облечени учители. Т. Влайков, СбЦГМГ,
81. Той оеше най-елегантният и наперен офицер от малкия гарнизон в града, та хлапетиите не смееха да му отправят закачки, които пущаха зад гърба на колегите му. Ем. Станев, ИК I и II, 95. В Лугово беше тихо и приятно. Но след една седмица Мими започна да скучае — липсваха приемите, елегантният свят, баловете. К. Калчев, ЖП, 442. „И ето ме: важен, блестящ, елегантен, / богат като истински Крез / И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин, / безчестник, но... винаги с чест!“ Хр. Смир-ненски, Съч. И, 223. //За жест, движение — изискан, изящен. [Хаваджиева] взе си папироса от табакерата на главния прокурор .. Той измъкна със същата фокуепическа бързина запалката си, щракна похватно и я поднесе с елегантен жест. Г. Караславов, Т, 18. Филип прехапа устни, после направи елегантно движение, сякаш даваше път на някого. В. Геновска, СГ, 137. Пред гредата застана Чар ли — дребно пъргаво момче, смешникът на компанията .. Чарли се качи на парапета и направи елегантен реверанс. П. Вежинов, СО, 60-61.
2. Който се отличава с красив, хармоничен вид или форма, с изящество и финес. Ирина забеляза, че той [Динко] се взираше намръщено в елегантната й траурна рокля, в маникюра и прическата й. Д. Димов, Т, 300-301. Влиза Струмски,"облечен в елегантен спортен костюм. Й. Йовков, ОЧ, 26. Имаше нещо особено .. у нея [Вяра], в тия мънички бели ръце с елегантни пръстчета и фини китки. Ив. Мартинов, ДТ, 26. Тя [хазайката] гледаше хубаво изваяното й [на момичето] ухо, гладките тъмнокестеняви коси, елегантния крак. М. Грубешлиева, ПП, 132. — Всеки ден с нова рокля, с нова шапка, пък обуща, обуща, где ги намери толкоз хубави и толкова елегантни. С вкус голям е Мичето, няма що да му се каже. Елин Пелин, Съч. IV, 213. Пресякоха друга улица, по която бавно се движеха безкрайни редици от елегантни леки коли. Ал. Бабек, МЕ, 105. Орозов е един беден самоук, който от правене на врачански бастони и табакери е достигнал да построи една фабрика, в която днес той .. изработва най-елегантни кабриолети и файтони. Ал. Константинов, Съч. I, 222. Елегантно облекло. Елегантна шапка. Елегантна чанта. II За човек — който е тънък, висок, грациозен. — Оправил си линията. Сега изглеждаш напълно елегантен. М. Грубешлиева, ПИУ, 218.
3. За стил, език — който е резултат от изкуството на писателя да подбира най-точните думи, изрази и да ги организира по най-подходящ начин; изящен. Елегантен стил. Елегантен език.
4. За заведение, дом, помещение и др. под. — който е обзаведен модерно и с вкус. Гледам насреща едно елегантно кафене. Ал.
Константинов, БГ, 69. Яхтичката имаше елегантна каюта и тая вечер Якоб Бьон-дал доста дълго чака в бара на хотела младата си жена и новия си познайник. П. Спасов, ХлХ, 15. Това кафене не е като големите, елегантни локали. Й. Йовков, Разк. III, 53. Елегантен апартамент.
— От лат. elegans, -ntis през фр. élégant.
ЕЛЕГАНТНО. Нареч. от елегантен; изящно, изискано, красиво. Към десет и половина часа салоните започнаха да се пълнят с елегантно облечени мъже и жени. Д. Ангелов, ЖС, 222. [Христакиев] извади своя златен часовник и елегантно отвори капака, който блесна. Ем. Станев, ИК III и IV, 354. — За какво семе говорите ..? — лю-бопитствува младата 37-годишна колежка на даскала и елегантно се опира на бялото си чадърче без дръжка. Хр. Смирненски, Съч. III, 76. Бляскавите месингови прегради на борда .., елегантно мобилираните кабини на господаря и салонът за гости говореха за богатство и разкош. Яхтата се носеше по морето като малък плаващ дворец. М. Марчевски, ОТ, 26.
ЕЛЕГАНТНОСТ, -ттй, мн. няма, ж. Качество на елегантен; изисканост, изящество. Той беше облечен спретнато и чисто, с небрежната елегантност на човек, живял някога в разкош. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 29, 1. Той [аптекарят] имаше пълно, избръснато, гладко като порцелан лице и беше облечен със старомодната елегантност на петдесетгодишен ерген. Д. Димов, Т, 288-289. Аз искам просто две обикновени и скромни домашни рокли! И никаква очебие-ща елегантност! Това трябва непременно да го запомните. П. Вежинов, СО, 81. Намери се и възторжен, и пламенен бард — .., който с всичкия блясък и елегантност на французката реч възхвали тоя .."великолепен елан на румънската армия. Й. Йовков, Разк. III, 144. Дикран .. идеалът на Родосто за мъжка елегантност и лоши нрави се отправи .. по обичайния път към кафенето.
С. Севан, РР I, 60. Парижка елегантност. Модна елегантност.
ЕЛЕГЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който се отнася до елегия; елегиче-ски. Любовните, елегичните и хумористичните песни, славите и припевките .. са плодове на колективно творчество. Б. Ангелов, ЛС, 30. За да изрази своите елегични настроения, Дебелянов е подбрал най-подходящите поетични средства. Лит. XI кл, 85. Такива натяквания, увещания, позиви в елегичен или жлъчносатиричен тон се повтарят от Цанков, Раковски, Славейков често при мъчнотиите да издържат вестниците си поради слабата отзивчивост на абонатите и скъперничеството на читателите. М. Арнаудов, БКД, 30. Елегични чувства. Елегични стихове. Елегичен романс. Елегично настроение.
