ЕМАНЦИПЙРАМ, -аш, несв. и се. Книж. Създавам възможност за изравняване на някого с друг или други по отношение на граждански и социални права, право на труд, заплащане и др. // Стесн. Давам равноправие на жените, изравнявам ги с мъжете в труд, заплата, почивка, образование, граждански права. — Напредналите идеи на нашия либерален век се стремят да еманципират жената от робската подчиненост на мъжа. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 135. —В Селца на предизборно събрание бяха надошли 80 жени! Това е то, гражданко, еманципирахме ги! Сега и децата си раждат в здравен дом. Н. Стефанова, РП, 135. еманципирам се страд.
ЕМАНЦИПИРАМ СЕ св. и несв., непрех. Освобождавам се от някакви ограничения, зависимост, подчинение и придобивам граждански, социални, професионални и други права, равни на другите. Те желаят киното да се еманципира от театъра и литературата. Да се утвърди, веднъж завинаги, като съвършено независимо изкуство. Б. Ши-вачев, Съч. I, 46. Когато една година след това турското правителство въведе своето управление в колибаците, които спадаха в границите му, нашите колибаци съвсем се еманципираха от властта на главатаря си в село Бабек и се превърнаха на независима държавица в западните Родопи. Ив. Вазов, Съч. XVI, 69. // За жена — изравнявам се с мъжете в професионално, социа-лно, културно и правно отношение. Жената вече си присвоява свободата,.., да се облича така, както само нейният вкус и влечение й посочват. Чрез модата жената се еманципира. Р, 1926, бр. 213, 2.
ЕМАНЦИПЙРАН, -а, -о, мн. -и. Книж. Прич. мин. страд. от еманципирам като прил. Който е освободен от предразсъдъци, ограничения, зависимост, подчинение. Заможният българин е имал психика на еманципиран човек. Ив. Коларов, Е, 41. — Бива си ги тия на Запад [в танците]/ Няма що.
— И една пластика вадят, мадам, напълно еманципирана! Б. Балабанов, Избр. п П, 178. //За жена — която е равна с мъжа в професионално, социално, културно и правно отношение. — Другарката в живота трябва да има професия.. Освен това трябва да бъде еманципирана, свободомислеща — приемете го в най-добрия смисъл на думата.
Н. Стефанова, ОС, 119. Русенските клю-карки са отрупани с „факти“: свободата на еманципираната Лора е вече „слободия“!
— абсолютно не държи за хорското мнение. М. Кремен, РЯ, 334. Еманципирано момиче.
ЕМАНЦИПЙРАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от еманципирам и от еманципирам се. Еманципиране на жените.
ЕМБАРГО, мн. няма, ср. 1. Юрид. В международното право — забрана от правителството на една държава да се изнасят или внасят стоки, валута, ценности и др. от една или няколко други държави. От няколко дни се съобщава от Вашингтон, че се подготвя не само пълно ембарго на търговията на САЩ с Куба, но и провеждането на пълна блокада. КС, 1961, бр. 101, 4. Макар че участвуваше в петролното ембарго, той [крал Фейсал] бе един от активните застъпници за неговото прекратяване. М. Миланов, ТМП, 127.
2. Прен. Забрана, ограничение. Интересно, какво ли искаше да ми съобщи Стаматови-ца за удавницата.. Трябва да се въоръжа с търпение,.., след като инженерът по-вторно наложи ембарго. Ат. Мандаджиев, ЧЛНП, 67. Чрез моето новаторство ембаргото върху пейзажа беше вдигнато, аз единствен успях да го реабилитирам като изкуство народно. Р. Ралин, ВМ, 10. Слагам ембарго за всякакви подаръци.
— Исп. embargo.
ЕМБАРГОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Търг.
1. За страна, държава и др. — на който е наложено ембарго. От това да имаме до нас една ембаргова държава печели само сивият сектор. 24 часа, 2000, бр. 276, 31. Според Н. е наложително да бъдем все по-неза-висими от старите си оръжейни пазари, тъй като някои от тях се свиват, а други стават ембаргови. С, 2000, бр. 2706, 3.
2. Който е свързан с ембарго. Ембаргови ограничения.
ЕМБЛЕМА ж. 1. Предмет, изображение или образ на предмет като условно, съкратено или асоциативно назоваване на определено понятие, идея, дейност и под.; знак, символ. На една от тия надгробни плочи са издялани в камъка емблемите на вярата, надеждата и любовта — кръст, котва и сърце. П. Спасов, ГЛЗЗ, 59. На книгата е кацнал бухал — емблема на науката. М. Кремен, РЯ, 105. Добрите ученици награждаваха с „фули“ (вули), четвъртити късчета хартия с училищния печат на тях, на който имаше изобразен петел — емблема на пробуждането. Ив. Вазов, Съч. X, 154. Гълъбът е емблема на мира. II Прен. Книж. Лице (творец, политик и др.), което е типичен представител на определен стил, направление в изкуството или на определен тип политическо поведение и др.; символ. Критиката посреща възторжено всичките му книги. Слабият мъж с мустаци е обявен за емблема на поколението млади писатели, сред което се открояват имената на Станислав Стратиев, Янко Станоев. 24 часа, 2003, бр. 17, 27.
2. Някакво изображение, съкратено или символно означаване на принадлежност към нещо (определена нация, организация, партия, ведомство, някакъв род войска) или на длъжност, функция, дейност на някого; знак. Той беше в светлосив олимпийски
