него, предназначено да се украси за Нова година или за Коледа. В светла снежна вечер хората се блъскаха по магазините,.. Носеха пакети, суровачки, коледни елхи... М. Грубешлиева, ПП, 9. // Изкуствено дръвче, предназначено за украсяване за Нова година и Коледа. — Шегувате се, другарю капитан, ама... — Шегувам се, Цоньо. Аз лич-но ще измъкна от склада пластмасовата елха и кутията с лампички и ще ти ги дам да ги инсталираш... Н. Стефанова, ПД, 58.
ЕЛХА2 ж. Диал. Широколистно дърво елша. В Западна България елха наричат широколистното дърво елша. Ст. Илчев, ВД, 72. Трепливият листак на елхите държи прохладна сянка. Ив. Вазов, Съч. XV, 6. Пред него веднага се откри с всичката светлина и спокойна красота полето,.., с кладенчовите малки долинки, над които се виждаха зелените бухнали върхове на върби и елхи. Елин Пелин, Съч. III, 96.
ЕЛХИЦА1 ж. Умал. галъов. от елха1; елхичка1, елица. Елхица зелена и стройна в гората видях.
ЕЛХИЦА2 ж. Умал. галъов. от елха2; елхичка2. За Нова година си направихме и ние елхица.
ЕЛХИЧКА1 ж. Умал. галъов. от елха1; елхица1, еличка. Вървейки направо през гората, двамата минаха край младо борче и елхичка. Д. Ангелов, ЖС, 245. Тя го забеляза едва когато останаха десетина крачки, засия, пламна от руменина и въздъхна: — Ех, колко много ми трябваше ти. И ето те!... До вечер а в девет — до елхичките в паркчето. X. Русев, ПЗ, 240. А по витрините на книжарниците да надникнеш пък!.. Като наредили там зад стъклата елхич-ки,.., дядомразчета, памучен сняг! Д. Боза-ков, ДС, 8. Вчера се събраха всички и накичиха елхичка. Л. Станчев, СбХ, 33.
ЕЛХИЧКА2 ж. Умал. галъов. от елха2; елхица2.
ЕЛХОВ1, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до елха1; елов. Когато стигнаха малката елхова горичка, те се отправиха през нея по тесен коларски път. Елин Пелин, Съч. II, 164. Така ще остане всичко тук в нашата памет и в бъдещето: едно загубено северно гробище, една мълчалива елхова гора с насълзени клони, едно невидимо птиче. К. Константинов, П, 101. Пях под пролетния модър свод, / сред ливади и гори елхови — от възторзи, минали и нови, / се наля сърцето като плод. Н. Зидаров, НС,
5. Срещу главния вход [на Двореца на пионерите] се довършва въртящата се къщичка на баба Яга, веселят коридорите елховите гирлянди и любимите герои. ВН, 1959, бр. 2598, 4. Елхови шишарки. Елхови клонки. Елхови украшения.
◇ Елхово синигерче. Птичка с черна глава, сивосин гръб и белезникав корем, която живее в иглолистните гори на Витоша, Пирин и пр. и е полезна за овощните дървета. Parus aterater.
ЕЛХОВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до елха2; елшов.
ЕЛХОВЕЦ, мн. -ци, м. Мъж, който е роден или живее в град Елхово. Оттам насетне за ортаците му спряха да говорят.. Вълци и те — шушукаха елховци, — ама са недогледали, че този е единак! В. Милев, РК, 57.
ЕЛХОВКА ж. Жена, която е родена или живее в град Елхово.
ЕЛЧИЯ, -йята, -йи, м. Остар. и диал.
1. Пратеник от един цар или владетел до друг; посланик. Михалаки: Стояновича са направили посланик: Сийка: Какво ще рече посланик? Михалаки: Посланик .. де-мек елчия, втори подир везира. Ив. Вазов, Мч, 39. Едина път бяха отишли .. посланици (елчии) на Атина и отидоха на театро-то. П. Берон, БРП, 68. Цар излезе накрай Църно море, / и им пущи три млади елчии, / да викает млади калугери, / да викает стара игумена. Нар. пес., СбБрМ, 55.
2. Овен, който е водач на стадо. От всяко стадо стопаните извадиха еркичите, които носеха чановете,.. Трябваше да се избере елчият, който да върви най-напред и да носи тюмбелека. А. Дончев, ВР, 21.
— От тур. elçi.
ЕЛША ж. 1. Широколистно крайречно дърво с едри, тъмнозелени, назъбени листа и лепкави пъпки. Ainus glutinosa. Мътна, ленива река... Застояли води, осеяни с тръстики, оградени със стар и хаотичен лес от върби, ясени, елши. Н. Хайтов, ШГ, 202. Само в зеления листак на яворите и елшите по реката още не беше повяла есента. Л. Галина, Л, 68. Те [щиглеците] скитат по разни места, търсят храна по храстите, магарешките тръни, по елши, брези и други. Ст. Дончев, ПНД, 46. Към двата споменати господствуващи вида дървета в Лон-гоза се присъединяват летният дъб .., елшата .. и др. ПН, 1932, кн. 4, 55. По-рядко се срещат косматият бряст; бялата топола и обикновената елша. М. Тошков и др., HP II, 66.
2. Вот. Род дървета и храсти от семейство брезови с назъбени листа и плодове като орехчета, използвани най-вече в кожарството и медицината. Ainus.
ЕЛШАК, мн. -ци, след числ. -ка, м.
1. Събир. Много елшови дървета, гъсто израснали на едно място. През игривите листа на елшака падаше дъжд от слънчеви лъчи. Елин Пелин, Съч. I, 100. И полето,.., завчас утихна и се услуша в Пенковата песен. Само един славей, отсреща там в елшака,.., не замлъкна. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 28. В яркозелената сянка на елшака край воденичната вада се белееха прясно рендо
