ви епиграфски паметници, които ще обогатят данните за местоположението на Абритус при Разград. ВН, 1961, бр. 3155, 4. Поради добрата си запазеност,.. тази сцена,.. се нарежда между най-добрите ктиторски портрети у нас. Изключително голямо е и епиграфското й значение. Ст. Михайлов, БС, 198.
ЕПИДЕМИОЛОГ, мн. -зи, м. Мед. Лекар, специалист по епидемиология. Мнозина [учени] давали живота си при изучаването на опасните зарази. Чумата взела живота на големия руски епидемиолог И. Демински (1864-1912). С. Славчев, ЖББ, 30. В симпозиума участвуваха много видни специалисти вирусолози, епидемиолози, невролози и др.
ЕПИДЕМИОЛОГЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който се отнася до епидемиология. Редица бактериологични, имунобиологични, епидемиологични и лаборатор-но-клинични изследвания дават достатъч-но основание да се приеме, че ревматизмът е инфекциозно заболяване. ПР, 1953, кн. 1,
46. В Института има още много лаборатории.. Но каквато и работа да се върши в тях, последната дума имат епидемиолози-те от епидемиологичното отделение. НК, 1958, бр. 45, 4.
ЕПИДЕМИОЛОГИЯ ж. Мед. Дял от медицината, който изучава закономерностите в появата, разпространението, предотвратяването и ликвидирането на заразните болести. В лабораторията за капкови инфекции,.., се работи главно по микробиологията и епидемиологията на коклюша. НК, 1958, бр. 45, 4. Научноизследователски институт по епидемиология и микробиология.
ЕПИДЕМЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. За болест, заболяване — който се проявява като епидемия (в 1 знач.); епиде-мически. Цялата работа в полковата лечебница извършваше фелдшерът Беязов, който почти безпогрешно определяше диагнозата на заболелите войници. Благодарение на него, на няколко пъти полкът беше спасен от разпространение на опасни епидемични заболявания. В. Нешков, Н, 95. // За болест — който е инфекциозен, заразен и се разпространява като епидемия; епидемичес-ки. В 1935 г. били въведени в медицината сулфонамидите: те изхвърлили от списъка на страшните болести пневмонията, лекували епидемичния менингит. С. Славчев, ЖББ, 52. Епидемичният хепатит е заразно заболяване, което се предизвиква от вирус. ВН, 1965, бр. 4384, 2. Епидемичен конюнктивит.
2. Прен. Разг. Който се предава като зараза от един на друг, който обхваща всички; повсеместен, епидмически. Търсенето на този нашумял роман се превърна в епидемична лудост. О Епидемично увлечение по бойните изкуства от изтока.
ЕПИДЕМЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Епидемичен. За даване по-бърза медицинска помощ и предпазване населението от разни епидемически болести, всеки окръг е разделен на няколко санитарни участъци. А „България“, 69.
— Ив. Богоев, Всеобща география за деца (превод), 1843.
ЕПИДЕМЙЧЕСКИ. Разг. Нареч. от прил. епидемически; епидемично. Медицинските власти съобщиха, че грипното заболяване се разпространява епидемичски.
ЕПИДЕМЙЧНО нареч. Разг. Като епи-дмия; епидемичски. Томболната треска, обхванала стихийно всички квартали на столицата, епидмично се разнесе из цялата страна. Тарас, СГ, 146. Жълтеницата може да се появи епидемично през есента, в по-големи колективи — училища, общежития и пр.
ЕПИДЁМИЯ ж. 1. Широко разпространение на някоя заразна болест в населено място, област или държава. — Знаеш ли, какво значи епидемия от петнист тиф между гладно и потънало в невежество население?... Купища от трупове, купища от мръсни, гниещи тела под палатки! Д. Димов, ОД, 165. Едно предание сочи, че селото води името си от някой Килифар, единствен останал жив старец, след голяма чумна епидемия. Й. Радичков и др., ГСП, 135. Видях села, където хората бяха нати-кани в калта, загубили човешкия си образ.. Бедните, гладните, жертвите на епидемии, милионите болни хора. Т. Кюранов, АП,
23. Животът ни в лагера ставаше непоносим. Имаше опасност, да се яви някоя епидемия. К. Митев, ПБ, 121 .В София всеки момент може да бъде обявена грипна епидемия, съобщи столичната ХЕИ. Сега, 1999, бр. 57, 1.
2. Прен. Разг. Нещо, което се разпространява бързо, като се предава от човек на човек, обхващайки голям брой хора. Бягството от селото стана епидемия, която покоси здравите сили за подвиг и жертва, в служба на народа. Ас. Златаров, Избр. съч. П, 276. При онази мамоновска епидемия, за съставяне на всевъзможни акционерни дружества, която беше се разбушувала из нашата столица, .. — трябваше да се намери някой, да се провикне: „Еей, българино, стой бе!“ Ал. Константинов, Съч. I, 93. Развихри се и не по-малко злокобната епидемия на спекулата. Д. Казасов, ВП, 157. Но театралната епидемия се разпространява бързо и цариградският протест не е цяр за нея. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 94. Конференции и пак конференции!.. Още преди войната тази епидемия беше се вмъкнала в главите на богопомазаните избранници. Хр. Смирненски, Съч. Ш, 176.
— От гр. è7ti§T||j.ia през рус. эпидемия или фр. épidémie.
— Книжица за народа, 1873.
