ко пъти през последните години бяха изпадали в нужда те с Лазара, но тя не посегна към тях [накитите], за нея те не бяха злато и елмази, а по-скъпо нещо — мил и драг спомен от родната й майка. Д. Талев, ПК, 752. • Обр. Да бяха, либе, да бяха/., / да бяха, огън елмази / твоите черни очици... П. К. Яворов, Съч. I, 63. Сълзи видях — ел-маза два — / на твоите очи блестяха. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 206.
3. Уред за рязане на стъкло с помощта на късче от този минерал. Мишка размерва със сантиметър стъклата, гледа в листчето, което майсторът му е дал и съсредоточено натиска стоманения елмаз по прозрач-ната им повърхност. А. Гуляшки, МТС, 305. И този писък трескав, този рязък звук / бе толкоз пронизителен, че сякаш / самите небеса, гората, всичко тук / стъклар бе прекроил с елмаз без жалост. С, 1972, кн. 9, 219.
4. Прен. Обикн. за човек — който е много красив, много добър, с много положителни качества, поради което се откроява сред останалите; брилянтен, блестящ, безценен.
— Но да не е грозна? — Не мога да кажа, че е грозна, но не е и Райна княгиня. Тъй, средна хубост... Ама много умна... Казвам ти: жена не е — елмаз. Ив. Вазов, Съч. XIX, 38. Учителят Татъо Татев.. Като вземе глав-ната книга, че като ги зареди: шест, шест, шест, пет, шест, пет, шест, шест, пет, шест.. Злато човек! Елмаз! Чудомир, Избр. пр, 202. — Не е за тях [Мелвин] — отсече Дикран. — Всичко е за тях [за турците], момчето ми, всичко! ... Не си ли разбрал? Ти може да имаш не сърце — елмаз, ама като решат да те вземат аскер... С. Севан, РР I, 62. С „Под игото“ България живее. / Със „Епопеята“ народът зрее. /На българското слово са елмаз. В. Марковски, СМ, 199.
— От тур. еДпав. — Други (остар.) форми: алмаз, ялмаз.
ЕЛМАЗЕН, -а, -о, мн. -и, и -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Който се отнася до минерала елмаз; диамантен, диамантов. Къмган-сан е огромен планински хребет — .. Скалите са от порфиров двуслюдов гранит. Оттам идва и името на тази планина — елма-зена. Т. Генов, Избр. пр, 321. Елмазни находища. Елмазен прах.
2. Който е направен от скъпоценния камък елмаз или е украсен с елмаз; брилянтен, диамантен, диамантов. Купи елмазени обици, копринени фустане. Л. Каравелов, Съч. VII, 59. А косата й, с цвета на махагоново дърво, прибираше елмазена диадема. П. Константинов, ПИГ, 33. Някога тук всевластен господар бил страшният Ерин папа, чиито елмазни дворци, кацнали на върха „Кечи-кая“ край сегашния град Рудозем, при изгрев се виждали чак от Бяло море. Р. Димитров, РЗН, 44. Българите се молят на бога: „Боже, помогни ни, ще ти съградим дванай-се черкови все със сребърни диреци и с елмазени первази.“ Д. Яръмов БП, 21. Елмазен пръстен. Елмазен резец.
3. Прен. Който е чист и блестящ като елмаз, който прилича на елмаз; брилянтен. Дребни елмазени капчици се изцеждаха от сивото небе и миеха калните им лица. П. Стъпов, ГОВ, 134. Предано затрептяха големите очи на Садет. Две елмазени зрънца блеснаха в ъглите им, задържаха се, но не се търкулнаха, а се върнаха назад... Б. Несторов, АР, 124. През летен ден слънцето среща в гората пътник,.. От върха на планината то изпраща елмазен лъч в Богдановите дворове. К. Петканов, ОБ, 1. По цели нощи седяхме с бай Илия със слушалки на уши,.. А денем с един олющен бинокъл час по час гледах нататък към Илядница, дали не иде принцесата със зелените елмазени очи. Д. Бегунов, ЧОД, 51.
ЕЛМАТЕРИАЛ м. Разг. Електроматериал. В „Елснаб“ получиха писмото на другия ден сутринта.. Директорът го прочетели лицето му светна от радост. — Най-сетне! .. Откога ги чакаме тези елматери-али! П. Незнакомов, ХР, 94.
ЕЛМЕХАНИК, мн. -ци, м. Разг. Елек-тромеханик. — Елмеханикът.. имал стра-хотна колекция — пеперуди, бръмбари.
Н. Стефанова, ПД, 18. Той е елмеханик по професия, но работи като шлосер.
ЕЛМРЁЖА ж. Разг. Електромрежа. Столичното енерго ще монтира охранителни устройства на 5000 места в елмре-жата срещу кражби. 24 часа, 2000, бр. 191,
7. Токът спря поради повреда в елмрежата.
ЕЛО ср. Диал. Ястие, ядиво. — Вала, мамо, вала, стара мамо, / не се смеем тебе на старости; /..; / не се смеем на суе вечере; сол и леба — ело господарско. Нар. пес., СбНУ IV, 66.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ЕЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Език. В съчет. елово причастие. В българския език — минало свършено (или несвършено) действително причастие, което в м. р. ед. ч. окончава на -л (по названието ел за буквата л).
ЕЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от ела или на ела. Един увехнал полувенец от елови клони стоеше над училищната врата. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 47. Една дребна катеричка,.., изпусна в уплахата си нагри-заната шишарка, стрелна се нагоре и само за миг потули рунтавата си опашка някъде в еловия върхар. Цв. Ангелов, ЧД, 33. Пътеката не беше стръмна, мека беше и покрита с елови игли. А. Дончев, ВР, 142. Еловата дървесина е твърде лека, с много чепове и слаба смолистост. В. Цветков и др., МТД, 85. Елови шишарки.
2. Който се състои от ели. Скоро ние се озовахме само сред елова гора. Да, еловата го
