2. Истор. Заместник, наместник на държавния глава в отделна област или провинция на древна Гърция.
— Гр.етшрх.
ЕПАРХИАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Църк. Прил. от епарх и от епархия; епар-хиен, епархийски. Всяка епархия се управлява от един митрополит и епархиален духовен съвет. А „България“, 65.
— В-к „Цариградски вестник“, 1895.
ЕПАРХИЕН, -ийна, -ийно, мн. -ийни. Църк. Прил. от епарх и от епархия; епархиален, епархийски. Тия кралски сановници и военни — .. — обезпечиха неприкосновеността на чифликчийската собственост,., и в изблик на странно благодушие зачислиха дори отец Анастаси към влашкия епар-хиен бюджет. А. Гуляшки, ЗР, 40-41.
ЕПАРХИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Църк. Прил. от епарх и от епархия; епархиален, епархиен. В много епархийски райони, в манастирите и в църквите, свещениците заявяват, че подкрепят акцията в защита на световния мир. ОФ, 1950, бр. 1724, 3. В коридора на епархийското училище се събрали първенците на града. К. Странджев, ЖБ,
45. Епархийско седалище.
— Сп. Читалище, 1870.
ЕПАРХИЯ ж. 1. Църк. Административ-на единица, по-голяма от енория, която включва област, район, с ранг на църковен окръг, управлявана от епарх, най-често митрополит или архиерей. Княжеството в цър-ковно-административно отношение е разделено на епархии, архиерейски наместничества и енории. А „България“, 65. Пратениците на отделните епархии подеха борба срещу Вселенската гръцка патриаршия. Ст. Дичев, ЗС П, 268. В метоха се прибираха и черковните данъци от цялата епархия на Брегала, а те никак не бяха малко. И. Вълчев, СКН, 15. Докато другите вла-дици стояха в епархиите си, за да ободряват паството си, уплашени от яростта на бягащите турски войски, той без разрешение от екзарха бе избягал от Цариград в Русия. С. Радев, ССБ I, 361. Отоманското правителство било решило да позволи на бългаските митрополити в Македония да участват занапред в заседанията на административните съвети в епархията им. БД, 1909, бр. 30, 2.
2. В стара Гърция и Рим — административни област, провинция, управлявана от епарх.
— От гр. еяар%{а 'управа, управление’ — Р. Попович, Христоития, 1837.
ЕПЕК м. Разг. При игра на зарове и табла — двойна единица (1 и 1). Понякога дори й се струваше, че ето на, заровете, разклатени и затоплени от стотици войнишки ръце, сега ще изтракат на пода, а тя ще надзърне през раменете на играчите и ще види: дюшеш или епек. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 214. — Дюшеш! — извика човекът с конската глава. — Имаш зар днеска — каза унило Кумъо.. —Дьоржар. — Епек. Г. Кара-славов, Избр. съч. VI, 241.
О Вървя на епек. Разг. Не съм в добро положение, не преуспявам, не се развивам добре. Като видя, че работата върви на епек, председателят на стопанството се изпиши към дома си. РД, 1956, бр. 133, 2.
— От тур. Ьеруек.
ЕПЕНТЁЗА ж. Езикозн. Звукова промяна, при която в думата се вмъква звук, обикн. гласна, за да улесни изговора на група съгласни; вмятане, вмъкване. От историята на нашия език е известна епентеза-та на гласната ъ в края на думите.
— От гр. елеу-Оестц.
ЕПЕНТЕТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Езикозн. Прил. от епентеза. В старобългарски език след всяка устнена (лабиална) съгласна (п, б, м, в), когато след нея стои й или йотувана гласна, се вмъквало едно меко л: сабля (от сабйа), земля (от земйа).. Това л се нарича вметнато л или епентетично л. Л. Андрейчин и др., БГ, 44.
ЕПИГЕНЁЗА ж. 1. Биол. Научно схващане, теория, според която зародишното развитие протича като отделните органи се оформят постепенно от безструктурната маса на зародиша, а не се развиват от готови зачатъци; епигенезис.
2. Геол. Съвкупност от вторични процеси, водещи към изменения и преобразувания на земните недра и образуване на полезни изкопаеми и минерали; епигенезис. Епигенеза. И след образуването на утаените скали в тях продължават да протичат най-разнообразни процеси, които водят до изменение на минералния състав, структурните и текстурните особености на утаените скали. Г. Георгиев и др., МП, 192.
— От гр. ет 'след' + генеза.
ЕПИГЕНЕЗИС м. Биол. Геол. Епигенеза.
ЕПИГЕНЕТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Геол. Който е образуван в резултат на вторични процеси в земните недра. Според своя произход скалообразуващите минерали се разделят на първични,.., и вторични,.. Първичните се наричат още сингенетични, а вторичните епигенетични. Г. Георгиев, П, 12.
О Епигенетична долина. Геол. Долина, пролом на река, текла първоначално върху наноси на стар разчленен релеф.
ЕПИГОН м. 1. Книж. Подражател на стила, идеите и метода на някой голям писател, художник, философ, мислител и под., на някое художествено, научно или друго направнление. Вазов продължаваше да пише. През това десетилетие той беше още много продуктивен: публикува към 15 книги,.. Цял низ епигони го следваше. Ив. Богданов, СП, 17. Пръв той [Гьоте] измежду
