ството в работата на органите в живия организъм. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 223-224. Специалист по ендокринология. Лаборатория по ендокринология. II Тази наука като учебен предмет.
2. Разг. Учебник по този предмет.
— От ендо- + гр. Kpivco 'отделям' + —логия.
ЕНДОЛЙМФА ж. Анат. Лимфоподоб-на бистра течност, която изпълва ципестия лабиринт на вътрешното ухо. В този костен канал се намира ципестият охлюв [на вътрешното ухо],.. Той е изпълнен с различ-на по състав и малко по-гъста течност, наречена ендолимфа. 3, 1969, кн. 1, 12.
ЕНДОМЕТРЙТ м. Мед. Болесто възпаление на вътрешната обвивка на стените на матката. При гонококовия ендометрит болните получават тъпи болки ниско в корема. Ил. Петков и др., КВБ, 246.
— От ендо- + гр. рдтра 'матка'.
ЕНДОМЕТРИУМ м. Анат. Лигавицата на матката; мукоза. Му козата (ендометри-умът) покрива отвътре маточната кухина и канала на шийката. Ал. Гюровски, АЧ, 252.
— От ендо- + гр. рдтра 'матка'.
ЕНДОПЛАЗМА ж. Анат. Протоплаз-мата във вътрешността на клетките на някои животни, която е с по-малка плътност.
ЕНДОРФЙНИ мн., ед. (рядко) ендор-фин м. Биол. Три вида белтъчни вещества (пептиди), синтезиращи се в мозъка, които имат болкоуспокоително действие и предизвикват подобряване на настроението, приповдигнатост. Възможно е захарта да кара мозъка да образува повече ендорфини. Те са веществата на удоволствието и влияят върху зоните на хипофизата, като контролират емоциите. 24 часа, 2000, бр. 82, 42. Лечебните минерални бани., предизвикват отделяне на ендорфини, които са естествени болкоуспокоителни средства. Леч., 2000, бр. 30, 5. Фонтанелата на бебето отделя ендорфин, който действа като опиат. 24 часа, 1999, бр. 285, 39.
— От гр. ev8ov ‘вътре’ + р.орф{ут| ‘морфин’ през англ. endorphin.
ЕНДОСКОП ж. Мед. Уред за изследване на телесни кухини и канали като стомах, пикочен мехур и др., чрез електрическо осветляване и огледално приспособление.
— От ендо- + гр. околесо 'гледам'.
ЕНДОСКОПЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Мед. Прил. от ендоскоп и ендоскопия. Съществуват най-различно построени апарати, с които е възможно да се изследва по пътя на огледа вътрешната повърхност на тесни и каналчести органи.. Всички тези начини на изследвания са познати като ендоскопични методи. Р. Райчев, НКД, 140.
ЕНДОСКОПЙЯ, мн. -йи, ж. Мед. Метод на изследване на телесни кухини и канали чрез осветителен оптически уред (ендо-скоп). Уреди за ендоскопия. Ендоскопия на стомаха.
— От ендо- + гр. околесо 'гледам'.
ЕНДОСМОЗА ж. 1. Физ. Проникване с посока отвън навътре на разделени една от друга течности с различна концентрация. Дютроше .. разграничил ендосмоза — когато водата от съда прониква през мембраната в звънеца, и екзосмоза — обратно — преминаването на разтворените частички от звънеца през мембраната навън във водата. Хр. Дилов и др., PB, 11.
2. Биол. Процес на просмукване на разтворени вещества от външната среда вътре в клетките.
ЕНДОСМОМЙТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Спец. Уред за измерване на ендосмоза.
ЕНДОСПЕРМ м. Вот. Растителна тъкан в семето на голосеменните и на повечето покритосеменни растения, която съдържа хранителни вещества, използвани от зародиша при покълването му. При свободно опрашване на белозърнеста царевица, обкръжена с други сортове, които имат оцветен ендосперм на зърната, в поколението се получават хибриди с бял цвят на зърното. НТМ, 1961, кн. 3, 17. Семеделът на пшеницата и ръжта не излиза на повърхността на почвата. Той остава в семето и всмуква от ендосперма хранителните вещества, които се използуват от развиващия се от зародиша покълнек. Бтн V и VI кл (превод), 21.
ЕНДОСПОРИ мн., ед. (рядко) ендоспо-ра ж. Биол. Спори, които се образуват вътре в клетката.
ЕНДОТЕРМЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Обикн. за процес, химическа реакция — който се извършва в условията на приемане на топлина, който поглъща топлина. Силно ендотермичните реакции, като бромиране, окисление и хидратация на азота при невисоки температури и налягане, термодинамически са невъзможни. Вселена 69, 224. Непрекъснатият растеж на растенията става за сметка на усвоения въглерод (въглероден двуокис) от въздуха в присъствието на хлорофила под действието на слънчевите лъчи. Тази реакция е ен-дотермична. П. Мандев, СПВ, 21.
ЕНДОТОКСЙН м. Спец. Токсично вещество, отрова, образувана в телата на бактериите, която се освобождава след разрушаването им.
ЕНДОТОКСЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Спец. Прил. от ендотоксин. А. Ф. Билибин разделя страничните действия [на антибиотиците] на алергични, ендотоксични, токсични и дисбактерийни. Л. Томов и др., СВВМ, 234.
ЕНДШПИЛ м. Шахм. Финална, последна част на игра, обикн. при шах. Като из
