епилационни пинцети. Ил. Петков и др., КВБ, 98. Епилационна електрическа игла.
ЕПИЛЕПСИЯ ж. Мед. Хроническа болест на централната нервна система, която се характеризира с тежко мозъчно заболяване, съпътствано от периодически припадъци със загуба на съзнание, характерни гърчове, пяна на устата и др. Причината за припадъка остава обаче все още неясна. Но ето електроенцефалограмата, която веднага показва, че имаме случай на епилепсия. Г. Дечев, Б, 28.
— От гр. è7ÛA,T|\|/iç през рус. эпилепсия или нем. Epilepsie и фр. épilepsie.
ЕПИЛЕПТЙК, мн. -ци, м. Мед. Човек, който страда от епилепсия. Най-голям процент душевноболни, епилептици, престъпници се срещат всред семействата на алкохолици и в страни, където се консумира много алкохол. Анат. VIII кл, 164. Д-р Мес-не е бил свидетел на едно опитване за самоубийство, предприето от един епилептик с голяма прозорливост през два последователни припадъци. А. Илиев, БР, 1930-1931, 301. Низан приказва за друг един болен от паралич, че болестта му са усилвала сякога при нов месец, и за друг епилептик, който падал по-силно през дните на пълнолунието. Ч, 1872, бр. 17, 788.
ЕПИЛЕПТИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който се отнася до епилепсия и до епилептик; епилептически. "Твърде важен признак при епилептичното лудуване,., е абсолютната прилика на всичките припадъци у един и същ болен. „ А. Илиев, БР, 1930-1931, 301. — Не мога да помогна нито при епилептичен припадък, нито при инсулт. Съжалявам, не съм специалистка.
Н. Стефанова, ПД, 130. На къщните врата лежеше една жена, за която ни казаха, че е луда;.. Когато разгледаха по-отблизо болестта на жената, намериха, че е епилептична. Л. Милетич, СбНУ VI, 161.
ЕПИЛЕПТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Мед. Епилептичен. Епилептически припадък.
ЕПИЛЕПТЙЧКА ж. Мед. Жена, която страда от епилепсия. Тази пациентка е епи-лептичка.
ЕПИЛИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. 1. Премахвам косми от кожата на човека с козметична или лечебна цел; обезко-смявам.
2. Премахвам косми при обработването на животинските кожи; обезкосмявам. епилй-рам се страд. Видрата живее в реките с гористи брегове. Тя притежава най-трайна-та кожа с гладък косъм, дълъг 3 см, с кафяв цвят.. След обработката .. в повечето случаи се епилира. Я. Басан и др., ТКП, 30.
ЕПИЛЙРАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от епилирам и от епилирам се; епилация, обезкосмяване. Епилиране на косми по краката.
ЕПИЛОГ, мн. -зи, след числ. -га, м.
1. Литер. Последната заключителна част от художествено произведение — роман, повест, драма и под., отделена от развръзката на действието по време, в която се разкрива по-нататъшната съдба на героите; заключение. Противоп. пролог. Кръстьо, готов ли е материалът за майската книжка? — Епилога ще ти дам утре“. М. Кремен, РЯ, 48. А накрая на тази новела лежи следующий епилог: "Сичко прочее, което чрез настоящия закон, за вековечно силен, узакони наша милост,.., твое върховенство нека побърза да го извести на сичките; а ний ще промислим, щото да са объеви и в епархиите без никоя повреда на поданниците.
Н. Михайловски, ИИ (превод), 9. Епилог на повестта „Немили-недраги“ е седемнадесета глава, в която накратко се съобщава и за незавидната участ на Македонски след Освобождението. II Муз. Последна заключителна част на музикална творба, обикн. опера.
2. В старогръцката драма — заключително обръщение към зрителите под формата на монолог, в което се обяснява намерението на автора, основната идея и поука или характера на постановката. Драмите на Еврипида имат друг характер .. Внесъл в драмите си пролог и епилог; хорът добива второстепенно значение — в неговите уста поетът влага своите възгледи и мисли. К, 1926, бр. 96, 2.
3. Прен. Книж. Край, завършек на нещо. Епилогът на въстанието — пожарите и кланетата — постави на изпитание хуманитарния морал на европейското обществено мнение. Л. Стоянов, НК, 1958, бр. 9, 1. Докато прикопчава и стяга шинела си, Виктор наново — както снощи — се взира в семейния портрет над двойното легло: потъмнял от времето, той изтъква гордата самоувереност и досотлепието на младоженците, които се пулят пред себе си с щастливи физиономии. — Жената умря, а мъжът се запиля чак в Америка... — обясни не без отегчение епилога на фотографията Ануш. Др. Асенов, ТКНП, 219.
— От гр. è^iXoyoç през рус. эпилог или фр. épilogue.
— Т. Шишков, Теория на словесността (превод), 18.
ЕПИНЙКИЯ ж. Литер. В древна Гърция — хорова песен, посветена на победител в обощонародните гимнастически състезания.
— Гр. èrciviiaa.
ЕПЙСКОП м. Църк. 1. Духовен сан в християнската църковна йерархия, най-висшата трета степен на свещенство, след дякон и презвитер, която се дава на лице, което управлява епископия; владика. Щеше ли всесилният в Рим епископ Формоза да приеме внушенията на българите и щеше ли той от своя страна да ги наложи на кардиналите и на папата? Й. Вълчев, СКН, 297.
