ÈKCTPEHO. Книж. Нареч. от екстрен. Щом този грабеж дойде до ушите на Финансовото министерство, екстрено се командирова там един финансов инспектор. Пряп., 1903, бр. 13, 4.
ЕКСТРУЗИЯ ж. Хим. Процес за получаване на термопластични материали чрез разтапяне и смесване на изходните вещества чрез термична обработка. Екструзия на полимери.
ЕКСУДАТ м. Мед. Течност, която се просмуква при възпаление на стените на кръвоносните капиляри в тъканите или в телесните кухини. Числото на левкоцитите се увеличава значително в ексудата (течността, която се образува при възпалението). Б. Кърджиев, ОП А, 208. Според това какъв вид ексудат се образува при възпалението, плевритът бива три вида: сух, воден и гноен. Н. Манчева, ЛФ, 100.
— От лат. exsudo 'изпотявам се'.
ЕКСУДАТЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Мед. Който се отнася до ексудат. Вследствие на възпалителен процес на плеврата сравнително често в плевралното .. пространство се събира различно количество възпалителна течност или ексудат, откъдето идва и наименованието на това заболяване — ексудативен или воден плеврит. Ал. Гюровски, A4, 273.
ЕКСУДАЦИЯ ж. 1. Мед. Процес на об-азуване на ексудат.
. Техн. Процес на отделяне на течни съставни части (напр, нитроглицерин) от взривни вещества. Друг недостатък е ексудацията, която представлява отделяне на течен нитроглицерин по повърхността на динами-тния патрон. X. Попйорданов и др., ПИ, 75.
— От лат. exsudatio 'изпотяваде'.
ЕКСХИБИЦИОНИЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Мед. Полово извращение, проява на психическо отклонение, при което болният изпитва сексуално удоволствие при показване на половите си органи пред лица от другия пол.
— Лат. exhibitionizmus.
ЕКСХИБИЦИОНЙСТ ж. Мед. Човек, който страда от ексхибиционизъм.
ЕКСХУМАЦИЯ ж. Спец. Изравяне на труп, обикн. за съдебно медицинско изследване. На другия ден (след ексхумацията) дойде уморен и разочарован. Показа ми слипове по ръцете си и се оплака, че гробарите не са му помагали. ЛФ, 1975, бр. 45, 6. Да се намерят лекари, които да направят нова експертиза чрез ексхумация, и да започне следствие. Ал. Томов, П, 161.
— От лат. exhumatio през фр. exhumation.
ЕКСЦЕНТРЙК1, мн. -ци, м. Книж.
1. Човек, който се отличава с необичайно, своеобразно до странност поведение, прояви; чудак, особняк. Пред мене стоеше мой съученик от гимназията. Михаил Занесов! Оня ексцентрик, който в часа по латински пукаше със зъби семки. Ив. Карановски, Разк. I, 93. Великсин беше чудак и ексцентрик. Ив. Вазов, Съч. XI, 107. Принцът [Чарлз] има трима известни ексцентрици в рода си. П, 1991, бр. 9, 13.
2. Цирков или естраден артист, изпълняващ комически номера, за които е характерна неочакваността и различни ефекти — звукови, зрителни и др. Какво виждаме сега под купола на цирка — нашия и световния? Виждаме ексцентрици, баланс върху свободна тел, еквилибър. М. Иванов, Д, 36.
— От фр. excentrique.
ЕКСЦЕНТРЙК2, мн. -ци, м. Техн. Част от машина — кръгъл диск, чиято ос на въртене е разположена не в центъра, а встрани.
— От фр. excentrique.
ЕКСЦЕНТРЙКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Който се отнася до ексцентрик2. Екс-центриков диск.
О Ексцентриков механизъм. Техн. Вид ко-ляно-мотовилков механизъм с малък радиус. Ексцентриковият механизъм намира приложение в парните машини .., в някои компресори и др. Той е разновидност на коляно-мото вилко вия механизъм, на който коляното е заменено с диск, наречен ексцентрик. Маш. IX кл, 132.
ЕКСЦЕНТРИЦИТЁТ м. 1. Техн. Разстоянието между оста на въртене на ексцентрика2 и неговия център. Оста на ексцен-триковия диск е изместена спрямо оста на коляновия вал на разстояние .., което се нарича ексцентрицитет. Ст. Пиперков и др., ЕМ, 309.
2. Астрон. Елемент от орбитата на небесно тяло, характеризиращ нейната форма (елипса, парабола и др.). Орбитите на планетите от слънчевата система имат изобщо малки ексцентрицитети, значи малко се отличават от окръжности. Най-големи ексцентрицитети имат орбитите на Марс и на Плутон. Астр. XI кл, 1958, 46.
— От фр. excentricité или нем. Exzentrizität.
ЕКСЦЕНТРЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който се отличава с необи-чайност, своеобразие; чудат, странен, екс-центрически. Носех златни еполети на черния редингот с жълти лъскави копчета на гърдите .. Излезе, че заповедта на г. Бур-мова в София никой съдия не уважил и че никой не носи такова ексцентрично облекло! Ив. Вазов, ИСМ, 34-35. И тоя инак лекомислен човек, с ексцентричните си ба-кенбарди, с цялата си театрална фигура, имаше сега някаква горда и величествена красота. Й. Йовков, Разк. I, 91. Не само през живота на Лора, но и години наред след като тя се самоуби, обществото съдеше за нея едностранчиво и повърхност-но, не забравяйки ексцентричните ù за онова време постъпки. М. Кремен, РЯ, 469.
