ЕНАНТИОСЕМИЯ ж. Езикозн. Използване на една дума в две противоположни значения.
— От гр. evavxiov ‘противоположен’ + <xn|ia ‘знак’.
EHÄHTOB, -а, -о, мн. -и. Спец. Прил. от енант. Енантовото влакно по-бавно променя здравината си при нагряване от капроновото. В. Кабаиванов и др., ТП, 189.
ЕНГЕЛСКИ, -а, -о, мн. —и, прил. Ос-тар. Книж. Английски; енглезки. Откак е повдигнато енгелско покровителство над Йонски острови, била е синка неограничена сила във власт на върховни комисари. БДн, 1857, бр. 9, 35. Портата е с тези избори съвършено задоволна била, били са с них и ен-гелски и австрийски посланици задоволни. БДн, 1857, бр. 7, 25.
ЕНГЛЁЗИН, мн. енглёзи, м. Остар. Англичанин; ингилизин. В парахода Доброски се запознал с двама шотландски офицери, които се мъчели да решат някаква трудна задача, „но за енглезина нищо невъзможно няма на света“. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 327. Енглезите владяха този град повече от два века. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 439.
— Друга форма: ингелйзин.
ЕНГЛЕЗКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от енглезин; английски. В 1815 год. останало отделено господарството, което било названо .. Йонически щати, под управление енглезко. Г. Икономов, КЗ, 40.
— Друга форма: ингилйзки.
ЕНГОЛПИЁ, мн. -та, ср. Църк. Икона, която се носи на верижка на врата от епископ, митрополит и други духовни лица. Дебелата врата, скована от греди, заскърца, отвори се и пред мене застана Евтимий с посох и енголпие върху расото. Ем. Станев, А, 163. Гости се редели едни след други да целунат ръка и да отронят сълза върху ен-голпието на екзарха. Хр. Бръзицов, НЦ, 159.
— От гр. еукбЯ.7сю^ 'който се окачва на шия'.
ЕНГУЛЯ ж. Диал. Вид риба змиорка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
— Други форми: енгула, ангуля.
ЕНГЬОЗ м. Диал. Кривоглед човек.
— От тур. уап 'страна' + göz 'око'. — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ЕНГЬОЗЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Кривоглед.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ЕНДАРТЕРИЙТ м. Мед. Болестно възпаление на вътрешната обвивка на артерия. Първопричина на ендартериита е главно нарушаване на дейността на нервната система.
— От гр. evSov 'вътре' + apxripta 'артерия'.
ЕНДАРТЕРИЙТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Мед. Прил. от ендартериит.
ЕНДЕЗЕ, мн. -та, ср. Остар. 1. Мярка за дължина, равна на един лакът.
2. Специална линия, дървена или метална, с такава дължина, използвана като инструмент за измерване. В едно отделение на музейните шкафове е отделено достойно място за оръдията на тоя занаят: няколко разнокалибрени ножици, желязна мярка
— ендзе и напръсник. Н. Хайтов, ШГ, 110. А трети,.., скриха са в своите кантори и дюкяне и с ендезетата в ръка захванаха да приказват за своя преминал патриотизъм. Хр. Ботев, Съч. 1929, 203. Че аз сам твоя, пак твоя / с ендезе сам ти мерена, / с ножици сам ти скроена, / без игла сам ти преши-та! Нар. пес., СбНУ XLVI, 263.
— От перс. през тур. endaze. — Друга форма: е н д а з е.
ЕНДЕМИТ м. Спец. Растителен или животински вид, разпространението на който се ограничава в определен район (географска област, планина и др.). Много от тези видове [птици и бозайници] са ендемити и са включени и в „Международната червена книга на защитените животни“. ПЗ, 1981, кн. 10, 33. Така по огромните скали на туфи и букети с нежнолилавите си багри разлива своята красота балканският ендемит .. (силивряк). К. Тошков и др., HP II, 180. Значителен брой видове от наши високопланински растения се срещат само на Балканския п-в (балкански ендемити) или дори само в нашата страна (български ендемити). Д. Воденичаров и др., ЕБ, 78.
— От гр. ev8T||io<; 'местен'.
ЕНДЕМЙТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Ендемичен, ендемически. В един глух притвор на гората, полуслънчест и полу-сенчест, какво мислите ме стъписа? Цяла безбройна фамилия потомци на ендемит-ното родопско лале! .. Невероятна феерия от жълто. Е, 1981, бр. 1085, 3. Цветните диапозитиви показват предимно защитени растения и билки в България, а също така ендемитни и реликтни растения у нас. Е, 1979, бр. 20, 3.
ЕНДЕМЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Спец. За растителен или животински вид — който е свойствен за дадено място, за определена местност; ендемически, ендемитен. На архипелага се срещат около 90 вида птици, като 70 процента от тях са ендемични, т. е. характерни само за тук.
Н. Боев, Г, 56. У нас този ендемичен за Балканския полуостров вид се среща из сухи затревени, обрасли или не, с храсталаци места. Н. Виходцевски, НЕР, 27. // За болест, заболяване — който е характерен за определена географско-климатичта област, район. Областите с еднакво съдържание на някой химически елемент се наричат био-геохимични провинции. В някои от тези провинции са разпространени ендемични заболявания. ВН, 1961, бр. 3114, 4.
