2. Разш. Свойствен, характерен за дадена област, район; местен. Ендемична флора. Ендемични заболявания.
ЕНДЕМЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Ендемичен, ендемитен.
ЕНДЕМЙЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Спец. Отвл. същ. от ендемичен. Флората на островите [Галапагос] е сравнително бедна и по численост на видовете (682 вида), и по големина на площта, заета от растителната покривка. Но нейната енде-мичност е силно изразена. Н. Боен, Г, 36.
ЕНДЕМИЯ, мн. -ии, ж. Мед. Постоянно съществуване на заразна болест в някаква местност, в някакъв район.
— От гр. ev8Ti|iOQ 'местен'.
ЕНДО- Книж. Първа съставна част на сложни думи — термини със значение: който е вътре, намира се вътре; вътрешен, напр.: ендокринология, ендогамия, ен-додермаидр.
— От гр. evSov 'вътре'.
ЕНДОГАМИЯ, мн. -ии, ж. Книж. Обичай да се сключва брак само между членовете на едно племе, род, социална група.
— От ei£*S + гр. уацсх; 'брак'.
ЕНДОГАМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Книж. Който се отнася до ендогамия.
ЕНДОГЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. Който е от вътрешен произход, който възниква поради вътрешни причини или процеси. Противоп. екзогенен. Земната кора е подложена непрекъснато на действието на два вида сили — външни (екзогенни) и вътрешни (ендогенни). Р. Христов и др., Г, 4. Пожари, които възникват от самозапалване на въглищата или рудата, се казват ендогенни. Хр. Марков и др., ТБ, 199. Факторите, които обуславят правил-ното физическо развитие на растеж на детето, биват ендогенни (вътрешни) и екзогенни (външни). От ендогенните фактори най-голямо значение за правилния растеж на детето имат жлезите с вътрешна секреция. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 53. Според него [Ломоносов] земеповърхните форми са резултат на борба между ендогенните и екзогенните сили. А. Бешков и др., ИГ, 122. В крайна сметка заключението на медицинската експертиза беше доста категорично: „Състоянието отговаря на динамиката на ендогенна психоза от шизофренния кръг“. П. Вежинов, БГ, 205.
ЕНДОДЕРМА ж. 1. Бот. Пласт от плъ-тно разположени клетки, които образуват най-вътрешния слой на първичната кора на стъблата и корените, а понякога и в листата на някои растения. Най-вътрешната част на кората [на корена] завършва с един слой от клетки на паренхимната тъкан, наречен ендодерма. Бтн VI кл, 32.
2. Зоол. Вътрешна част, вътрешен слой, пласт от клетки, обикн. на зародиш у много-клетъчните животни. Ендодермата има особено значително и разнообразно значение в живота на животните. Тоя пласт свързва подвижно кожната покривка с тялото на животното. Ст. Младенов и др., ОТК, 13.
— От ендо- + гр. 8ерца 'кожа'.
ЕНДОДЕРМАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Бот. Зоол. Който се отнася до ендодерма. Ендодермални клетки.
ЕНДОКАРД м. Анат. Тънка ципа, която покрива вътрешните страни на сърцето. Сърцето се състои от три слоя: ендокард, миокард и перикард. М. Василев и др., ВБ,
125.
— От ендо- + гр. кар8(а 'сърце'.
ЕНДОКАРДЙТ м. Мед. Болестно възпаление на ендокарда. Ендокардит: Едно от най-честите заболявания на сърцето е възпалението на ендокарда. Н. Манчева, ЛФ, 141.
— От ендо- + гр. кар8га 'сърце'.
ЕНДОКРЙНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Мед. Който е свързан с дейността на органите с вътрешна секреция. Ендокринно затлъстяване се наблюдава например при недостатъчност на щитовидната жлеза или на половите жлези. ЖД, 1967, кн. 12,
20. Ендокринни заболявания.
О Ендокринна система. Мед. Група органи, които отделят образуваните от тях физиологични продукти направо в кръвта; ендокринни жлези, жлези с вътрешна секреция. Ендокринни жлези. Мед. Ендокринна система; жлези с вътрешна секреция.
ЕНДОКРИНОЛОГ, мн. -зи, м. Мед. Лекар, специалист по ендокринология. Ако са на лице ендокринни заболявания, неврастении, вегетативни дистонии, търсим консултацията на ендокринолога и невролога. ВН, 1961, бр. 2956, 4.
ЕНДОКРИНОЛОГЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който се отнася до ендокринология; ендокринологически. Ендо-кринологични изследвания.
ЕНДОКРИНОЛОГЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Мед. Ендокринологичен. Група учени в Чехословашкия институт за ендокринологически изследвания са открили в раковите тумори неизвестни досега пигментни тела и ензими. ВН, 1961, бр. 3019, 4.
ЕНДОКРИНОЛОГИЯ ж. Мед. 1. Само ед. Наука за дейността на органите с вътрешна секреция, за тяхната роля в организма, заболяванията свързани с тях, тяхното лечение и профилактика. Ендокринологията изучава службата на ония жлези, които внасят направо в кръвта известни свои фабрикати, чрез които се направлява един
