ЕЛЕГИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Елегичен. Богоридевата партия .. като увещаваше населението да благора-зумствува и да не слуша опозицията, казваше с елегически тон: .. Ние ви приканваме да плачете с нас [за Източна Румелия] Ив. Вазов, Съч. XXV, 67-68. За народа настана дълга и безконечна страстна неделя, той посипа главата си с пепел и са затвори вкъщи, за да запази барем своите патриархални нрави и обичаи и да пее своята монотонна елегическа песен. Хр. Ботев, Съч. 1929, 175. v
ЕЛЕГЙЧЕСКИ нареч. Книж. Рядко. Елегично.
ЕЛЕГЙЧНО. Книж. Нареч. от елегичен; елегически. Някои от нашите народни песни звучат елегично.
ЕЛЕГИЯ ж. 1. Литер. Лирическо стихотворение, пропито със скръб, с тъга. Между стихотворенията на Дебелянов, в основата на които стоят негови лични преживявания, като най-характерни могат да се посочат прекрасните елегии „Пловдив“ .. и „Аз искам да те помня...“ Лит. XI кл, 85. Пръв пожела да се освободи от нея [позорната действителност] .. Димитър Бояджиев, нежен поет на елегии и сонети, облъхнати от аромата на френската поезия.
Н. Лилиев, Съч. III, 43. // В античната поезия — стихотворение, написано в двустишия от хекзаметър и пентаметър, съдържащо
азмишления на поета.
. Муз. Вокал но или инструментално произведение, пропито с тъжно настроение. Улицата беше пуста и тиха .., зад спуснатите транспаранти и завеси не се мяркаше никой. Само от един разтворен прозорец несръчни ръце с тромав такт свиреха елегията на Масне. Ем. Станев, ИК I и II, 102. По нивята .. се беше бялнало от орачи, от които се чуваше викане, свирене и негде старата елегия, в която се възпяваше или юнащината или смъртта на загиналите юнаци. Ц. Гинчев, ГК, 371.
3. Прен Книж. Тъга, скръб, меланхолия. И великолепният епос на негова живот се завърши с една тиха елегия. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 131. Да царуваш в такава една страна, дето животът на народа е елегия, аристокрацията му — епиграма, демокрацията — епитафия, трябва да имаш доста хумор. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 158-159.
— От гр. eXeyeia 'тъжна песен' през рус. элегия.
ЕЛЕДОН, мн. няма, м. Апт. Мляко на прах, употребявано главно като заместител на майчината кърма при новородени деца. При изкуствено хранените деца, особено ако са в първите месеци, се предпочита да се осигури майчина кърма. Ако това е невъзможно, тогава се назначава белтъчно мляко, еледон, обезмаслено квасено мляко в по-големи разреждания и цалко количество. К. Рашков и др., ДБ, 171-172. Освен това по лекарско предназначение може по-къс-но на недоносеното да се добавят белтъчни млечни препарати (еледон, .., белтъчно мляко). Ив. Вапцаров и др., ДБ, 49.
51 Речник на българския език, т. IV
— Неизв.
ЕЛЕЕН, -ёйна, -ёйно, мн. -ёйни, прил. Книж. За глас, думи и под. — прекалено благ, ласкав, любезен. Моите размишления бяха прекъснати от един мек, ласкателен и елеен глас. Хр. Ботев, Съч. 1929, 83. Само не българина ще напоиш с елейни словеса; само него не ще убедиш, че световният ред е благополучен, устроен от милостива сила. В. Мутафчиева, ИКМ, 87. Затова и следващият византийски поход е кротък, с кръст в ръка, с елейно песнопение и кервани с жито. Император Михаил става кръстник на българския княз Борис и на народа му. Н. Драгова, КО, 26.
2. Прекалено ласкателен, хвалебствен, угоднически. Не е то град като град, а чудо божие .. Изведнъж калугерът прекъсна елейните си похвали за Търново и като из-пули както преди очите си, изпляска с ръце. Ст. Загорчинов, ДП, 236. Славата на Спелман се носи из света още от времето, когато редеше елейни слова за хитлеристките изверги. РД, 1959, бр. 257, 4.
ЕЛЕИН, мн. няма, м. Остар. Дървено масло. Маслото състои от много видове масти, които срещнахме и в растенията като: от твърда мас маргарин, от водна мас елеин. С. Веженов, X (превод), 106.
ЕЛЕЙ, -ёят, -ёя, мн. няма, м. Църк. и поет. Осветено дървено масло, използвано и за църковни нужди. Моят старец ми нареди да премета килията и да налея в кандилото нов елей. Ем. Станев, А, 87. "В тази гробница почива Ирена, царица българска .."И сбираха се миряни и монаси вощеници да палят и да разливат елей — за помен. Н. Райнов, ВДБ, 97-98. // Старин. Поет. Дървено масло, използувано за осветление. Вместо свещ на върха на металическа колонка бе прикрепена лампа, пълна с елей. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 195. В едно уг-лъбление на скалата гореше кандило и тъй като углъблението беше криво и твърде тясно, жълтият светлик на елея осветяваше само дълга ивица от пещерата. Ст. Загорчинов, ДП, 215-216. Настъпва миг, елеят не достига, / и пламъкът загасва и примига. Ем. Попдимитров, СР, 96. • Обр. „Има ли на света и друга страна, в която лъжата да е така натрупана върху лъжа, където лицемерието да се разхожда така нахално наред с подлостта, където толкова да се говори за свобода и справедливост, че с елея на тези думи могат да се напълнят всички кандила в Европа!“ И. Спасова, ЧК (превод), 14.
— От гр. еХашу 'дървено масло'.
