи в санджаците. ДЗ, 1868, бр. 3, 12.
— От гр. етисткоясх; 'надзирател1. — Царственик, 1844.
ЕПИСКОП м. Спец. Прожекционен апарат, предназначен или приспособен за прожектиране на непрозрачни обекти (рисунки, чертежи и др.) с помощта на отразената от тях светлина. Увеличен образ на предмет, илюстрация, текст от книга и пр. можем да получим посредством друг вид проекционен апарат, наречен., епископ. Физ. VII кл, 1982, 105.
— От гр. бтаколсх; 'наблюдател'.
ЕПИСКОПАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Църк. Който се отнася до епископат. Епископална църква.
— Всеобща история, 1867.
ЕПИСКОПАТ м. Църк. 1. Управлението на дадена епископия (в 1 знач.). От епи-скопата съобщиха чрез един дякон, подготвян за ръкополагане в свещенически сан, че негово благоговейнство епископ Иван моли господин господаря деспота Смил да заповяда в дома и параклиса при представителството в час, удобен за господина. Д. Добревски, БКН, 50.
2. Сградата, в която се помещава това управление, която е седалище на епископ; епископия. Наоколо строго са подредени, по мястото си в житейската стълба на града
— .. епископатът, страноприемницата „Трите златни елена“, таверната. С. Слав-чев, БФ, 252.
3. Събир. Всички епископи на една църква, съвет на епископите.
4. Само ед. Епископски сан; епископство.
ЕПИСКОПИЯ ж. Църк. 1. Административни единица в християнската църковни традиция, равна на област, която се управлява от епископ; епископство. Светейшият епископ на България след издаването на първата грамота, в която се излагат пределите на всякоя българска епископия, поиска от царството ни да му се направи друга грамота и за още някои епископии (български). М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 20.
2. Управлението, управата, ръководството на такава област; епископат. Майката на поп Нил беше приближена на Сиснесий и живееше с дъщерите си в сградата на епископията. Г. Караиванов, ЮМ, 9. Център на тази голяма област [Котокий] беше комитетът Кутмичево, чието администра-тивно средище беше град Охрид — епископия и столнина на първия български епископ Климент и второ просветителско огнище на България след преславското. А. Гуляшки, ЗВ, 415.
3. Сградата, в която се намира управата, която е седалище на епископ; епископат. По надолу по улицата е епископията и катедралата.
— П. Р. Славейков, Смешний календар, 1861.
ЕПЙСКОПСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Църк. Който се отнася до епископ или принадлежи на епископ. Най-после под епископския трон намери купчина книги. Й. Вълчев, СКН, 203. И подари копринарс-кият еснаф на църквата „Света София“ десет ката епископски одежди от пурпурен плат. Н. Райнов, ВДБ, 60. Патриархът, който е купил своето утвърдение, продава архиепископските и епископските места. НБ, 1876, бр. 17, притурка, 66. През XIII-XIV в. тук е имало крепост и значително българско селище. Тогава Перперек е бил епископски център. Ст. Михайлов, БС, 262. Провадия през ХП1-Х1У в. е бил епископско седалище. Ст. Михайлов, БС, 73. Епископски сан.
— Ив. Богоев, Всеобща география за децата (превод), 1843.
ЕПЙСКОПСТВАМ и ЕПЙСКОП-СТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Книж. Управлявам епископия, служа като епископ. Павел обаче не се покори на решението на събора и за да се удържи на мястото си, набра наоколо си свои единомиш-леници и при тяхното съдействие продължаваше да епископствува. ПСп, 1876, кн. 11-12, 73.
ЕПЙСКОПСТВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от епископствам; епископству-ване.
ЕПЙСКОПСТВО, мн. -та, ср. Църк.
1. Само ед. Сан на епископ; епископат.
2. Само ед. Служба, дейност на епископ.
3. Църковна област, управлявана от епископ; епископия. Редом с тези художници-монаси съществували и пътували художни-ци-занаятчии, които скитали от манастир на манастир, по феодални замъци и епископства. Хр. Ковачевски, СК, 17.
— А вярно ли е, че князът насърчавал католиците?.. — Клевета е — .. Излъга майка си. Всъщност през ноември бяха водени преговори с Ватикана за учредяване на католическото епископство в Княжеството. В. Геновска, СГ, 181-182.
— В-к Цариградски вестник, 1860.
ЕПЙСКОПСТВУВАМ. Вж. епископствам.
ЕПЙСКОПСТВУВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от епископствувам; епи-скопстване. И в своето епископствуване св.
