(карандаш) на хартия птици. Й. Груев, СП (превод), 58.
ЕЛАК1 , мн. -ци, след числ. -ка, м. Събир. Диал. Много елови дръвчета, гъсто израснали на едно място; елова гора. Ти не се криеш, наоколо няма никой, а се боиш. Тогава разбираш, че си стъписан от дълбоката гора. Или от своето нищожество, което за първи път си доловил чрез глухия покой на тоя прастар елак. С. Сивриев, ЗСБ, 69. Затрепера вита ела / във елака, в грамадака / и без слънце, и без ветър. Нар. пес., СбНУ XLIV, 39.
ЕЛАК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал.
1. Каменно коритце, в което хранят или поят домашни животни.
2. Каменно или циментово коритце на чешма, умивалник или в баня. В старата турска баня децата седяха в елаците като във ванички.
— От тур. yalak.
EЛAK3, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Късове неостригана вълна на овца или на овен. Овен с елаци. Т. Панчев, РБЯд, 109.
— От тур. yaglik. — Друга форма: я л ъ к. — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ЕЛ АН м. Рядко. Стремително бързо напредване. Намери се и възторжен, и пламенен бард .., който с всичкия блясък и елегантност на французската реч възхвали тоя " великолепен елан на румънската армия. Й. Йовков, Разк. III, 144.
— Фр. élan през рум.
ЕЛАСТИН м. Биол. Белтъчно вещество, което влиза в състава на еластичните влакна по стените на артериите, по кожата и др. у висшите животни и у човека. Елас-тиновите влакна са относително малко на тегло .. Те са съставени от особено белтъчно вещество, наречено еластин. Ст. Младенов и др., ОТК, 12.
— От гр. èA,acm.K6ç.
ЕЛАСТИНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Биол. Който се отнася до еластин. Освен колаге-новите влакна в дермата има и еластинови влакна. Я. Басан и др., ТПК, 6.
ЕЛАСТИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Физ. Който възстановява формата и обема си (за твърдо тяло) или само обема си (за течно или въздухообразно тяло), след като се отстранят силите, които са го деформирали; еластически. Ако се свие стоманена жица и отново се пусне, тя приема първоначалната си форма. Стоманата е еластична — пружинира. Хим. VII кл, 1965,
64. // Разг. Който има качеството да се разтегля, опъва. — Ти имаш едно малко разширение на вените. Е nà, и аз го имам! — вдигна той крачола си и аз видях еластичния чорап. Ст. Даскалов, ЕС, 316. Еластична материя.
2. Който лесно се превива, огъва; нечуплив, нетрошлив, гъвкав. За нуждите на производството на пластмаси са необходими пластификатори. Тяхното предназначение е да направят пластмасите нетрошливи, еластични. НК, 1958, бр. 44, 4. Рекламира се козметичен препарат за коса, който прави косъма лъскав и еластичен. • Обр. Говоримият език си позволява тая свобода
— да бъде независим от някои тиранически правила на граматиката — и затова е по-изразителен и мелодичен, по-еластичен, жизнен и красив. Н. Хайтов, ШГ, 25. Същите недостатъци се забелязват в диалога на автора. От една страна той е обработен, жив, еластичен, остроумен, но от друга — някак съвсем неподходящо изящен и дори на места буржоазно салонен. С, 1951, кн. 4, 165.
— От гр. èXacFTiKOç през фр. élastique.
ЕЛАСТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Еластичен. Еластически чорапи.
ЕЛАСТЙЧЕСКИ. Рядко. Нареч. от прил. еластически; еластично.
ЕЛАСТЙЧНО. Нареч. от еластичен; еластически. Молекулите на каучука, които лесно изменят формата си, .. еластично я възстановяват. М. Ганева, ГМ (превод), 132.
ЕЛАСТИЧНОСТ, -ттй, мн. няма, ж.
1. Физ. Свойство на телата да възстановяват формата (за твърдо тяло) или само обема си (за течно и въздухообразно тяло), след като се отстранят силите, които ги деформират. Свойството на телата след прекратяване действието на деформиращата сила отново да възстановяват своята форма се нарича еластичност (пъргавина). К. Кулели-ев и др., Ф, 44.
2. Свойство на предмет, материя и др. лесно да се огъва, превива; нечупливост, нетрош-ливост, гъвкавост. Мускулите му бяха загубили предишната си еластичност и сила.
В. Райков, ЛB, 51. Еластичност на косъма.
ЕЛАТИВ м. Грам. Абсюлютна превъзходна степен.
— От лат. elativus.
ЕЛБАСАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Елбасан, град в Албания. Върна се с една черна мазна бутилка и взе да я върти над чинията, да излива върху чушките струйка златист, зеленикав зехтин. — Чист елбасански — похвали се той. Д. Талев, ГЧ, 72. По-нататък се виждат и други такива широки, кръгли дървени табли с всякакви тютюни: и преспан-ски, и прилепски .., и драмски, пък и елбасански. Д. Талев, ПК, 509. — Какво имах друго да ти кажа? Аха, сетих се: ще ми купиш едно щъкалце с елбасанско дървено масло. А. Каралийчев, ПГ, 117-118.
EЛБÈTE нареч. Диал. 1. Разбира се, то се знае. Иго се позамисли малко и каза: .. —
