филмова емулсия. И. Аламанчев, ЕО, 129.
— Тези характеристики [на взаимодействие на частиците] се записват било на ядрени емулсии, било на снимки или магнитни ленти. В. Робов, ПСВ, 81. Фотографска емулсия.
— От фр. émulsion. — Друга форма: емулзия.
EMOÀ3A ж. Спец. Наблягане, натъртване, открояване на някаква дума, словосъчетание или звук в потока на речта, чрез интонация, повторение и др., обикновено за постигане на по-голямо въздействие, изразителност, емоционалност.
— От гр. ерсрастц.
ЕМФАТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до емфаза, чрез който се постига емфаза. Емфатични думи са частиците за усилване. А Емфатична пауза. Емфатично ударение.
— От гр. ëpctxmKOç през фр. emphatique.
ЕМФАТЙЧНО. Нареч. от прил. емфа-тичен. Той говореше емфатично, сякаш беше на сцена.
ЕМФЕ, мн.-тз, ср. Диал. Емфие. „Защо хвърли емфето? И другаря ти нали ша поиска.“ М. Кънчев, В, 198. — Попе, емфе имаш ли?.. — Нямам. М. Кънчев, В, 188.
ЕМФИЕ, мн. -та, ср. Енфие. Взе щипка емфие, смръкна и шумно закиха. А. Христофоров, А, 289. Фани знаеше, че той не е пушач, но подобно на много други монаси употребяваше емфие. Д. Димов, ОД, 182. Ем-фието е една от формите, под които се употребява тютюнът. То представлява прах, който се получава след няколко вида ферментация, на която се подлагат някои видове особено фин тютюн. ВН, 1959, бр. 2577, 4.
ЕМФИЗЕМ ж. Мед. Емфизема. Вследствие на силното напрежение на белия дроб от кашлицата може да се развие ем-физем. Л. Митов и др., ВБ, 58.
ЕМФИЗЁМА ж. Мед. Болестно набиране на въздух или други газове в някоя тъкан или орган, най-често в белия дроб. „Пуши, пуши; да знаеш, че ще умреш от емфизема!“ Откъде беше научила тази дума, навярно от поликлиниката,.. С. Северняк, ИРЕ, 248. Емфиземата на белия дроб е хронично заболяване, което настъпва постепенно и незабелязано като резултат на причини,., затруднено издишване .. запушване на бронхиолите или бронхите със слуз или стеснение. Н. Манчева, ДФ, 117.
— От гр. е|криат||ш 'надуване'.
ЕМФИЗЕМАТЙК, мн. -ци, м. Мед. Болен от емфизема. При емфизематиците и астматиците се използува главно гимнастическият метод. Н. Манчева, ЛФ, 119.
ЕМФИЗЕМАТОЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Мед. Който се отнася до емфизема. Емфизематозният гръден кош е широк, дълбок, закръглен. Отвесният размер на гръдния кош е намален, той изглежда къс. М. Василев и др., ВБ, 36.
ЕМФИЗЕМАТОЗНО. Мед. Нареч. от емфизематозен. Емфизематозно болен.
ЕМЧА СЕ, -иш се, мин. св. емчих се, несв., непрех. Разг. Перча се, надувам се, обикн. като показвам, че се наемам, че мога да свърша, да изпълня нещо; фукам се.
— Да имам твоя занаят, да мога да скубя селските думбази, като им поправям инвентара, и аз щях да се емча и да съм кур-наз като тебе. П. Спасов, XX, 54. А жена си започна [Демир] да гледа накриво, като враг. Ако не беше се оженил за нея,.., и досега щеше да се емчи по ведровските улици като свободен, безгрижен млад човек...
A. Гуляшки, МТС, 181. И дете, когато ни се роди, няма да ви го покажа, тъй да знаете! — Ти най-напред роди, пък тогава се емчи! — разсърди се кака Марийка. Кл. Ца-чев, В, 180-181. Не обичам тия, доброволните, когато вземат да се емчат и да дават безплатно полезните си съвети.
B. Жеков, ТП, 10.
ЕМЧЕНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от емча
се.
ЕМШЕРИ`ЙКА ж. Диал. Жена емше-рия. Разболял са юнак Мирчо / на клисура каменлива, / каменлива, праунлива, / няма Мирчо кой да го гледа — / една сестра Ин-гелинка, / Ингелинка, емшерийка. Нар. пес., СбНУ X, 59.
ЕМШЕРИЯ, -йята, мн. -йи, в обръщение емшерй, м. Диал. Съгражданин, съселянин, земляк. — Та ти, кайш, си бил от Сливен, а? Гледай ти работа! Че ний сме били, то се вика, емшерии! — пуска кълбо дим и се усмихва. К. Константинов, ПЗ, 21. На мене с 40 души полчени възложи да бъда ариер-гард. В помощ ми е емшерията Станкод-жим — една хайдутяга, каквато само „на Странджа баир гората“ може да отхрани. П. Росен, ВПШ, 114. Моят познайник и сродник приближава към мен,.. — Слушай
— казвам — емшерй, защо си ме сложил между ония там горе. Л. Стоянов, X, 68.
— Тогава сигурно си от Търновско? .. И аз съм оттам. .. Значи, както казват турците, с тебе сме емшерии, близки, земляци. К. Константинова, НДД, 57.
— От перс. през тур. Ьет§еп. — Друга форма: еми-шерйя.
ЕНАНТ м. Спец. Изкуствено влакно с бледожълт цвят, което се отличава със здравина и качества, подобни на чистата вълна. Найлон,.., енант,.., полицианидни и полиестерни влакна и т. н. не изразяват вече някакви неразбираеми алхимични понятия, а са свързани с текстилни тъкани от всеобщо значение за обикновения гражданин и специалист. Й. Чолаков, НХП, 42. Енантът се получава от основните елементи етилен и четирихлорист въглерод. ВН, 1958, бр. 2133, 4.
