костюм, с ярката емблема на България. Л. Стефанова, ВМД, 86. По зелените кантове и по емблемите, които представляваха дъбови листа и желъди, се познаваше, че палтото е на лесничея. И. Йовков, ПГ, 232. След половин час камионът — стара моло-товка, с емблемата на млекарската фабрика — отнесе цистерната и тримата останаха пак сами. Г. Мишев, ЕП, 30. Емблема на Червения кръст.
3. Малък, обикн. релефен или рисуван отличителен знак, който се носи на дреха, шапка и др. като израз на принадлежност към определена организация, спортен клуб, при провеждането на определени мероприятия и под.; значка. На ревера си носеше емблемата на клуба. Д Закачи си емблемите на любимия отбор и шапката и тръгна към стадиона.
— Гр. ёррХтща през рус. эмблема.
ЕМБЛЕМАТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Емблемен. Емблематични изображения.
2. Който съдържа някакъв дълбок смисъл, подтекст; символен. Той го запозна със сло-жната и тънка наука за цветята, с емблематичното значение на багрите им и особения алегоричен говор. Й. Йовков, ПК, 39. Загубата на изборите е емблематична — хората се умориха от обещания.
3. Който е символ на определен стил, направление, на нещо типично, на дадено характерно явление; символичен. В първия ден на новата година от партийния вестник отново издигнаха гласове срещу лидера Г. П. И то от такава емблематична фигура като Г. И., който този път се явява., като издател на вестника. Нов., 2001, бр. 62, 2. Музикалната агенция организира идването в София на емблематичната поп-група иРолинг Стоунсу\ Думите му са емблематични за начина на мислене на новото поколение политици.
ЕМБЛЕМАТЙЧНО нареч. По начин, който подсказва дълбок смисъл; символистично. Говореше емблематично, с метафори и алегории, което замъгляваше мисълта му.
ЕМБЛЕМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Който се отнася до емблема. Емблем-ни изображения.
ЕМБЛЁМИЧКА ж. Умал. от емблема; малка емблема, емблемка. Предната част на палтото му не се вижда от книжните емблемички с изобразените детски глави. Хр. Радевски, Избр. пр III, 84.
ЕМБЛЕМКА ж. Умал. от емблема; малка емблема, емблемичка. Снощи край мене мина един мършав, измъчен мъж, спря се, загледа се в изписаните противодържав-ни лозунги и емблемки .. и като измъкна от джоба си малко тебеширче, драсна отстрани: „Долу деветоюнщината!“ Г. Кара-славов, Избр. съч. И, 381. Семейната фотография лепнеше върху дебел картон. И никакъв надпис, никаква дата, само в долния ляв ъгъл личеше замръчкана от времето емблемка: „Фото Крюгер и сие“. Р. Сугарев, СС, 10.
ЕМБОЛИЯ ж. Мед. Запушване на кръвоносен съд с донесени от кръвния поток частици съсирена кръв, въздух, масти и др. Казват, че страда от херния, но го е страх да се оперира, да не получи емболия. Ст. Даскалов, ЕС, 339.
— От гр. ерРоХо"; 'втикнат1.
ЕМБРИОЛОГ м. Биол. Учен, специалист по ембриология. Още в 1913 г. белгийският ембриолог Огюст Браше осигурява в течение на 30 часа нормалното развитие на зародиш от заек, изваден от майката. ЖД, 1967, кн. 6, 19.
ЕМБРИОЛОГЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Биол. Прил. от ембриология. Ембрио-логични изследвания. Ембриологичен тест.
ЕМБРИОЛОГИЯ ж. 1. Биол. Отдел от биологията, които изучава зародишното развитие на организмите. Като студент [Тодор Моров] се отличавал с голямо трудолюбие и сериозно се отдал на научна работа върху цитологията и ембриология-та. Кр. ТулешкОв, НЗ, 67.
2. Стесн. Дял от медицината, изучаващ човешкия ембрион, стадиите и закономерностите в неговото развитие. Кабинет по ембриология.
— От гр. ерРроюу 'зародиш' + -логия.
ЕМБРИОН м. Биол. 1. Зародиш на организъм в ранния пероид на развитието му; нероден плод. Зародишът в първите 2 месеца на бременността се нарича ембрион. Ал. Гюровски, АЧ, 45. В Института по опитна биология в Москва е разработен нов начин за изучаване устройството и функциите на живия ембрион в яйце от кокошка. ВН, 1958, бр. 2240, 4.
2. Зачатък на растение, който се състои от корен, стъбло и листа, намиращи се в семето.
3. Прен. Зачатък, зародиш, начало на нещо. И никнат градовете като гъби. Или по-скоро това са ембриони на бъдещите американски градове. Б. Шивачев, ПЮА, 163.
— От гр. ерРтгооу.
ЕМБРИОНАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Биол. Прил. от ембрион. Трябва да се подчертае, че кожните клетки имат същия ембрионален произход както клетките на главния и на гръбначния мозък. РД, 1961, бр. 58, 2. Ембрионално развитие. Ембрионален период.
ЕМВАМ, -аш, несв.\ емна, -еш, мин. св. емнах, прич. мин. страд. емнат, св., прех.
1. Бързо подхващам, поемам някого или нещо. Двамата като вълци го сдавиха, емнаха го на ръце и го смъкнаха по стълбата. Ал.
