поетите на новото време се откъсва от неискрената и подражателна маниерност на епигоните на класицизма, за да възсъздава света по свой личен начин. М. Арнаудов, Г, 76. Барон Радовиц се мислеше за най-добрия ученик на Бисмарка и считаше за дълг, да преувеличава, както всички епиго-ни, политическата доктрина и похватите на своя учител. С. Радев, ССБ И, 561.
2. Истор. Всеки един от владетелите, наследили царството на Александър Македонски.
3. Митол. В Гръцката митология, всеки един от седемте герои, обсадили древната Тива. От приключенията на епигоните започва Тиванският митологичен цикъл.
— От гр. 67С1 'след' + yovoi; 'раждане, потомство' през нем. Epigone или рус. эпигон.
ЕПИГОНСКИ, -а, о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до епигон. Във време, на което като хляб е нужна будната художествена и публицистична мисъл на писателя,.., няма място за празни унеси и епигонски мъдрувания на дребно, под сянката наимодни и недопрочетени авторитети. В. Йосифов, Избр. тв I, 170. Разказите на студентите-кръжочници са повечето епигонски.
ЕПИГОНСТВО, мн. няма, ср. Книж. Безкритично следване на образци в литературата и изкуството, по-рядко във философията и науката, като израз на посредствено и бездарно подражание; подражателство. Продължаването на традициите обаче не е механичен процес, не означава буквално повторение. Иначе би се стигнало просто до епигонство. Л. Георгиев, Пл, 1969, кн. 6, 45-46. В интонационно отношение то [българското народно музикално творчество] спасява българския композитор от подражание и епигонство, от безличния музикален език. НК, 1958, бр. 29, 1. "Но сега, когато някои млади поети повтарят Вутимски и цялата му гама от болнави настроения, те изпадат в шаблон и епигонство. " Здр. Петров, Съвр., 1975, кн. 2, 75.
ЕПИГРАМА ж. Литер. 1. В съвременната литература - малък лирически жанр — кратко хумористично-сатирично стихотворение, насочено срещу лични или обществени недостатъци. В своите епиграми, малки сатирични стихотворения, състоящи се от четири до шест стиха, Ботев осмива язвително българските чорбаджии, забогатели за сметка на народа, отличаващи се с глупост и ограниченост. Лит. X кл, 175.
2. В древногръцката поезия — сбит пояснителен, предимно стихотворен, надпис в храмове, върху надгробен паметник, статуя и др., който по-късно се превръща в кратко стихотворение за предмет, лице или случка във форма на елегическо двустишие.
— От гр. ел{урадр.а 'надпис'през рус. эпиграмма или нем. Epigramma. — Н. Бончев, Разбойници (превод), 1870.
ЕПИГРАМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Литер. Който се отнася до епиграма. Всяка неделя в кварталното читалище се провеждат музикално-хумористични утра, в които участвуват известни артисти-са-тирици, епиграмното дуо на читалището и др.
ЕПИГРАМЙСТ м. Литер. Лице, поет, който пише епиграми. Епитафия на епигра-мист: От рождение до гроб / писа лоши епиграми / и през цял живот се мами, / че е прероден Езоп. Кр. Вълков, МОО, 142. Радой Ралин е талантлив епиграмист.
ЕПИГРАМКА ж. Литер. У мал. от епиграма. За епиграмките наши — двуредки — / не само никой не ще ни похвали, / но и не бихме могли цианкалий / даже да купим по две-три таблетки, / ако ни чергата някой подпали. Кр. Вълков, МОО, 81. Рубрика „Епиграмки в рамки“.
ЕПИГРАФ* м. 1. Литер. Кратък текст, поставен от автор в началото на произведение или на отделна негова част, обикн. свързан с основната му идея; мото. "Пътнико, ти си стъпил в края на една безоблачна яснота ". Това е епиграфът на Алфонсо Рейес към негово описание на древната мексиканска столица. Л. Стефанова, ВМД, 40. За епиграф на тоя свой роман [„Клетниците“] Юго поставя следните думи: ".. — докогато на земята царува нищетата и невежеството, книги, подобни на тая, не могат да бъдат безполезни. " Н. Лилиев, Съч. III, 162-163.
2. Спец. У древните гърци — надпис върху паметник или надгробна плоча.
— От гр. èjiiypacprç през фр. épigraphe.
ЕПИГРАФ2 м. Спец. Специалист по епиграфика.
ЕПИГРАФИКА ж. Спец. Наука за разчитане и тълкуване на стари надписи върху твърд материал (камък, метал и др.); епи-графия. С издаването на корпуса на гръцките надписи от античната епоха на България, нашата страна зае едно от челните места в науката за древните надписи — епиграфиката. ВН, 1963, бр. 3735, 4.
— От гр. етнураф-п през фр. épigraphie.
ЕПИГРАФЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Епиграфски, епиграфически. Епиграфични изследвания.
ЕПИГРАФЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Епиграфски, епиграфичен. Някои нови епиграфически нахооки,.., са почти едничките датирани писмени паметници от най-старо време. Б. Ангелов, ЛС, 144.
ЕПИГРАФИЯ ж. Спец. Епиграфика.
ЕПИГРАФСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който се отнася до епиграфика, разчитането и тълкуването на стари, древни надписи; епиграфичен, епиграфически. Бъдещите разкопки може би ще открият но
