Page:RBE Tom4.djvu/853

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ра! Аз пръв път влазях в елова гора. Ив. Вазов, Съч. XV, 52. Заскрежената елова гора посрещна двамата преследвачи притихнала и още сънена. Н. Хайтов, ПП, 23. Реката до днес нито веднъж не беше прииждала, защото еловият лес над селото пие водата на планината и спира снега. А. Дончев, ВР, 52. Че да оди у гора елова, / ега може ловък да улови. Нар. пес., СбНУ Х1ЛХ, 73.

ЕЛОНГАЦИЯ ж. 1. Астрон. Видимото ъглово разстояние на една планета от Слънцето. Дългогодишните наблюдения показват, че вътрешните планети — Меркурий и Венера, достигат отклонение или, както се нарича, елонгация, която не надминава за Меркурий 28°, а за Венера 48°. Астр. XI кл, 1964, 40.

2. Физ. Линейното отклонение в даден момент на едно трептящо тяло от равновесното му положение.

— От лат. еювдаЦо 'отдалеченост'.

ЕЛПЕЗЕ, мн. -та, ср. 1. Връзка надиплени листа от тютюн. Всеки хване по два реда [тютюн], къса листата и ги оставя с лице нагоре, трупа ги на елепезета като пшеницата на ръкойки. Ст. Даскалов, СД, 434. По-вдясно едва-едва се провиждаха червените покриви на ханчетата — .. Оттам през нощта Юрдекът бе домъкнал кокошката — .. — и заедно с нея и няколко елпе-зета прекрасен кехлибаров тютюн. П. Ве-жинов, НС, 230. Лоевица погледна мъжа си, наведен над ниско трикрако столче. Той беше притиснал върху брястовото седалище няколко елпезета от новия тютюн и ги режеше на тънко. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 104.

2. Остар. Ветрило. На в. "Струма " били писали,.. че когато г. Ал. Радев бил в Дупница гражданите го посрещнали с магаре, украсено с елпезета и панделки. Бълг., 1902, бр. 456, 3.

— От тур. уе1раге 'ветрило'.

ЕЛПЕЗИРАМ, -аш, несв. и се., прех. Спец. Правя елпезе от тютюневи листа. Малко хора сме отделили да карат дърва, жените пък елпезират тютюна, останалите — по хващането на водата. РД, 1959, бр. 1,3. елпезирам се страд.

ЕЛПЕЗЙРАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от елпезирам и от елпезирам се. След елпе-зирането предадохме тютюна на монопола и трудодните се записваха според количеството и качеството. ОП, 147.

ЕЛПРОМОВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от Елпром (название на предприятия от електрическата промишленост). Елпро-мово производство.

ЕЛПРОМОВЕЦ, мн. -вци, м. Остар. Лице, което работи в предприятие Елпром. Пренавиването [на ротора] е възложено на ремонтната работилница на „Елпром“ в

София.. Без да проучат задълбочено работата,.. елпромовци си позволяват рискован експеримент. РД, 1950, бр. 228, 3.

ЕЛТАБЛО, мн. -а, ср. Разг. Електротаб-ло. Предстои да се монтират елтаблата в новата жилищна кооперация.

ЕЛТЕХНЙК, мн. -ци, м. Разг. Електротехник. Предприятието търси да назначи елтехници III и IV разряд.

ЕЛТЕР м. Техн. Рядко. Електротелфер. Завод за елтери.

ЕЛУВИАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Геол. Прил. от елувий. Елувиални находища.

ЕЛУВИЙ, мн. няма, м. Геол. Продукт, който се открива на мястото, където е имало скали и е получен в резултат на тяхното изветряване. В зависимост от произхода материнските скали биват: елувий — останалите на мястото на изветряването продукти. В чист вид елувий се образува по водоразделите. П. Боянов, П, 32.

— От лат.е1ио 'отмивам'.

ЕЛФ, елфът, елфа, мн. елфи, м. Книж. В германската, келтската и скандинавската митология — приказни същества, леки, ефирни горски или домашни духове с малки размери и човешки черти, които обикн. са добре настроени и помагат на хората. Ти се намираш в света на провиденията и по въздушните елфи неволно погледът ти дири да зърне през дърветата някакво хоро от русалки. Ив. Вазов, Съч. XVI, 183. // Прика-зно грациозно същество, обикн. с крила, което живее в цветята. В средата на цветето седеше малко човече, беличко и прозрачно като стъкло! Върху неговата глава сияеше чудна златна шапчица, а зад раменете му се развяваха блестящи крилца. Самото човече не беше по-голямо от Палечка. То беше елф. Св. Минков, СЦ (превод), 75.

— Нем. Elf.

ЕЛХА1 ж. 1. Иглолистно дърво ела. Елхите, отрупани с пухкав сняг, бяха привели клони към земята. Л. Галина, Л, 120-121. Последните останки от почернелия сняг, който се крие под кичестите елхи на Доспат, са изгубва окончателно. Л. Каравелов, Съч. VIII, 30.

2. Иглолистно дърво, най-често ела (или клон от него), което се украсява с блестящи украшения, свещи и подаръци за Коледа и Нова година.. Повогодишната елха трепереше на сцената, отрупана с подаръци за малките: топли вълнени чорапки, каучукови шушонки,.. Децата гледаха елхата омагьосани. Протягаха боязливо ръчици към чудното дърво. А. Каралийчев, НЗ, 121. Ти мислиш за тия, които си нямат елха, / ти виждаше тайнствен коледен сън. Ем. Поп-димитров, К, 20. Новогодишните елхи блестяха по витрините на магазините. А Лампички за коледни елхи. Играчки за елха. //Отрязано иглолистно дърво или клон от

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл