ложи еничарска орда, да удари едно възмо-жно въстание. Д. Яръмов, БП, 138. Според него [Филип Симидов] със своята „селска дружина за защита“ Буро на няколко пъти успял да спаси селото си от еничарски нападения. Н. Ферманджиев, РХ, 65.
2. Прен. Насилнически, жесток, коравосър-дечен. Той [Грашев] нямаше еничарски характер и насилието над своите го засягаше болезнено, ставаше повод за много терзания и душевни мъки. Д. Фучеджиев, Р, 99. Първата изненада беше еничарският характер, който народното представителство отдаде на събитието от 29 май. Пряп., 1903, бр. 14, 2.
— Други форми: енйчерски, янйчарски.
ЕНЙЧАРСТВО ср. 1. Истор. Военна организация, създадена в Османската империя, която формира, обучава и контролира елитната пехотна войска от еничари, отличаваща се с безпрекословна преданост към падишаха и безпощадна жестокост към християнското население. Десетилетия наред старият велможа бе държан настрана от държавните работи, защото всички познаваха омразата му към еничарството.
В. Мутафчиева, ЛСВ I, 356.
2. Еничарска войска. На изброените [от Мехмед паша] .. било заповядано да заловят деветима видински еничари, включително предводителите им Омер и Осман Пазвантоглу, които .. подготвяли голям бунт между еничарството в крепостта.
В. Мутафчиева, КВ, 71. Изглежда обаче, че военнозверското възпитание на еничарството било тъй дълбоко, проникливо и внушително, че тия млади момци и мъже скоро били душевно преобразявани във фанатични ратници за турската вяра и държава. Б. Ангелов, ЛС, 108.
3. Рядко. Прен. Насилие, жестокост. Такова еничарство е неоправдано и осъдително.
— Други форми: енйчерство, янйчарство.
ЕНКАУСТИКА ж. Живоп. Живописна техника, при която боите, с които се рисува, се нанасят заедно с разтопен восък, като се използва специален нагорещен метален инструмент. Курс по енкаустика. II Стесн. Восъчни бои. Китайците също са използува-ли восъчни филмообразуващи вещества [енкаустика] като архитектурно-декора-тивни средства. В. Кабаиванов и др., ТП, 419.
— От гр. еукоиш 'дамгосвам с огън'.
ЕНКЛЙТИКА ж. Езикозн. Дума без собствено ударение, която образува акцент-на цялост с предходната дума, имаща свое ударение. Противоп. проклитика. Едносрични неударени думи, които по ударение се свързват с предходната дума, се наричат енклитики: гордея се, страх ме е, аз съм. Л. Андрейчин и др., БГ, 16.
— От гр. еукА,ткг[.
ЕНКЛИТИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Езикозн. Прил. от енклитика. Кратките форми на личните местоимения са енкли-тични, т. е. те нямат собствено ударение, а обикновено образуват една акцентна група с думата, която стои пред тях, напр.: дай го. Л. Андрейчин и др., БГ, 114.
ЕНО съюз. Диал. Защото, понеже, че. Баба ти Минчовица си беше приготвила май сичко, ено и тя е такава като мен, дето гледа сичко изнапред още да си фтаса. Т. Влайков, ПСп, 1890, кн. 34, 17. "— Ране-ниче да си зела, / да си ни, мале, чувала, / както с Петър и Лазар, / сега да се двама отъвнем /от тия соколи фъркати /.., / ено ми живот отиде. " Нар. пес., СбВСтТ, 976. Не щела да го [Лазар] отрови, / отрови, каже, заколи, / ено че чека и Петър, / да дойде Петър, да дойде, / двоица да го заколят. Нар. пес., СбВСтТ, 976.
ЕНОЛОГ, мн. -зи, м. Книж. Специалист по енология. До ден днешен френските ено-лози продължават да търсят най-добрите за естествено газирано вино лозови пръчки. Мон., 2000, бр. 732, 5.
ЕНОЛОГИЯ, мн. няма, ж. Книж. Наука за приготвяне и съхранение на вината. Неговото хоби е енологията. КСТ, 1991, бр. П, 5.
От гр. ОШО£ ‘вино’ + -логия.
ЕНОРИАШ м. Църк. Християнин, който се числи към дадена енория.иПоп Дочо поздрави енориашите си. И. Йовков, Ж 1945, 151. Я двата пъти попът свърза проповедите си с изборите, като съобщи на енориашите си, че господин Велизаров обещал да построи нова камбанария и параклис в чест на св. Трифон. К. Калчев, ЖП, 75. Камбаните от трите други черкви тържествено биеха. Това означаваше, че енориашите, начело с духовенството и с градските първенци, вече потеглят към централния площад. Т. Харманджиев, КЕД, 163-164.
ЕНОРИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Църк. Който се отнася до енория. Отпосле всичко се узна. Това била неговата предсмъртна изповед, адресирана до енорийския свещеник. Д. Калфов, КР, 65. Първото нещо, което видя, беше енорийския поп Никола. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 465. Енорийски храм.
ЕНОРИТЯНИН, мн. еноритяни, м. Остар. Църк. Енориаш. Сектата на попов-щината.. ся пренесла тя от московския свещеник Козма, който, непокорен на уза-коненията на Московския събор.., побегнал с 20 души от еноритяните си. Д. Душанов, ИПХИ,213-214.
ЕНОРИЯ ж. Църк. Административна църковна единица по-малка от църковна епархия, включваща населено място с християнски храм, която се обслужва от един
