Те [белтъчните вещества] като главна съставка част на протопл(1змата и на различните видове ензими (ферменти) се явяват носители на жизнените явления. Д. Георгиев, ТЖР, 13. Някои от токсините са ензими, които по ферментативен път нарушават основни жизнени функции на човешкото тяло. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 10. Ензим на растежа.
ЕНЗЙМЕН, -мна, -мно, мн. -мни. Биол. Прил. от ензим. В ензимната лаборатория се определя ферментната активност на някои ферменти. ВН, 1961, бр. 2998, 4. Био-технологията е в състояние да коригира и различни генни и ензимни нарушения в човека, за които до сега нямаше лек. УД, 1983, бр. 48, 8.
ЕНИГМА ж. Книж. Загадка. От Соколовите думи,.., всичко стана ясно за Огнянова сега и той намираше отгадката на енигмата... Ив. Вазов, Съч. XXIII, 208. И, действително, нашата къща беше една страшна енигма за съседите. Мнозина от тях знаеха, че не всичко у нас върви както трябва, но никога не можаха да разберат, кое ни липсва и кое тревожи нашето битие. Ст. Чилингиров, ХНН, 186. Една вне-запност се сменя с друга и точно когато смяташ, че си по следите на някаква яснота, ти попадаш в плен на друга енигма. Л.Стефанова, ВМД, 7. Нощта плътно е долепила лице до прозорците и хилядите звезди непрестанно менят своя ред — страшни, неразрешими енигми на битието.
Н. Стефанова, ОС, 11. // Стесн. Гатанка. По необходимост Калноки трябваше да вземе думата и от неговата реч много енигми щяха да се изяснят. С. Радев, ССБ II, 430. Речта му беше изпъстрена с шеги и енигми. — Гр. атура през рус. знигма. — Св. Миларов, Черковният въпрос, 1882.
ЕНИГМАТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който е свързан с енгима; загадъчен. Лаконичните думи на консула, предавани от един на друг, отражающи във въображението на тълпата енигматичния престиж на британската сила, разюздаха голям ентусиазъм. С. Радев, ССБ П, 53. Това единство се установява още от първите ноти чрез честото добавяне на една интродукция, която поставя под една, често пъти енигматична, неясна и концентрирана като въпрос, форма очертанията на главната тема, на идеята-майка. В. Йонова и др., Б (превод), 51. Енигматично обяснение.
ЕНИГМАТЙЧНО нареч. Книж. Зага-дъчно. — Аз не те съветвам да се пъхаш в онова гнездо — каза той енигматично. Младият лекар го разбра и отвърна: — Не бой се, бае Благоев. Докторът е започнал да поумнява. В. Геновска, СГ, 427. Получил ли бе Каулбарс и някакво тайно поръчение,.. Както много други, и това действие на руската дипломация остава засега енигматично. С. Радев, ССБ II, 287. Накрая той [Петков] загатваше енигматично, че народът и войската няма да приемат лесно един друг княз. С. Радев, ССБ II, 515.
ЕНИГМАТЙЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от енигматичен; загадъчност. Една мъглява енигматичност правеше неговата реч неразбираема.
ЕНИЧАР м. Еничарин. — Ами къде е сега брата ти? Рада му отвръща: — Чувам, че ходел еничар по нашите земи. Лошав и страшен бил. Д. Яръмов, БП, 35.
ЕНИЧАРИН, мн. еничари, м. 1. Истор. Войник от елитната пехотна войска на Османската империя, сформирана през XIV в. от насила потурчени юноши и младежи от поробените народи, отнети в ранно детство от техните семейства и възпитани в безпрекословна преданост към падишаха и в жестокост към християнското население; еничар. Еничарството беше се родило като община на бойци-монаси. И силата му се коренеше в това, че еничаринът — според еничарския закон — нямаше право на дом, жена, пари, дюкян. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 129. Но имаше и такива случаи, когато разбунтуваните еничари се подаваха от прозорците на кьошковете и показваха на истанбулци отрязаните глави на великите везири или на съборените султани. А. Ка-ралийчев, НЧ, 144. — Тия са спахии — рекох му — а отвлечените българчета стават еничари. Еничарите вървят само пеша, пък тия бяха конници. А. Дончев, ВР, 25.
— Славен народ е нашият, Рубене. Кой не го е мачкал, турци-изедници, еничари, чорбаджии. Ем. Коралов, ДП, 30. Сега, такъв стеснителен, той приличаше на дете — той, от когото трепереха каймаками, ча-уши и еничари. М. Марчевски, П, 19. Това е ордата на Ибрахим бей, който често обикалял насам и отвличал момчета за еничари. П. Йорданова, СЕ, 52.
2. Прен. Жесток човек; насилник. — Ни баща ти, ни аз не те пресиляхме. Еничари не сме. Ив. Вазов, Съч. XXI, 156. Есесовските еничари се тренират в покорените от хитлеристите страни.
— От тур. yenigeri 'еничарска войска'. — Други (диал.) форми: енйчерин, янйчарин.
ЕНЙЧАРСКИ, -а ,-о, мн. -и, прил.
1. Истор. За войска, корпус, военно подразделение — който е сформиран от еничари (насила потурчени юноши и младежи в Османската империя, възпитани в безпрекословно подчинение и преданост към падишаха и безпощадност и жестокост към християнското население). Някак мимоходом той спомена, че в близкото гробище Айдар баба бил разчел надписите върху камъните и рекъл, че там са погребани висши еничар-ски чинове — полковници и подполковници.
С. Северняк, П, 227. В Селището се разпо
