ЕОЗИНОФИЛЕН, -лна,- лно, мн. -лни. Мед. Прил. от еозинофил и от еозинофи-лия. Еозинофилни клетки. Еозинофилни инфилтрати. Еозинофилни левкоцити.
ЕОЗИНОФЙЛИ мн., ед. (рядко) еози-нофйл м. Мед. Вид левкоцити, които се оцветяват добре с еозин при микробиологични изследвания, за да бъдат наблюдавани. В нормалната кръв се различават пет вида левкоцити: неутрофили, еозинофили, базо-фили, лимфоцити и моноцити. Неутрофи-лите, еозинофилите и базофилите имат много общи черти и се обединяват в една група. М. Василев и др., ВБ, 465.
— От гр.
ЕОЗИНОФЙЛИЯ ж. Мед. Изменение на състоянието на кръвта, което се характеризира с увеличение на еозинофилните левкоцити над 5-6%, наблюдавано при алергични реакции, токсикации, скарлатина и др. заболявания.
ЕОЛИЕЦ, мн. еолийци, м. 1. Само мн. Истор. Гръцко племе, което се е заселило в първото хилядолетие пр. н. е. в Тесалия, Беотия, някои егейски острови и северните части на западното крейбрежие на Мала Азия.
2. Рядко. Мъж от това племе.
— От гр. АиЖегх;.
ЕОЛИ`ЙКА ж. Рядко. Жена еолиец.
ЕОЛИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до еоли`йци. Както Вергилий си спечелил слава с пренасянето на пас-торалната идилия в римската поезия, така и Хораций е убеден, че името му ще се обезсмърти, ако донесе в Лациум еолийска-та песен. БР, 1930-1931, кн. 3, 90. Ще бъда аз прочут до бреговете диви / на бистрия Офид и в пустите места, / .. Затуй, че първи аз песнйте еолийски / на римска арфа пях. Ив. Вазов, ИГП (превод), 8.
ЕОЛЙТ м. 1. Геол. Най-древният период на каменната епоха, който се характеризира с най-примитивни каменни оръдия, с които са си служили първобитните хора.
2. Грубо каменно оръдие на труда.
— От гр. еш<; 'зора' + Хибсх; 'камък'.
ЕОЛИТЕН, -тна , -тно, мн. -тни, прил. Геол.. Който се отнася до еолит. Еолитни оръдия на труда. Еолитни пластове варовик.
ЕОЛИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Геол. Който е свързан с геологични процеси, обусловени от дейността на вятъра. Относно произхода на лъоса досега са набелязани повече от 20 различни теории, между които най-лично място държи теорията за еоличния му произход,.., според която льосът произлиза от пясъчния прах, който се навява от пустините. П. Делирадев, БГХ, 63. Още с първото си пътуване той предприел обстойно изучаване на лъоса, като разработил еоличната теория за произхода му. А. Бешков и др., ИГ, 152.
О Еолични наслаги. Геол. Наноси в пустините, край бреговете на моретата и големите реки и езера, които се образуват под влияние на преносната сила на вятъра. Еолични форми. Геол. Земеповърхностни форми, образувани под действието на вятъра.
ЕОЛОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Еол, бог на ветровете и бурите според гръцката митология.
О Еолова арфа. Муз. Дървена рамка с обтегнати на нея струни, които при докосване от вятъра произвеждат нежни, хармонични звуци (по названието на арфата на древногръцкия бог на ветровете Еол). Започвала страшна буря, в която пронизителното свирене на еоловата арфа се прекъсвало от гръмливите звуци на направената от раковини тръба на Тритон. Хр. Тилев, В, 3.
— От гр. собств.
ЕОЦЕН м. Геол. Втората, средната епоха на палеогена. Витоша в днешния си вид е започнала да се оформява през еоцена. М. Тошков и др., НР П, 11. Терциерът се подразделя на стар терциер (палеоген) — палеоцен, еоцен и олигоцен, и на нов терциер (неоген) — миоцен и плиоцен. Гр. Николаев и др., ОГ, 176.
— От гр.
ЕОЦЁНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Геол. Прил. от еоцен; еоценски. В областта на Източна Стара планина върху дебелите еоценни пясъчници се утайват също така дебели конгломерати. Геол. IX кл, 182-183. Еоценни наноси.
ЕОЦЕНСКИ, -а, -о, мн. -и. Геол. Прил. от еоцен; еоценен. През еоцена във Витоша са се отложили еоценските пясъчници. М. Тошков и др., НР II, 11. В него [морето] реките донесли огромно количество разрушен материал, свлечен от Средногорието, и се отложили дебели еоценски пясъчници и конгломерати. Р. Христов и др., Г, 119. Водите на Янтра, заедно с останалите разрушителни и оголващи земната повърхност процеси, постепеннто са отвличали еоценските пясъци и са прониквали дълбоко в баремските скали. Ст. Михайлов, БС, 85. Еоценски варовик.
ЕПА частица. Диал. Ами2 (в 1 знач.). — Епа, що че я да одим тамо надоле по селата да се слутевам и да тражим друг — дали не може да се погодиме, та да го зема [овена]. СбНУ, ХЬУ, 383.
ЕПАРХ м. 1. Църк. Духовно лице, обикн. митрополит или архиерей, което управлява епархия. Нещастията се трупаха върху главата на Епаминонд, а човешката несправедливост се проявяваше от епарха — градоначалника на Константинопол. А. Дончев, СВС, 19. Видинският епарх митрополит Домециан освети храма.
