статични двигатели, чийто ротор е гравиран в същото миниатюрно квадратче силиций. О, 1991, бр. 2, 6. За получаване на електрични товари в по-голямо количество се използуват специални машини, наречени електростатични машини. Физ. VIII кл, 1965, 23. Електростатичен генератор.
ЕЛЕКТРОСТАТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Физ. Електростатичен. С помощта на изкуствените спътници и космическите ракети беше измерено и електростатиче-ското поле на Земята. НТМ, 1961, кн. 1,29.
Е Л ЕКТРО СТ АТЙЧНО. Физ. Нареч. от електростатичен. Между молекулните сили имат също електрична природа .. Поради това молекулите се привличат също електростатично, като същевременно се и ориентират взаимно. Хим. XI кл, 1965, 28. Не само кехлибарът, но и шеллакът при триене се зарежда електростатично. НТМ, кн. 215, 38.
Е Л ЕКТРО СТОМАНА ж. Техн. Висококачествена стомана, получавана в електрически пещи. От няколко десетилетия ра-финацията на чугуна в стомана се извършва и в електропещи /.. /. Получената стомана се нарича електростомана и тя е по-качествена от мартеновата стомана. Хим. IX кл, 1965, 89.
ЕЛЕКТРОСТРЙКЦИЯ ж. Физ. Механична деформация на диелектрик в условията на елктрично и електромагнитно поле.
ЕЛЕКТРОСЪОРЪЖАВАНЕ, мн. -ия, ср. Техн. Снабдяване, обзавеждане с електрически уреди, машини, инсталации и под., които улесняват и подпомагат някоя производствена дейност. По стените са изложени художествено изработени схеми и диаграми за устройството на трансмисията, първоначалното зареждане на двигателя, ходовата част, електросъоръжаването. НА, 1963, бр. 4675, 1-2.
ЕЛЕКТРОСЪОРЪЖЙНИЕ, мн. -ия, ср. Техн. Електрически уред, съоръжение, инсталация и под., които се използват в дадена производствена дейност, в бита и др. Овладяно е производството на много видове електросъоръжения и машини, включително големи трансформатори и електромотори. ВН, 1959, бр. 2483, 1. Взривоопасни електросъоръжения. Силнотокови електросъоръжения.
ЕЛЕКТРОСЪПРОТИВЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн.-лни, прил. Техн. Който се отнася до електросъпротивление. Електросъпро-тивителни материали.
О Електросъпротивително заваряване. Техн. Заваряване на метали чрез загряване и топлина, отделена при преминаване на електрически ток през мястото на съединяването.
ЕЛЕКТРОСЪПРОТИВЛЕНИЕ, мн. -ия, ср. Техн. Електрическо съпротивление. Жа-роустойчивите сплави се използуват в електрическите пещи като електросъпро-тивления. К. Дойчев, МП, 257. Електросъпротивление на металите.
ЕЛЕКТРОТАБЛО, мн. -à, ср. Техн. Устройство от проводници, командни, регулиращи, сигнални и др. уреди за разпределяне на електрическа енергия и за управление на енергетични, промишлени и др. обекти, както и за измерване и отчитане на консумирания електрически ток. Изработване на електротабла. Монтиране на електротаб-ло.
ЕЛЕКТРОТЙЛФЕР м. Техн. Подемно-транспортна машина, вид телфер, която действа с помощта на електромотор, захранван с електрически ток от преносим акумулатор или от мрежата. Монтирането и демонтирането на трибуната се извършва само за час и половина, посредством електротелфер, който се движи по едно-релсов път под кабините за журналисти. НТМ, 1961, бр. 2967, 1. Електротелфери. Тези удобни повдигателни механизми лесно се монтират по таваните на цехове и ферми. К, 1963, кн. 9, 2-3. Всеки ден сега тежки влакове откарват оттук огромни количества кожи, обувки,.., изделия от пластмаса, стъклена и базалтова вата, стъклена мозайка, таксиметри, инструменти, електротелфери, стъкларски изделия. НА, 1963, бр. 4617, З.ч
ЕЛЕКТРОТЕЛФЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Техн. 1. Който се отнася до електротелфер. Електротелферен двигател.
2. Който е свързан с производството и ремонта на електротелфери. Електротелферен завод. Електротелферен монтьор.
ЕЛЕКТРОТЕРАПИЯ, мн. няма, ж. Мед. Използване на различни електрически уреди, апарати и съоръжения в медицината; електролечение.
ЕЛЕКТРОТЕРМЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Техн. Който е свързан с използването на топлината, получена от електрическия ток. Напоследък в металургията намират все по-широко приложение елек-тролизни и електротермични процеси. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 71.
ЕЛЕКТРОТЙРМИЯ, мн. няма, ж.
1. Физ. Дял от електротехниката, който изучава използването на топлината, отделяна при протичане на електрически ток през проводник, в индустрията, бита, медицината и под. Прототип на електропещите бяха отражателните пещи, обаче при развитието на електротермията пещите за елект-ротопене на сулфидни руди и концентрати придобиха свои специфични особености. К. Дойчев, МП, 944.
2. Спец. Дял от електрохимията, който изучава процесите, възникващи при висока температура, получена от електричество.
