След разговора със Зара Мария почувства облекчение. Така!... Формулата беше намерена. Флиртът на Зара щеше да бъде просто ексцентрично и невинно хрумване да се разсее един уморен човек. Д. Димов, Т, 41. Ексцентричен човек.
2. Обикн. за цирково или естрадно изпълнение — който се характеризира с комизъм, с резки звукови или зрителни контрасти и ефекти; ексцентрически. Ирина и Александър Макееви показват сложни изпълнения в областта на различни циркови жанрове — акробатични игри .., ексцентричен мюзикъл и др. ВН, 1960, бр. 2858, 4.
ЕКСЦЕНТРЙЧЕН2, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Техн. Който има ос на въртене, несъвпадаща с геометрическия център; ексцентрически.
2. Мат. Който няма общ център с други; ексцентрически. Противоп. концентричен. Ексцентричните окръжности са вписани окръжности, начертани с различни центрове. Вл. Брънеков и др., СД, 253.
ЕКСЦЕНТРЙЧЕСКИ1, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Ексцентричен.
ЕКСЦЕНТРЙЧЕСКИ2, -а, -о, мн.-и, прил. Техн. Мат. Ексцентричен2. Ексцентрически окръжности.
О Ексцентрически елементи. Геодез. Данни, характеризиращи изместването на една точка спрямо друга.
ЕКСЦЕНТРЙЧНО1. Книж. Нареч. от ексцентричен1; необичайно, своеобразно, странно. Той махаше бяла кърпа в ръка и играеше твърде лудешки и ексцентрично. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 80. Отправих се към тая градина, където срещнах на входа един човек, облечен доста ексцентрично, като цирков артист. К, 1927, бр. 117, 2. Понякога младото момиче се държеше твърде ексцентрично.
ЕКСЦЕНТРЙЧНО2. Техн. Нареч. от ексцентричен2. Колелото е закрепено за вала на помпата ексцентрично по отношение на капака на помпата. Ст. Пиперков и др., ЕМ, 103.
ЕКСЦЕНТРЙЧНОСТ1, -тта, мн. -и, ж.
Книж. 1. Само ед. Качество на ексцентричен1 (в 1 знач.). „Американско“ за него беше всичко, що се отличаваше с особено качество или ексцентричност. Ив. Вазов, Съч. VIII, 16.
2. Проява на ексцентричен1 (в 1 знач.); ексцентрична постъпка. Ирина — дъщерята на Чакъра, .. също вземаше участие във веселието. Дори тя си позволи свободата да пофлиртува с един приятен и разглезен младеж, който беше дошел в бащиното си лозе ей- така, от ексцентричност. Д. Димов, Т, 3 .Аз пряко заявих, че не искам да остана в никакъв окръжен комитет, защото не мога да нося отговорност за чиито и да било ексцентричности. П. К. Яворов,
ХК, 185. Една от ексцентричностите на Фердинанда бе да заравя ръкавиците и връзките, които носеше. Д. Казасов, ВП, 195.
ЕКСЦЕНТРЙЧНОСТ2, -ттй, мн. -и, ж.
Техн. Отклонение от център. Честотата на колебанията на скоростта зависи и от ексцентричността на вала на електродвигателя. И. Венов и др., К, 152.
ЕКСЦЕРПЙРАМ, -аш, несв. и се., прех. Спец. Изваждам, извличам от някъде (обикн. книга, ръкопис, вестник и др.) някакъв материал, правя извадки (текст, думи, изречения). Студентите българисти екс-церпират диалектни думи от публикувани народни песни, ексцерпирам се страд.Тази книга трябва да се ексцерпира, като се извадят новите думи в нея с контекста, в който са употребени.
— От лат. ехсегро 'изваждам* през нем. exzerpieren..
ЕКСЦЕРПЙРАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от ексцерпирам и от ексцерпирам се; ексцерпция. Ексцерпиране на примери за употребата на нови чужди думи в публи-цистичната реч.
ЕКСЦЕРПЦИЯ ж. Спец. 1. Изваждане, извличане на материали от текст (думи, изречения и под.); ексцерпиране. Ексцерпция-та на важни пасажи от труда отне цял месец.
2. Самият материал, извадката от книга, ръкопис, вестник и под.
— От лат. excerptio.
EKC4ÈC м. Книж. Рядко.Ексцесия.
— От лат. excessus 'отстъпление, отклонение' през фр. excès.
EKC4ÈCHH ж. Книж. 1. Крайна проява на нещо, излизане извън приетите норми на поведение, действия; невъздържаност, пре-каленост, ексцес. За да се избягнат ексцесиите, думата ще давам аз. Който желае да се изкаже, моля да изпрати бележка с името, курса и специалността си. О. Бояджиев, П, 84-85. Погледната .. от гледна точка на поведението, криворазбраната еманципация доведе до ексцесии. Хр. Домозетов, ОР, 125. В музея са интересни и новите отдели, където художниците на Съюза, след като са минали ексцесиите на експресионизма, се връщат към един смислен и художествен реализъм. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 99.
2. Грубо нарушаване на обществения ред; изстъпление, насилие, жестокост, ексцес. Абрашев доказваше, че международното положение е наложило Стамболийски и че ако дружбашите не бяха взели властта, в страната щяха да станат ексцесии. Ем. Станев, ИК I и II, 268. — Съгласен съм — казва примирително сър Елиот, — че положението и в Херцеговина, и в България налага нашето внимание. Но .. не рискуваме ли, ако се намесим нетактично да увеличим
