прибрани,., и отбягваха тая шумна навалица. Д. Спространов, С, 45-46. // Най-издигна-тата, най-отбраната част от дадена социална група, прослойка, професионален кръг и под. Театрален елит. Военен елит. Столичен елит.
2. Сел.-стоп. Отбрани екземпляри от растения и животни при селекция. Целта на отбора е да се отделят най-добрите растения.. За изходен материал при отбора най-често се използуват местни форми или сортове, от които се отбират елити. Д. Циков, КСКР, 21-24.
— Фр. élite.
ЕЛИТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който е отбран, с най-добри качества, възможности, от най-висока класа; първокласен. Така двамата решиха училището край Преслав да бъде място за дейност само на писатели и художници. И ето — тук щеше да се зароди онова елитно общество, което под ръководството на Наум и Анге-ларий ще твори според вкусовете и идеите си, и освен това пряко ще подпомага академията в Охрид. Й. Вълчев, СКН, 581.
2. За военна част, войска — който е специално подбран, обучен, въоръжен, поради което е от най-висока класа. Германските войници продължаваха както по-рано да пълнят улиците,.., но тава не бяха вече елитните войски от младежи. М. Грубеш-лиева, ПИУ, 209. Нали уж елитна част, пробирали са ги по-отракани, та добре са ги събрали. П. Вежинов, ВР, 76.
3. Спец. За растение и селскостопанско животно — който е с най-добри качества, получен след специална селекция. Целта на отбора е да се отделят най-добрите растения. Те се наричат елитни растения. Д. Циков, КСКР, 21. Елитен посадъчен материал и разплоден добитък.
ЕЛИТАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. 1. Който се отнася до елит и е характерен за елит. Характерна с утвърждаването на пълноценността на обикновения човек в противовес на елитарните схващания .. е книгата на Д. Цончев „Опасни типове“. С, 1972, кн. 9, 182.
2. Който се отнася до елитаризъм. Елитарни теории. Елитарна философия.
3. Спец. За култура, литература и под. — който отговаря на много високи естетически изисквания, поради което е предназначен, достъпен до ограничен кръг ценители и познавачи. Елитарна мода. Елитарна литература.
ЕЛИТАРИЗЪМ, -змът,-зма, мн. няма, м. Книж. Течение в естетиката, което е за елитарна култура и изкуство, с високи естетически изисквания и обикн. предназначени за отбрана, елитна публика от познавачи и ценители. Естетика на елитаризма.
ЕЛИТАРНОСТ, -TTà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от елитарен. На елитар-ността и дидактизма той противопоставя обикновените хора „погълнати в своите си прости грижи и в своето несложно мислене“. С, 1972, кн. 9, 183.
54 Речник на българския език, т. IV
ЕЛЙТРИ мн., ед. (рядко) елйтра ж. Зоол. Твърди предни криле при бръмбари и ципестокрили насекоми. По нападнатите дървета ще открием представителите на един от най-красивите наши бръмбари.. Това насекомо е сравнително едро. Основният му цвят е виолетов с метален блясък, а елитрите му са лъчисто зелени с пурпурни оттенъци. М. Йосифов, НСН, 5. Много от тези екземрпляри имат дотолкова разширени тъмни петна по елитрите си, че изглеждат почти изцяло черни. Пр, 1952, кн. 6, 66.
— От гр. еХшроу 'обвивка, покривало'.
ЕЛИЦА ж. Умал. галъов. от ела; малка ела, еличка. Живяла елица в елова горица — / на китни елици най-лична сестрица. Цв. Ангелов, НП, 35. „Спри кума, спри стара свата, / пристанете байрак на елицу.“ Нар. пес., СбНУ Х1ЛХ, 327.
ЕЛИЧКА ж. Умал. галъов. от ела; малка ела, елица. Времето бърза, препуска, лети, / казва на всичко: „Расти, порасти“! / Малкото мече мечок е сега. / Ярето станало козлъо с рога. / Много елички са вече...ели. Цв. Ангелов, НП, 28. Щом ги зърна врабчока / от близката еличка, / цамбурна се в потока — / както беше с абичка!
В. Паспалеева, МСС, 9.
ЕЛМАЗ м. 1. Само ед. Прозрачен и обикн. безцветен минерал (природна или синтетична модификация на въглерода), отличаващ се със силен блясък и най-голяма твърдост сред всички известни в природата минерали; диамант. Природният диамант или елмаз не е много красив, но подложен на специална шлифовка и полиране, той придобива блестящ вид. К, 1963, кн. 3, 28. Известно е, че най-твърдият природен материал е елмазът. ВН, 1958, бр. 2003, 4.
2. Обработено, шлифовано късче от този минерал, употребявано като скъпоценен камък; брилянт. — Ах! — Отде е тоя брилянтен пръстен? — попита учуден, като видя на пръста й един елмаз. Йв. Вазов, Съч. XI, 135. В оръжейната палата,.., стоят под стъкло царските шапки на руските господари — .. — всичките, буквално, обсипани с елмази. Ив. Вазов, Съч. XI, 134-135. Тя [сабята] беше дълга, тежка и крива, със злат-на ножица и дръжка, украсена с голям безцветен елмаз; този елмаз мигновено събра светлината на високите прозорци и я отрази в безброй разноцветни багри. Ст. Дичев, ЗС I, 10. Пръстите й [на хаджи Гунче-вица] треперят като на треска; отмахва тя позлатената кукичка на кутийката, отхвръква й капачето,те блясват... два големи,..,. елмази, светли като звезди, бистри като роса. А. Страшимиров, А, 59. Кол-
