саните пейки на лятната читалня. Н. Ти-холов, ЛФ, 1956, бр. 8, 1.
2. Само мн. Големи елшови дървета. Ис-кърът и многобройните воденични вади, които шарят и блещят из равнината като огнени змии, посред върболяк и елшаци и живописни алеи от грамадни върби и брястове, придават на тази котловина извънредна свежест и красота. К. Величков, ПССъч. VIII, 247.
ЕЛШОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от елша. Най-хубав шперплат се изработва от ел-шовия фурнир, който има мека, хомогенна структура. В. Брънеков и др., СД, 228. Елшови листа.
ЕМАЙЛ м. 1. Прозрачно или непрозрачно разноцветно стъкловидно вещество, с което се покрива повърхността на метални или керамични изделия за предпазване от окилсяване или за украшение. Емайлът се получава,.., чрез стапяне на смеси от ситно надробени неорганични окиси и съединения. Св. Райчева, К, 71. Държавните керамични заводи „Изида“ .. произвеждат .. всички видове .. емайли, грънчарски глазури и dp. ВН, 1961, бр. 2943, 3. // Слой, пласт от такова вещество върху метално или керамично изделие. Върху масата, пред всеки пансионер, бяха наредени чугунени чинии — по тях белият емайл светеше като седеф. Д. Спро-странов, С, 34.
2. Обикн. мн. Художествено произведение или бижу, украшение, покрито с емайл. Покрай иконите в манастирите се намират множество други произведения на изкуството, като резби, емайли, мозайки и др. Пр, 1952, кн. 6, 41. Три цели полудни обикалях тоя музей и все пак колко много остана невидено от него! Египет, Елада, Рим, скитите. Саркофази,.., емайли, скъпоценни камъни, скъпи килими. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 23. Рисуван емайл. Гривна с емайл и камъни.
3. Анат. Обвивната, най-твърда костна част на зъбите; глеч. Коронката е видимата част на зъба. Тя е покрита с твърдо вещество, наречено емайл. Анат. IX кл, 44. Ден-толор паста .., премахва и намалява образуването на зъбния камък, запазва емайла. БД, 1909, бр. 24, 4. Зъбен емайл.
— От фр. émail. — Друга (остар.) форма: е м à л.
ЕМАИЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Емайлов. Над десния джоб на куртката му имаше прикачен знак с емайлирано червено знаме и надпис „Гвардия“. Под него стояха наредени четири големи емайлни звезди, едната от които имаше фон от сребърни, а другата от златни лъчи. П. Славински, ПЩ, 389. ^
ЕМАЙЛЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Покривам нещо, обикн. метално или керамично изделие, с емайл. Металното изделие, което искаме да емайлираме, се потапя в получената рядка кашица и след това се суши и изпича. Св. Райчева, К, 71. емайлирам се страд. Чугунените съдове, чугунените умивалници и др. се емайлират, т. е. те се покриват с емайл. Хим. VIII кл, 1965,
69.
— От фр. emailler и нем. emaillieren.
ЕМАЙЛЙРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от емайлирам като прил. Който е покрит с емайл; емайлов, емайлен. Върху ревера на сакото му лъщеше емайлирана значка. Ем. Станев, ИК I и II, 268. От тавана, тъкмо срещу вратата, висеше ламба с плосък емайлиран абажур. Д. Талев, ГЧ, 34-35. Купи радио и пружинени кревати,.. А преди седмица само докара кухненски бю-ет и емайлирана готварска печка. Ст. аскалов, ЕС, 75. — Майка ти ми е задушила някакви пъдпъдъци. Той го заведе в кухнята и отвори капака на голямата емайлирана тенджера. П. Вежинов, НБК, 207. Разпръснати тук-там, многобройни емайлирани табели предупреждаваха, че карането на велосипед в парка е абсолютно забранено. Ст. Стратиев, ПП, 106. Дядо Стефан ги [доматите] наряза със стария нож и те пуснаха червен сок в синята емайлирана чиния.
В. Попов, Избр. пр, 70. Заслужава по-специално внимание един емайлиран кивот, правен по поръка на игумена на манастира през 1637 г. от някой си майстор Зафир. Ст. Михайлов, БС, 252. Емайлирани кухненски съдове. Емайлирана мивка.
ЕМАЙЛЙРАНЕ ср. Отгл. същ. от емайлирам и от емайлирам се. Електрич-ните пещи се използуват за топене на метали, за емайлиране, за закаляване на стомана и др. Физ. VIII кл, 1965, 68. Емайлирането също се отнася към неорганичните покрития. Св. Райчева, К, 71. Художествено емайлиране на бижута.
ЕМАЙЛЛАК м. Вид лакова боя, която бързо изсъхва и образува гладко твърдо покритие. Отвън на голям плакат има надпис: „Лакпром“ произвежда блажни бои, емайллакове. ВН, 1962, бр. 3282, 1.
ЕМАЙЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до емайл; емайлен. Алтаров на часа изтича и дотътра емайлов похлупак с четири силни крушки. Н. Антонов, ВОМ,
65. Войдан продължи и преди да стигне до Дан, погледна голямата картина от емайлови плочки — победата на Крум над Ни-кифор. М. Смилова, ДСВ, 52. В подножието на настръхналите сивобели канари, между голите и залесените баири, току се явяват, от никого нечакани комини, градини, блокове,.., натъкваш се на асфалт, на емайлови табели с надписи: „Управление“, „Кино“, „Читалище“, „Ресторант“. Н. Хайтов, ШГ, 233. Емайлова пепелничка. Емайлови бои. Емайлова значка.
ЕМАНАЦИЯ ж. 1. Физ. Процес на излъчване на лъчи от радиоактивния разпад на вещества. Тяхната [на изворите] радио
