4. Разг. Обикн. със съюз да и следв. гл. Бързо и енергично се залавям да свърша нещо. "Слушай, момко, — .. Сега да се емнеш да пишеш, но не като „При гробницата“, а от рода на „Първа рожба“. Твоето място е в разказа. М. Кремен, РЯ, 41. Моя Ката, като си ходихме в неделя, знаете ли, какво ми вика? "Па ако дойде Петко за председател, дойди си бе! Като се емнем троицата с момчето, все ще изкараме три пъти повече. „ Ст. Даскалов, СЛ, 49. Пална си моторетката и отпердаши с нея, па ние се емнахме да вадиме една релса, отнесена от реката. И. Радичков, СР, 128. «Аз я уредих оная работа... Само да не се емнеш сега, да я развалиш...» К. Колев, ТЕ, 78. — Животът е кратък, а аз какво, пропилях си го с тоя мой мухлъо,.. Та така сигур си го е рекла и тая неговата [на Колев] годеница и се емнала с едно музикантче по ресторантите. Ал. Томов, П, 92.
5. Диал. Хващам се, залавям се за нещо или някого. Сви си греница вършето. / Па се за гуша емнала, / та она с нея очала / о нойно върше високо. Нар. пес., СбВСтТ, 706.
О Емвам / емна на балон някого. Разг. Шумно подигравам някого. — Не бива да мъкне жена си. Ще го вдигнат на ура, ще го емнат на балон и не може да се оправи с кооператорите. Черемухин, П, 54. Емнат ме дяволите. Ставам нервен, неспокоен. Тръгна [Дине] да си върви. Но в коридора, в тъмното, го емнаха дяволите — да се връщал незабавно обратно. Д. Бегунов, ЧОД,
17.
ЕМВАНЕ, ср. Отгл. същ. от емвам и от емвам се.
ЕМЕНИДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от емениджия; обущарски. Най-после Големият Мечо реши да отпътува. А и градът, за който тръгна, бе истински делови град: с арменци и гръцка махала, с емениджийска чаршия и производство на ракиджийски казани. Ст. Сивриев, ЗСБ, 33.
ЕМЕНИДЖИЯ, -йята, мн. -йи, м. Остар. Обущар. По-голяма чест ще имаш, ако си един пастърмаджия, емениджия (обущар) или един катранджия, отколкото да си книгопродавец. Ил. Блъсков, ПБ III, 64.
ЕМЕНИ`ЙКА ж. Остар. и диал. Умал. от емения; малка емения. Аз мисля, че е по-добре да му купят хубави еменийки с гиздави уши, защото баща ми казва: «Емении носят добрите въртокъщници, а чизми носят само чапкънете». Л. Каравелов, Съч. II, 67.
ЕМЕНЙИ мн., ед. (рядко) емения ж. Остар. и диал. Плитки кожени обувки с остър вирнат нос, без ток, каквито обикн. са носели турците. — Нашият селянин още дири калеври, папуци, емении с червени ми-шини и с вирнати като на цървул носове. Ст. Чилингиров, ХНН, 35. Обут в червени .., емении (обуща), прилични на сиромашка диканя; лице мургаво, опако ..; туй ти е то,.., прочутият Ибраим-паша. Ил. Блъсков, СК, 11. Емениите са първите градски обувки, ръчно шити, с тегел и бял кант от кожа, с истински гьон, тип мокасини, най-удобните и най-търсените обувки десетилетия напред. Ив. Коларов, Е, 31. Без да се навежда [султанът], изу емениите си, за малко помисли да се събуе до босо, но го до-мързя. В. Мутафчиева, J1CB II, 492.
— От араб, през тур. yemeni.
ЕМЕНТАЛ, мн. няма, м. Вид твърдо швейцарско сирене на шупли, с жълтеникав цвят и сладникав вкус, получавано от краве мляко; швайцер. За приготвянето на емен-тал е необходимо чисто, доброкачествено мляко. Н. Димов и др., ТМ, 215. Бялото саламурено сирене,.., е наша национална храна .. Народът ни е свикнал с него и винаги го предпочита, даже пред известните със своята пикантност чуждестранни видове сирене — рокфорт, ементал и др. ВН, 1962, бр. 3293, 2.
— Нем. от собств.
ЕМЕНТАЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Обикн. в съчет.: ементалско сирене.
Ементал. Така нареченото експортно ементалско сирене в Швейцария и сега се добива само от сурово мляко, получено от крави, които пасат на високопланинските пасища. Н. Димов и др., ТМ, 105.
2. Сел. стоп. Порода високопродуктивна млечна крава. Ементалска крава.
ЕМЕРГЕНТ м. Бот. Емергенция.
— От лат. emergens, -entis.
ЕМЕРГЕНЦИЯ ж. Бот. Израстък по повърхността на стъбло, клонка или лист на растение, в чието образуване участват епидермисът и лежащите под него тъкани, напр, бодлите на роза, власинките на коприва.
ЕМЕТИН, мн. няма, м. Остар. Апт. Жълтеникав аморфен прах, почти неразтворим във вода, добит от корените на растението ипека, който се употребява като лекарство, предизвикващо повръщане.
— От гр. Еретпсо“;.
ЕМЕТЙНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: еметинов хлорхидрит. Остар. Апт. Еметин.
ЕМИГРАНЕЦ, мн. -нци, м. Остар. Емигрант. Брой на емигранци веки ся е твърде много умалил и между им са сега само републиканци остали в странство. БДн, 1857, бр. 11, 43.
ЕМИГРАНТ м. Лице, което е напуснало доброволно родината си или е прогонено от нея и живее в чужда страна по политически, икономически и други причини; изселник. Гъстите редици изминаваха,.. Без ред и без строй ги следваха тълпи градинари, дюлгери,.., емигранти, самотници в чужда стра
