ЕПИКУРЕЕЦ, мн. -ейци, м. 1. Филос. В древността — привърженик и последовател на философското учение на Епикур, на епикурейството. Епикур му се нрави общо взето, но не и епикурейците; свещеният егоизъм е един изход,..; като божества Ерос и Бакхус му харесват, но са твърде малки на ръст, за да му станат религия. Ем. Манов, ПС, 40. Станал крал на третя-та година от рождението си,.., той [Фридрих II] останал до самата си смърт страстен и непреклонен властолюбец. .. По този начин от даровитото момче,.., се е изработило образован епикуреец, суров власти-тел и съвършен космополит в работите на религията. Д. Писарев, УЖ (превод), 23-
24. Този властолюбив епикуреец [Фридрих II], който не вярвал в безсмъртието на душата, и който презирал съда на историята, знаел,.., както всичките гениални хора, да гледа напред, в далечното бъдуще. Д. Писарев, УЖ (превод), 32.
2. Прен. Човек, който има подчертана склонност към комфорт и разкош, към разточителство и удоволствия, и в това обикн. вижда смисъла на живота си. После [Костов] я погледна спокойно, с усмивката на епикуреец, който бе изпил чашата на живота до дъно, и нямаше какво повече да чака от него. Д. Димов, Т, 448. Той обича да живее, епикуреец е, и ползва се от развлеченията, които му дава обществото. Ив. Вазов, Съч. XI, 203. // Човек, който обича хубавата храна и питиета, развлеченията и чувствените наслади. Като истински епикуреец той обичаше хубавите жени и виното.
— От гр. собств. вер. през рус. зпикуреец. — Г. Йошев, Кратка всеобща история, 1861.
ЕПИКУРЕЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Филос. Епикурейство (във 2 знач.). Черен [Илия Иванов] показва, че изкуството не служи за развлечение и забава, че пред него стоят важни философски, социални и нравствени въпроси за разрешаване. По този начин той се противопоставя на епикуреизма, намерил доста последователи през оная епоха. Ив. Богданов, СП, 325.
— От рус. зпикуреизм. — сп. Читалище, 1871.
ЕПИКУРЕЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до епикуреец и епикурейство. Изложената от Лукреций епикур ейска философия се характеризира с теоретическата си висота, с бойкия си характер, с творческата си критика и преработка на философското наследство, със своя хуманизъм. С, 1951, кн. 5, 185. Експертът щеше да отмине безразлично и сега, но в това дете имаше нещо особено, което го накара да се спре. Той направи това съвсем неочаквано,.., против епикурейския навик да избягва неприятната гледка на бедността и страданието. Д. Димов, Т, 484. Тези сиромаси проповедници .. само са усилвали и напомнювали негодуванието, с което вече простите хора отдавна гледали на епикурейския живот на епископите и абатите. Д. Писарев, УЖ (превод), 39.
ЕПИКУРЕЙСТВО, мн. няма, ср.
1. Филос. Материалистическо атеистическо философско учение, създадено от древногръцкия философ Епикур, живял в периода 341-270 г. пр. н. е., което обяснява света на основата на атомизма и сенсуалистичната теория на познанието, в основата на която е разумният стремеж към наслаждение и щастие за постигане на спокойно и хармонично състояние на човешкия дух. Епикурейството дава мощен тласък на материализма в науката.
2. Книж. Светоглед, който почива на неправилното разбиране на Епикурейското учение и който вижда смисъла на човешкия живот единствено в задоволяване на инстинктите, в чувствените наслади и удоволствия и пренебрегва труда и творчеството. Та що за наш бе всъщност Джем, трагична сплав от Изток и Запад,., недоразумение между епикурейство и стоицизъм. В. Мутафчиева, СД, 296.
3. Прен. Книж. Склонност, обикн. прекомерна, към удобства, комфорт, чувствени наслади и удоволствия. На всичко отгоре нашият век бе започнал да затъва в някакво непонятно и непредвидено от науката епикурейство, тъй че на земята всички ни гледаха като някакви празноскитащи негодници. П. Вежинов, СП, 98.
— От гр. собств. — Й. Груев, Сам си помагай (превод), 1880.
ЕПИЛАТОР м. Спец. Уред, обикн. електрически, с който се извършва епила-ция. Пазарен епилатор. Епилатор за лицеви операции.
— Фр. ерПаНже.
ЕПИЛАЦИЯ ж. Спец. 1. Премахване на косми от кожата на човек с козметична или лечебна цел; обезкосмяване. Космите растат косо спрямо повърхността на кожата и се разполагат по определени линии. Това трябва да се има предвид, когато се извършва ръчна епилация с пинцета. Ив. Петков и др., КВБ, 17. С практическата дейност в тази област [на козметиката] се занимават козметички, които преминават предварителен курс по козметика и усвояват някои методи за лечение на известни дефекти на кожата (епилация на косми, масажи,., и др.). Н. Тонкин, НЗЛ, 64.
2. Премахване на косми при обработване на животинските кожи; щавене, обезкосмяване.
— От лат. е 'без' + рПиз 'косъм'.
ЕПИЛАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който се отнася до епилация. До откриването на рентгеновата епилация премахването на космите е ставало посредством ръчна епилация с помощта на
