пълнят домашните задачи, мъжете се събират два-три пъти седмично да обменят опит пои терците, квартите и ендшпили-те. Сп. Йончев, РБ, 21.
— Нем. Endspiel.
EHE частица. Диал. Ето. Ене мома у бахчата, / дека гради висок одар. Нар. пес., СбНУ XI, 16. Бърже си, брате, побегни, / ене га айдук Никола. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 32.
ЕНЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Енева булчица. Диал. Невестулка. Енево биле. Диал. Равнец. Енево цвете. Диал. Лайкучка.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ЕНЕОЛИТ м. Археол. Преходен период от неолита към бронзовата епоха, когато наред с каменните оръдия на труда започнали да се употребяват и метални; меднока-менна епоха. При разкопките [в Деветаш-ката пещера] са открити много оръдия на труда от камък и кост, както и голям брой глинени съдове от епохата на енеоли-та (новокаменна и каменно-медна епоха), т. е. от IV-III хилядолетие пр. н. е. Ст. Михайлов, БС, 163. Голямата пещера е била жилище на праисторически хора през късния енеолит (..) и през втория период на старожелязната епоха. Е, 1979, бр. 20, 3. В праисторическата древност тази пещера като че не е оставала без обитатели, поне що се отнася до неолита и енеолита. НТМ, 1961, кн. 12, 5. Запазените в музеите документи за културата на обитателите на нашите земи от неолита, енеолита, бронзовата ера и досега привличат вниманието на любознателния посетител. ОФ, 1958, бр. 4424, 3.
— От лат. aereus 'меден' + гр. A.vôoç 'камък'.
ЕНЕОЛЙТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Археол. Който се отнася до енеолита. Откриван е [язовецът] при разкопки главно в пещери по поречието на Янтра, Осъм,.., а също и в някои енеолитни селища. ПЗ, 1981, кн. 10, 4. На картата на Софийско са нанесени около трийсет селища от новока-менната (неолитната) и каменно медната (енеолитната) епохи — при селата Горубляне, Герман,.., Бояна и др. ВН, 1964, бр. 3866, 2.
ЕНЕРВАЦИЯ ж. Мед. 1. Болестно състояние на отслабване на нервите; изтощаване, отпадналост.
2. Оперативно отстраняване на нервите на даден орган.
— От фр. énervation.
ЕНЕРВЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Нервирам, изнервям. Груев, бе наклонен да се оттегли още на 11-ти сутринта. Той ходи няколко пъти с тая цел у Ка-равелова. Но Каравелов се колебаеше. Това енервира детронаторите; те почнаха да заплашват. С. Радев, ССВ II, 112. Преговорите се влачеха медлено, без пряка опасност, но те енервираха значително външ-ната политика на княжеството. С. Радев, ССБ I, 319. Но, Минке, аз много продължих тия сериозни разправии и ти сигурно си вече порядъчно отгечена. Но знаеш ли, че преди операцията, ти трябва да избягваш всички въпроси, които те енервират? П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 287. — Митя е болен, не трябва да го енервираме. Г. Стаматов, Разк. I, 90. енервйрам се страд. ЕНЕРВЙРАМ СЕ несв. и св., непрех. Отар. Нервирам се. Залавя се за всяка дума,.., енервира се от гласа ми, изглежда, като че ли всичко около мене й се представлява черно, мрачно. Ив. Вазов, Н, 7. — Успокой се, приятелю, успокой се, не се енервирай — казах му меко аз, защото индивидът много се възбуди и с такова напрежение махаше ръце, като че се напъваше да излезе из кожата си. Елин Пелин, Съч. IV, 175. — Пардон, господа и госпожи — каза началникът, влизайки още от вратата. — Аз съм малко нервен, енервирах се силно. Н. Попфилипов, PЛ, 154. Той се овладя и посочи на Каравелов фотьойла: — Моля, седнете. Няма защо да се енервираме. В. Геновска, СГ, 256.
— От фр. énerver.
ЕНЕРВЙРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от енервйрам като прил. Остар. Нервиран. Тук, в Неврокопско,.., ние получихме съобщение за решението, да се подиг-не въстание към 1-ви май .. Очевидно, настроението на енервираното население обхващаше и ръководителната интелигенция. П. К. Яворов, ХК, 93. В Ловеч една девойка,.., поднесе му букет с думите: „Княже, запази конституцията!“ В очите на всички посрещачи князът прочете няма молба. Енервиран, той напусна квартирата, дето бе слязъл,.. С. Радев, ССБ I, 292.
ЕНЕРВЙРАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от енервйрам и от енервйрам се; нервира-не, изнервяне. Каравелов даваше от министерската маса знакове за голямо енерви-ране. С. Радев, ССБ I, 456.
ЕНЕРВЙРАНОСТ, -ттй, мн. няма, ж. Остар. Нервност, изнервеност. Животът тук [в Костенец], .., е приятен — сред тая разкошна природа. Вечен шум на реката,.., цветя, благоухания и мир. А аз толкова имах нужда от него след усилените заная-тия в София и енервираността от политически новини и събития. Ив. Вазов, ПЕМ, 109.
ЕНЕРГЕТЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Филос. Идеалистическо течение във философията в края на XIX и началото на XX век, което се опитва да обясни всички явления в природата, обществото и мисленето, с общото понятие енергия, като игнорира нейната материална същност и материята изобщо.
— От гр. èvèpYeTKtüç 'деен'.
