свещеник. България, бе разпределена на епархии и енории. Й. Вълчев, СКН, 524.
— Няма прокопсия за свещеника, отне,.. Ей, нали ме гледаш, от петнайсет години моля за енория в града. И пари съм дал. Не стигали, вика владиката. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 26. Поп Врачев си имаше стара клиентела, която си го диреше и сега, а поп Ганчо, без да го изблъсква грубо от енорията си, искаше с достойнство и смирено превъзходство да спечели хората. Ст. Даскалов, ВМ, 35. Стигаше да се сети, че .. само преди десетина години същият Гяур Имам е бил поп Иеремия с енория от три-четири махали в Еленския балкан. В .Мутафчиева, ЛСВ II, 34-35.
— От гр. еуор(а. — Р. Блъсков, Три повести за децата (превод), 1860.
ЕНОТ м. 1. Хищен бозайник, вид малка мечка с удължено тяло и сравнително къси крака, който се катери по дърветата, храни се с растения и дребни животни и се използва, включително и като се отглежда във ферми, за ценната си пухкава кожа. Ргосуоп 1о1:ог; обикновен енот, миеща мечка. Изобщо мъчно може да бъде наблюдаван енот в пълен покой, освен когато спи. Кр. Тулеш-ков, ХЖII, 28.
2. Само мн. Зоол. Семейство бозайници от разреда хищници, разпространени предимно в Америка. Ргосуотбае. Енотите са главно растителноядни животни, но ядат и птички, яйцата им, малки гризачи, насекоми, охлюви и пр. Кр. Тулешков, ХЖ II, 28.
О Обикновен енот. Зоол. Енот; миеща мечка.
ЕНОТЕКА ж. Книж. Колекция от вина. В модерните халета на винарския завод днес работят млади и хубави жени, те ме водят из богатата енотека с вина от сто и повече години. ВЖ, 2000, бр. 44, 9.
— Фр. оепоШецие.
ЕНОТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до енот. Винаги официален в черния си балтон с богата енотова яка,.., той дебнеше всяко движение и израз на девойката и за да я развлича, разказваше й весели случки от своя живот в Париж. Ем. Станев, ТЦ, 58-59. Енотова ферма.
ЕНТАЗИС м. Архит. Леко удебеляване към средата на тялото на колоната в архитектурния ред, създаващо впечатление на напрегнатост в нея от натоварването. Последователно са дадени колонади и аркади върху стълбове, пред които стоят полу-колони със и без постамент;.. Па края са показани два начина за построяване на ен-тазиса на колоната. М. Вичев, АНВ, 38.
— Гр. еутаац 'издуване'.
ЕНТАЛПИЯ ж. Спец. Термодинамично състояние на веществата като функция, резултат от топлинното им съдържание, техния обем, вътрешната им енергия и др. Понятието енталпия (или топлосъдържание) се въвежда в термодинамиката за облекчаване на някои пресмятания на процесите с парата или с реалните газове. Ст. Пипер-ков и др., ЕМ, 224. // Термодинамична величина за топлинното състояние на веществата, равна на сбора от вътрешната им енергия и произведението от обема и налягането.
— От гр. ev 'в' и теряос; 'топлина'.
ЕНТЕРЙТ м. Мед. Болестно възпаление на лигавицата на дебелото и тънките черва; ентероколит. Голямо значение за появата на острия ентерит (..) има претоварването на храносмилателния канал с дразнеща, трудносмилаема, недоброкачествена храна. М. Василев и др., ВБ, 355. Най-чести болести на храносмилателните органи са гастритът, язвената болест, ентеритът, колитът .. и други. Анат. VIII кл, 60.
— От гр. вутероу 'черво'.
ЕНТЕРО-. Мед. Първа съставна част на сложни думи, медицински термини, със значение: който е свързан с черва, напр.: енте-робиоза, ентерокиназа, ентероколит, ентеролит, ентеропексия, ентеропто-за, ентерорагияидр.
— От гр. еутероу 'черво'.
ЕНТЕРОБИОЗА ж. Мед. Паразитно заболяване, най-често срещано у децата, което се предизвиква от глисти или острици; оксиуриаза. Ентеробиозата е заболяване, което се предизвиква от червея ЕмегоЬшБ уегт(си1аш (..) или острица. М. Василев и др., ВБ, 371. Ентеробиозата е най-разпространеното опаразитяване при децата. К. Рашков и др., ДБ, 198.
— От ентеро- + гр. р(о<; 'живот'.
ЕНТЕРОБИОЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни. Мед. Прил. от ентеробиоза. Ентеробиозно заболяване.
ЕНТЕРОКИНАЗА ж. Мед. Фермент, намиращ се в сока и лигавицата на тънките черва, който превръща трипсиногена в трипсин. Чревният сок съдържа натриев карбонат и ферментите ентерокиназа и ерепсин. Ентерокиназата е открита в лабораторията на И. П. Павлов. Анат. IX кл, 52-53.
— От ентеро- + гр. кгуцстц 'движение'.
ЕНТЕРОКОЛЙТ м. Мед. Заболяване, което се изразява в едновременно възпаление на лигавицата на тънките и дебелите черва; ентерит. Употребата на прясно грозде се налага да се ограничава само при изостряне на някои заболявания на стомаха и червата (гастрити, язвена болест, ен-тероколити). ВН, 1965, бр. 4366, 2. Хроничният колит може да протече като изолирано заболяване на дебелото черво или в комбинация с ентерит (ентероколит). М. Василев и др., ВБ, 361.
— От ентеро- + коХоу 'дебело черво'.
