Константинов, БГ, 126. Мливарите си помагаха един на друг. Стоваряше някой чувал от колата, друг подпира отстрани, дорде го емнат на площадката. Оттам нататък се грижеха мелничарите. Кр. Григоров, Н,
151. Нещо ми наляха в устата,.. Емнаха ме с носилката, на която бях като в люлка. Ил. Блъсков, Китка 1887, кн. V,14. Светец седна, чашка емна, / чашка емна, сам заюс-на, / сам заюсна, чашка спусна. Нар. пес., СбВСт, 40.
2. Изведнъж накарвам, обикн. кон или друго животно, да тръгне или да се движи много бързо. — Ама кон ли беше, чудо ли .. Бях седемнайсетгодишен тогава, като му се метна отгоре, па като го емна накъм Голяма ливада — стрела не ти трябва. Кр. Григоров, ОНУ, 178. Като излязохме от града, събрахме се тръгналите доброволци, всички на коне. Гледам все луди глави. Като емнаха конете, хвърчат ли, хвърчат. Ив. Ка-рановски, Разк. I, 5. Емна децата по нана-горното като ги ободряваше със смешки и закачки.
3. Непрех. Тръгвам изведнъж като се насочвам някъде и се движа много бързо; втурвам се, емвам се. — Какво караше с коня, хляб на шумкарите ли? — попита старши-ята.. — Нищо не съм карал. Беше на нощна паша в полето. Отвързал се е и емнал нанякъде... Ем. Коралов, ДП, 97. Автобусът профуча край последните бели фасади и емна нагоре по извилото се шосе. К. Кюляв-ков, СПП, 6. Кучето ме погледна оскърбено и виновно,.., излая едно „ав“ и се втурна по вълчите стъпки. През плетищата, през рекичката емна нагоре в планината. Изгуби се. А. Каралийчев, СР, 109. Кога са от сън събуди — / Станьо оденичка тръгнал, / тръгнал още емнал. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 129.
4. Подхващам песен, вик и под., обикн. започнати вече от другиго; подемам. А боляри,.., спрели се да подчуят, изтихо се надсмиваха, на подбив емваха песните за жестоката бран и ухилени си разотиваха. Н. Райнов, КЦ, 26. От нейде се счуй песента на моряка — /и емват я с ромон тайнствен вълни / и носят я бодри насам към стени. П. П. Славейков, ОБ, 12. А щом да тресне вик и буйно закънтей, / .., / събрания народ,.. / .., емне го — и дълго след това / не млъква „Да живей“ и с трясък и мълва / през двори из града повтаря се и носи. П. П. Славейков, КП
4. III, 175.
5. Разг. Невъздържано, с укори започвам да нападам някого. Веднага ще ме емнат: „Мръсник такъв! Как можа да го помислиш. Само това ти е в устата!“ Д. Цончев, От, 99. — Стига, стига сте ровили!.. — Защо! Защо да мълчиме! — те като че ли това и чакаха, да им възрази, за да го емнат. Ст. Даскалов, CЛ, 167. Мислеше, че като дойде, още от вратата ще го емнат — ще му се карат, ще го обвиняват. Б. Несторов,
АР, 276. — Аз нищо не мога да реша сам. После ще ме емнат, ще ме изядат. П. Льо-чев, ПБП, 46. Още от вратата ги емнахме:
— Аха — рекохме им, — значи затова нашата социалистическа държава харчи толкова много пари за вас — да седите ден-два и да си духнете под опашките? ВН, 1965, бр. 4305, 4. емвам се, емна се страд.
ЕМВАМ СЕ несв.; емна се св., непрех.
1. Бързо извършвам някакво движение, като променям положението на тялото си. Тогава хан Борис пристъпи и се наведе да отвърже жената. Отведнъж се емна назад като блъснат с топор. И. Вълчев, СКН, 373. И както седеше на трикракото столче гологлав, опулен, с проснати към света ръце, той изведнъж се емна напред и се просна връз земята по корем. И. Вълчев, РЗ, 135. Напрегна всичките мускули на ръцете,.., емна се, изправи се на ръцете си, прехвърли се през портичката. Т. Харманджиев, КЕД, 26. Озърна се — и сви / надясно — емна се и кола улови / на стобора — отвъд се метна. П. П. Славейков, КП ч. III, 264.
2. Тръгвам изведнъж като се насочвам някъде и се движа много бързо; втурвам се. Уплахата им [на конете] изведнъж излетя, те се напънаха пъргаво, емнаха се стремително през мътно кипящия бързей и бързо изтеглиха кабриолета. Т. Харманджиев, Р,
23. Трамваят се емна с внезапен тласък, та едва успях да се пипна за последната ръчка на ремаркето. О. Василев, ЖБ, 447. От Балкана, от Тракия, Македония се емваха мъжете на печалба. Цв. Минков, МЗ, 8.
— Къде тогава сте се емнали в това усил-но време? Няма ли за вас жътва? Др. Асенов, СВ, 137. — Господин комендант, Филип Георгиев умря. — Е, умрял — умрял! Утре не можеше ли да ми докладваш, та сега си се емнал да ме търсиш. X. Русев, ПС, 48. Вън селото се мъкне цяло / и всички емнали се боси, / с лица мъртвешки посивели, /отиват. П. К. Яворов, Съч. I, 47.
3. Издигам се нагоре. Мине Свети дух, дойде Свети Константин. Коситба време наближи. Ферадьовата ливада, емнала се като бясна — до пояс стига. Н. Хайтов, ПП, 86. Толкова чудни работи видях тогава около огъня! Като се емваха големите пламъци нагоре, звездите бягаха, за да не се опърлят. Ст. Станчев, ПЯС, 16. По ридовете, насам, шумят избуяли ниви; над тях се емнал орляк гълъби, разпилява се околовръст. П. Тодоров, И I, 88. // За глас — из-вишавам се. Гласът на Китан се емна и заглуши трясъка на пушките. Д. Спростра-нов, ОП, 346. И ето, че някъде далече се поде самичък глас — висок, звънлив и треперещ. Той се емна леко и тихо, па полека-ле-ка се засили и се залюля на мощни вълни над полето. Елин Пелин, Съч. I, 162. От училищния звънец ме побиха допълнителни тръпки. Гласовете се емнаха. Лудешка сприя заливаше двора. Р. Сугарев, СС, 141.
