Високочестотна електротермия. Професор по електротермия.
3. Мед. Лекуване чрез нагряване с електрически ток.
— От гр. т^ектроу 'янтар' + 13ер|1Т| 'топлина'.
ЕЛЕКТРОТЕРМОМЕТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Техн. Електрически термометър. Не по-малък интерес представлява уредът за измерване на топлината, който контролира едновременно 12 елек-тротермометъра, поставени на разни места. ВН, 1958, бр. 2204, 4.
ЕЛЕКТРОТЕХНИК, мн. -ци, м. Специалист по електротехника. Отверката се случи в джоба ми, защото аз съм по професия електротехник. Н. Хайтов, ПГ, 96. В двора и градината електротехници на-сноваха жици със силни електрически крушки, както при увеселение. Д. Димов, Т, 275. Електротехникът инсталира набързо нагревател в машината, на зачервената плоча весело къкреше голям чайник. Д. Добревски, БКН, 175.
ЕЛЕКТРОТЕХНИКА ж. 1. Науката, която изучава получаването, пренасянето, разпределението и приложението на електрическата енергия, преобразуването й в други видове енергия, законите, на които се подчиняват електрическите явления.. Механик по професия, той [Стефан] се извисяваше над всички със своите големи познания в математиката и електротехниката, поправяше радиоапарати и телевизори, навиваше бобини. А. Михайлов, ДП, 35. Осъществяването на телевизионните предавания стана възможно благодарение на напрегнатата работа на много учени, специалисти в областта на физиката, електротехниката,., и пр. К, 1963, кн. 1, 18. // Тази наука като учебен предмет. Кабинет по електротехника. Преподавател по електротехника. Час по електротехника.
2. Разг. Учебник по този предмет. Тук имаше и електротехника за любители, и книги за дизелови мотори, седмокласна физика и още много интересни книги. М. Грубешлие-ва, ПИУ, 38.
3. Само ед. Техн. Област от техниката, изучаваща устройството и производството на електрически уреди, апарати и машини за използване на електрическата енергия.. Широкото практическо приложение на електрическата енергия стана причина за създаване на нови отрасли в техниката: електротехника, радиотехника,., и автоматика. Физ. VIII кл, 1965, 9.
4. Само ед. Производството, инсталирането, ремонта и поддръжката на електрически уреди, машини и съоръжения, предназначени за промишлеността и бита. Цветната металургия дава метали за електротехниката,.., приборостроенето, атомната и космичната техника. Геогр. X кл, 31. В електротехниката намират приложение различни материали, които според предназначението си могат да се разделят на три основни групи: електропроводникови, електроизолационни и феромагнитни. Ел. XI кл, 1965, 32.
5. Електрически уреди, апарати, машини и под., обикн. за бита. Бяла и черна електротехника. Магазин за електротехника.
ЕЛЕКТРОТЕХНИКУМ м. Техникум по електротехника. За да може в монтажните организации да идват подготвени ръководни кадри, предлагам в механотехникумите и електротехникумите да се изучават и предмети по организация на монтажната площадка, а също и промишлен и енергиен монтаж. РД, 1959, бр. 261, 2. Младежът е учил задочно електротехникум и го е завършил успешно.
ЕЛЕКТРОТЕХНЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до електротехника. Като участник в електротехническия кръжок Митко научи всичко, което може да научи един четвъртокласник за електричеството. В. Цонев, ПТ, 8. Електротехническа промишленост. Електротехническо училище. Завод за електротехническа керамика. Електротехнически уред.
О Електротехническа стомана. Техн. Стомана със специални електромагнитни свойства, поради което се използва в производството на магнитопроводи на трансформатори или за котви на електрически машини и др., подложени на често намагнитване и размагнитване. Ако намерите пластинки от електротехническа стомана (отпадъци при ремонт на трансформатори в съответна работилница), вредните загуби ще бъдат най-малки и мощността най-голяма. К, 1963, кн. 1, 47. Към магнитомеките материали спадат технически чистото желязо, електротехническата стомана и специалните железно-никелови сплави. К. Кар-чев и др., ЕЛ, 9.
ЕЛЕКТРОТЕХНЙЧКА ж. Жена електротехник. Електротехничката пломбира електрическото табло.
ЕЛЕКТРОТРАВМА ж. Мед. Увреждане на организма от електрически ток или атмосферно електричество, което се изразява в различни степени — от слаби усещания до шок, овъгляване на тъкани и смърт.
ЕЛЕКТРОТРАКТОР м. Техн. Трактор с електрически двигател. Електротракто-рът намира широко приложение в интензивно развитото земеделие.
ЕЛЕКТРОТРАКТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Техн. Който се. отнася до елек-тротрактор. Електротракторен завод.
ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ, мн. няма, м. Транспорт, при който превозните средства се движат с електрическа енергия. Градски електротранспорт. Служители в електротранспорта.
