сме с Искандер, не ни трябват никакви пътеводители. За Либия той е жива енциклопедия. Г. Готев, ПШ, 91.
— От гр. èvKDKXoTiaiSeia през фр. encyclopédie.
ÈHbOBflEH м. Според Българския народен празничен календар, денят 24 юни, т. н. Летен св. Иван, когато според християнския календар е празник на св. Иван Кръстител и се вярва, че набраните в нощта срещу празника треви и билки са особено лековити. Много магически ритуали са свързани с Еньовден и русалската неделя.
ЕНЬОВДЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Еньовден. А там [в селото] момите изплели венец, провират се през него, енъовденски песни пеят. Г. Мар-ковски, СК, 143. Енъовденски огньове.
ЕНЬОВЧЕ, мн. -та, cp. 1. Полско растение с дребни жълти цветчета, което цъфти в началото на лятото, използвано като билка в народната медицина. Galium verum. — Билките са разни, дъще:.. —Донеси ми, ти казах, от омайните! — тропнала с крак господарската дъщеря. — Тях трябва ти да си ги откъснеш в късна доба срещу Еньовден: омайниче, вратига и дюлюнян-ка... и жълто еньовче. Н. Каралиева, ЗБ, 24. Мезофилните треви са много по-изобилни.. От тях по-често се срещат.., еньовчето и dp. М. Тошков и др., HP II, 181. Слънцето изгря огнено. Първи пристигнаха ранобудните пчели. Те накацаха по жълтите цветове на еньовчето и засмукаха мед. А. Ка-ралийчев, ЛС, 67. Люшкат се сухи над прага ми пак, / кичури еньовче, ружа и мак.
А. Разцветников, С, 109. Цветовете й [на детелината] са изсъхнали и придават на не-покосените ливади една тъмна, ръждива основа, над която като лека мъгла се жълтей еньовчето. П. Тодоров, ИI, 124-125.
2. Название на някои полски растения, треви, цветя и билки, които цъфтят по Еньовден, и които намират широко приложение като лекарствени средства в народната медицина.
ЕНЯ ж. Остар. и диал. Грижа. Запалил си бе луличката и минуваше през пазара, де много рамазанлии турци се разхождаха начумерено, българинът без еня пушеше раз-кошно тютюня си. Ил. Блъсков, СК, 14. Тъй даскал Стефан не оставаше без работа.. Еднаж, като косеше в ливадата, при него дойдоха двама селени. — Нали ти рекох аз, каза единият, — че Бог си има еня-та? Ей на, че намерихме даскал Стефана. Д. Немиров, Б, 194. Напразно не е писано на джамията в Стамбул, че турското царство ще го съсипят ония, що идат с много кола... А това е Московецът — той иде с много кола... Дано Господ и Пророкът си имат енята да го залисат... Ц. Гинчев, ГК, 238. Иван са чу дом чудеше, / от де сирмия да сбере, / масторетом да плати, / .. — Си-но ле, сино Иванчо! / Това ли еня да имаш, / и тва ли да та науча? / Ти имаш уйче зенги-нен, /.. Да та уйче ти заеме / до пет сто-тини грошове. СбНУ XXXVI, 73.
О Еня ме е. Разг. Имам грижа, интересувам се от някого или нещо. Еня ме е, кой ще влезе в дома ми. Имам енята на някого или нещо. Диал. Обичам някого или нещо, тача го. Без да ме е еня; Какво ли ме е еня; Колко ме е еня; Малко (много) ме е еня; Не ме е еня. Разг. Пренебр. Не се интересувам, не ме е грижа за някого или нещо. Много го е еня, че ще го обесят с главата надолу или че ще го задушат,.. Колко по-страшни смърти беше виждал. А. Гуляшки, ЗВ, 298. Поне да го бяха разпитали, защо беше закъснял. .. Но никой не го питаше за нищо, какво ги беше еня, те едно си знаеха: закъснял! А. Гуляшки, ЗВ, 41. — Той едничък не поиска милост и си личеше съвсем ясно, че не го беше много еня, нито от мене, нито от въжето. А. Гуляшки, ЗВ, 90. През това време хората си живеели добре в своите домове, без да ги е еня, че някой ден тия домове ще станат етнографически музеи, дето ще се влиза срещу двайсет стотинки и по терлици. М. Иванов, ТЛР, 35. Чорбаджията знаеше за всичко, но не го бе еня. Той напъди Захарий да се махне малко от Фили-бето. Вл. Свинтила, СЗЗ, 254. Какво говорят за него хората,"Бодура знаеше, но малко го беше еня. И. Йовков, В АХ, 170.
— Черни души има между нас, мамо, готови с дявола да се сдружат, ама кожицата си да запазят! Хич не ги е еня за протритата сиромашка кожа! Д. Марчевски, ДВ, 99.
— От гр. evvoia.
ЕО и (удължено) ео-о-о, ё-е-6-o-o между м. 1. Вик, с който туристите изразяват приповдигнато, бодро настроение; ехо.
— Ео-о-о! — извикахме ние. Планината подемаше виковете ни.
2. Вик като сигнал, с който туристите установяват връзка помежду си от разстояние; ехо. — Ео-о-о! — чухме го да вика. — Ео-о-о! — отвърнахме ние.
ЕОЗИН м. Спец. Червена боя със зелена флуоресценция за оцветяване на микроскопически препарати, органични продукти, клетки, вещества и под., при микробиологични изследвания, с цел да могат да се виждат, наблюдават. Особено добре флуоресцират разтворите на някои органични вещества, като разтвор на хинин във вода, подкиселена с няколко капки сярна киселина, разтвор от кора на кестен,.., еозин,.. и др. Физ. XI кл, 150. Оцветяването на еритроцитите, както и на другите кръвни клетки, се прави с анилинови багрила; те биват киселини и основи. Към киселините спада главно еозинът. М. Василев и др., ВБ, 465.
— От гр.
ЕОЗЙНОВ, -а, -о, мн. -и. Спец. Прил. от еозин. Еозинови багрила. Еозиново вещество.
