Писано е, че съм лъгал... елбете, какво ще сторя, като всичките хора ме лъжат, и аз ги лъгах! М. Георгиев, Избр. разк., 115.
— Ще ви дам и сега едно заптие, Трайко ефенди, да ви придружава .. — О, елбете, каймакам ефенди! — не знаеше как да благодари за добрината на каймакамина директорът. — То се знае, че ще ми бъде много по-добре, като има такъв, царски човек с мене. Д. Талев, И, 71. — Ти ходиш с два чифта калеври .. — Щом са два чифта, елбете ще топлят по-харно от един. Г. Кара-славов, Избр. съч. II, 289.
2. Навярно, както изглежда (Л. Андрейчин и ДР-, БТР).
— От араб. през тур. eibette. — Други форми: х е л б е т е, хел бе тя.
ЕЛБЕТИЦА ж. Спец. Орнамент в българското везмо, разпространен в цялото землище, вероятно наследен от културата на прабългарите, който като основна форма представлява два кръстосани кръста (пра-вилна осмоъгълна розета). Съвременните български историци все повече се занимават в изследванията си с появата, символ-ното значение и разпространението на ел-бетицата.
ЕЛДА ж. Едногодишно културно фу-ражно и медоносно растение. Polygonum fa-gopyrum. Въздухът е цял напоен с прясна горчивина на пелин, с мед от елда и детелина. Псих. X кл, 116. Към едногодишните [растения] спадат просото, царевицата, ел-дата, грахът, слънчогледът, ленът и много други. Бтн V и VI кл (превод), 9.
— От тур. heida. — Друга (диал.) форма: х е л д а.
ЕЛДЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е получен от елда. Елдени зърна.
ЕЛДОРАДО, мн. няма, cp. 1. Несъществуваща страна на приказни богатства, на злато и скъпоценни камъни (която през XVI
в. испанските конквистадори търсели в Латинска Америка).
2. Прен. Приказно богата страна. Днес емигрантите от бедните страни търсят своето елдорадо в държавите от Западна Европа.
— Исп. El Dorado.
Е ЛЕ нареч. Простонар. 1. Особено, най-вече. — Недочувам, баби, недочувам. Еле откак проводиха Валито е детския дом, съвсем оглушах. К. Калчев, СТ, 154. — Та коя мома и коя млада жена вече носи алад-жи и саи? Еле пък нашето село, каквото се е помодерничило — всичко градско, всичко наготово, всичко на пара! Г. Караславов, ОХ I, 6. — Еле пък Тончо, като викна пред Дойчинов: — Аз ли съм мъж на жена си, или не съм! Мене ли ще слушате вие или разни дрънкала?! Ст. Даскалов, СЛ, 390. Еле тази Солунска митница — на сърцето ми е израснала, ваджията! Ал. Константинов, Съч. I, 213. — А момите, да ги порази!...
Смеят ми се .. Еле пък Тана Mumpoeama! Ив. Вазов, Р, 4.
2. Най-сетне, най-после, добре че. — Свекървата ме яде, та ме преяде, еле, даде господ един ден, та се отървах, макар че е грешно така да приказва човек. О. Василев, ЖБ, 49. Едни дори се заканваха да подпалят къщата. А ние вътре с майка .., като лист трепериме, очакваме всеки миг пламъкът да ни помете. Еле към полунощ се вразумиха и си отидоха. П. Михайлов, ПЗ, 14-15.
3. Едва ли. Тя ускоряваше стъпките си сё повече и повече и еле не тичаше. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 36.
— Typ. hele. — Друга форма: хеле.
ЕЛЕ частица. Диал. Нали. Владиката разсърдено му рекъл: — Дека си пораснал тая глава? — Еле знаеш, че е пораснала у гората, че ние сме горски човеци — рекъл му овчаро. Нар. прек. СбНУ X, 150. Еле си е женско краткоумно, / подаде му студена водица. / С десна ръка лудо чаша земе, / с лева ръка лудо мома грабна. Нар. пес., СбНУ XLV, 372. Еле йе макя пуста мащеа, / не му даде тая бела книга. Нар. пес., СбНУ VI, 55.
ЕЛЕВАТОР м. 1. Техн. Съоръжение за непрекъснато пренасяне предимно на насипни материали по вертикална или наклонена посока. Почнаха да се подиграват [житари-те]: — Морският параход тук ли ще акус-тира? — С елеватори ли ще прехвърлиш житото в него? П. Спасов, ХлХ, 172. Сега торът се почиства механизирано .. и чрез елеватор се изхвърля навън от фермата направо в ремаркетата и в камионите за блоковете. ВН, 1962, бр. 3278, 2. Мощни елеватори издигат до горе снопите. ВН, 1956, бр. 166, 1. Комбайнът заработи .. Овършаното зърно се изкачваше по елеватора в коша, а сламата оставаше след комбайна на купчини. РД, 1950, бр. 199, 2.
2. Техн. Съоръжение за съхраняване на големи количества зърнени храни с механизми за приемане, изсушаване, очистване, сортиране, натоварване на зърното и др.; силоз. В елеватора тегленето, движението и пречистването на храните става механически, чрез което се спестява твърде много труд.
3. Мед. Хирургически инструмент за вадене на зъби.
— От лат. elevator през нем. Elevator.
ЕЛЕВАТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Техн. Мед. Който се отнася до елеватор. От гума се изработват ремъци за ре-мъчно предаване, транспортни и елеватор-ни ленти, .. клапани, уплътнителни пръстени. Маш. IX кл, 25.
ЕЛЕГАНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил.
1. За човек — който се отличава с изисканост, изящество, красота в облеклото. Облечен е много изискано .. — с една дума, човек, както се казва, твърде елегантен, който рязко се отличава от другите скромно
