жица, елиндустрия, елмрежа, елсъо-ръжение, елтабло, елтехник, елуред идр. ч
ЕЛА ж. 1. Вечнозелено дърво с къси игловидни листа и дълги изправени шишарки, разпространено в по-високите планини. Abies alba. Елата расте почти във всички наши планини на височина 800-1600 м над морското равнище. В. Брънеков и др., СД, 226. Прекрасни са горите от ели, които растат по вътрешните урви на Стара планина. Ив. Вазов, Съч. XVII, 121. Лагерът бе разположен пак високо в планината сред непроходими гори, но поляната беше равна, обградена с шеметно високи ели. Ив. Ха-джимарчев, ОК, 98. Сложен и дълъг е пътят, по който високостволестите ели и смърчове се превръщат във фина хартия и картон. ВН, 1958, бр. 2126, 2. Бориките и елите имат бодки наместо листа. Д. Ман-чев, БЕ I, 8. Ела се вие, превие, / мома се с майка прощава. Нар. пес., СбВСтТ, 155.
2. Бот. Род вечнозелени иглолистни дървета от семейство борови. Abies.
ЕЛА съюз. Диал. Ала. Харно они [тро-емските християни] ми се премениа, / салт у злато и у сребро, / ела вода немат да си пият. Нар. пес., СбБрМ, 29.
ЕЛА, мн. елате, пое. Дойди, дойдете. — Момче, не шегувай се бе — замоли се съдията. — Не ме оставяй!... Ела! Извади ме от тук! Елин Пелин, Съч. I, 51. — Слушай, бе байно, — започна Иван. — Я ела да ни покажеш пътя. Закъсняхме, объркахме се. И. Йовков, ПГ, 22. Като се представих на владиката в Търново и като му разправих за работата, за която се виках, той ми каза: иди си сега, че ела подир два-три дена. П. Р. Славейков, БП I, IX. Иохан ги [хусарите] среща с гръм и ги зове: / „Елате вий, аз с каменно лице / ще срещна щика в своето сърце! / Елате вий, престъпни синове!“ Хр. Смирненски, Съч. I, 1932, 62. Ела, облегни се на мойта ръка. / Нощта е беззвездна и тъмна. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 33. Ела, в нерадост аз самотен гасна, / в неволя губя свойте златни дни. Д. Дебелянов, С 1946,51.
О Ела, вълчо (вълко), изяж ме. Разг. Употребява се за подчертаване, че никой не вика сам злото, нещастията. Никой не казва: ела, вълко, изяж ма. П. Р. Славейков, БП I, 316. Ела да видиш; ела виж (гледай). Разг. Употребява се, когато някой очаква, че ще се случи нещо извънредно (добро или лошо, неприятно). — Като захванат московците да бият от вода и от сухо калето, ела да видиш! Спукана му е на нашия работата .., колко е от Оджак до Дунава! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 189-190. — Имаме само една грешка: изпуснахме юздите на раята. Да пипнем ние пак тая юзда, да я вземем здраво в ръката си, пък ела да видиш! — И той завъртя наоколо кръгли очи, сложи ръка върху оръжието си. Д. Талев, ПК, 291. Ела, зло, че без тебе по- <голямо> зло. Разг. Употребява се за изразяване на примирение с някаква злина, която в сравнение с друга е по-малка. За брака и семейството баща ми често казваше: ела, зло, че без тебе по-зло. Ела на себе си. Разг. 1. Свести се. Мисълта, че баща му може да свърши, както си стои, го ужаси. Той го улови за раменете и започна да го друса: — Тате, ела на себе си! К. Петканов, ОБ, 125. Тати поливаше челото ми с вода, а мама разтриваше слепите очи и пищеше: — Стоилко, ела на себе си, мама... С. Чилингиров, ХНН, 226. 2. Опомни се, овладей се. — Викат ни в полка. Ще има война!.. Краката на Велика се подкосиха .. Като замаяна политна към мъжа си и увисна на ръката му: — Няма да те пусна! Не искам война, чу ли? — Велико, ела на себе си! К. Петканов, МЗК, 12. — Ти не разбираш момента! Ти си останал глух и с капаци на очите, .. — сопна му се капитан Гергов. — Я ела на себе си! П. Илиев, ЛВ, 326.
3. Отпочини си, съвземи се. — Нужно ти е почивка. Вчера се върна от пансиона. Че почини си. Ела на себе си, па тогази чети! Ив. Кирилов, Съч. П, 6. Ела, хляб, да те изям. Диал. Ирон. Казва се на този, който нищо не работи и чака всичко наготово. Ела, че ми трябваш. Разг. Употребява се като закана или за подчертаване, че нещо притежава някакво отрицателно качество в най-висока степен. На това отгоре филок-серата налегна къра с лозята и започна едно мъртвило — ела че ми трябваш! Н. Хайтов, ДР, 123. Страх ме е от такова плашило, по-право — не от плашилото, а от тоя, дето ще го навива. Инак това моторизирано плашило може да стане — ела че ми трябваш! Н. Хайтов, ДР, 212.
— Гр. ёХа, ёХате.
ЕЛАВ м. Диал. 1. Калай. Върти се, свива се като елав. Н. Геров, РБЯ, II, 8.
2. Олово.
3. Куршум.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ЕЛАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Калаен.
2. Оловен; куршумен. Ковите си коне с ела-ви подкови. Т. Панчев, РБЯд, 109.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ЕЛАВЕЦ, мн. -вци, след числ. -веца, м. Диал. Орех, изпразнен от ядките и напълнен с глина, който се използувал за прицелване при игра на орехи.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ЕЛАВИЦА ж. Диал. Глинеста почва. Нивата ни е елавица и като роене малко, не се оре.
ЁЛАВНИК, -ци, след числ. -ка, м. Остар. Молив. Той докачил пушка и хайде в гората, за да изображава пак с елавник
