сред мюсюлманското население възбуждението и да докараме по-страшни ексцесии? Хр. Бръзицов, НЦ, 198-199.
ЕКСШАМПИОН м. Книж. Бивш шампион.
ЕКТЕНИЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Ечение, ечене. Храмът се изпълни с глухо ектение, сякаш в него пристъпваше не човек, а ог-ромно същество с тежки железни крака. Г. Манов, КД, 112.
ЕКТЕНИЯ ж. Църк. Поредица от кратки молитвени възгласи в православното богослужение, произнасяни провлечено. Излезе свещеникът, заобиколен от клисаря и много мъже и жени. Застана пред масата, сложи евангелието и кръста, и зачете с треперлив глас ектениите. К. Петканов, ОБ, 135. Чучурчето монотонно и дремливо шуртеше в мълчанието. Шумът му приличаше на ектения за умрелите. Ив. Вазов, Съч. XXII, 27. И обърна назад [поп Андрей] своя топ: / последната / граната / изпрати / право там — / — в божия храм, / дето бе пял литургии, ектении. Гео Милев, С, 36-
38.
— От гр. ектбУбих. 'провлачване'.
ЕКТО-. Първа съставна част на сложни думи — термини със значение: външен, напр.: ектодерма, ектоплазмаидр.
— От гр. екто<; 'навън, отвън, вън'.
ЕКТОГЕНЕЗА, мн. няма, ж. Биол. Направление в еволюционното учение, според което развитието на живата природа става изключително под влиянието на външната среда, като се отрича творческата роля на подбора; ектогенезис.
ЕКТОГЕНЕЗИС, мн. няма, м. Биол. Ек-тогенеза.
ЕКТОДЕРМА м. 1. Зоол. Анат. Външният слой на зародиша на многоклетъчните животински организми и на човека в ранните стадии на развитието им, от който през ембрионалното развитие се образува кож-ната покривка на тялото. Външната покривка на тялото се образува от ектодер-мата, вътрешната обвивка на хранопровода, стомаха, червата, бъбреците и др. — от ендодермата. Анат. IX кл, 11. Тялото на тези животни [червеите] е изградено от трите зародишни пластове — ектодерма, мезодерма и ендодерма. Зоол. VII кл, 149.
2. Зоол. Външният пласт от стената на тялото на мешестите животни, съставен от един слой клетки.
— Лат. есЮс!егта.
ЕКТОДЕРМА ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Зоол. Анат. Който се отнася до ектодерма. Нервните клетки образуват мрежа и се свързват с особени мускулни нишки, разположени в ектодермалните и ендодер-малните клетки. Зоол. VII кл, 16.
ЕКТОПАРАЗИТ м. Зоол. Бот. Паразит, който живее на повърхността на животински или растителен организъм. Ектопа-разитите използват повърхността на тялото на гостоприемника като жизнено пространство. Пр, 1952, кн. 6, 51. Към ек-топаразитите се отнасят и въшките, и бълхите по животните и човека.
— От лат. ectoparasitus.
ЕКТОПЛАЗМА ж. Биол. Периферен по-плътен слой на цитоплазмата на животинските и растителните клетки.
— От лат. ectoplasma.
ЕКШЪН м. Нов. 1. Произведение на изкуството, обикн. филм, спектакъл с много динамично действие, преследвания, престрелки, рискови ситуации и под. Зрителите са уморени от екшъни и искат нещо по-стойностно. СТ, 1999, бр. 1, 3. По нацио-налната телевизия често представят американски екшъни.
2. Прен. Конфликт, обикн. сбиване между лица, често свързано с преследване, престрелки и др. Екшънът стана на оживен столичен булевард.
— Англ. action.
ЕКШЪН-. Нов. Първа съставна част на сложни думи със значение: който е свързан с екшън, напр, екшънгерой, екшън-драма, екшънзвезда, екшънидол, ек-шънкомедия, екшънслава, екшън-стил, екшънтрилър, екшънфилм и ДР.
ЕКЮ1, мн. -та, ср. Старинна френска златна или сребърна монета. Людовик XIV оставил после смъртта си .. 900 ООО 000 екю (сребърна монета) дълг. С, 1872, бр. 46, 368.
— Фр. ecu.
ЕКЮ2, мн. -та, ср. Финанс. Временна обща парична единица на страните от Европейската икономическа общност, използвана при междудържавни плащания, която не се емитира като паричен знак, заменена през 1999 г. от еврото. Екюто се обезпечава с вноски от злато, валута на страните членки на Европейската икономическа общност и щатски долари. А Германия предостави заем от 12000 екю за доизграждане на съоръжението.
— Англ. ECU (съкратено от European Currency Unit ‘европейска валутна единица’).
ЕЛ, ёлът, ела, мн. няма, м. Вид гъсто и сил но английско пиво. Влязохме за опит на две -три места, гдето продаваха уж раз-хладителни питиета, но пази боже от английски вкус: дават ти почти топло пиво, и то да е пиво пак иди-дойди, ами горчив изветрял ел. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 78. Три дълги години се изминаха, откакто не съм взимал в уста ни ел, ни пиво, нито ликьор. Пряп., 1903, бр. 9, 3.
— От англ. ale.
ЕЛ-. Първа съставна част на сложни думи със значение: електрически, напр.: ел-
