то територия е извършил престъплението; екстрадиране. Правителството [българското] доби кураж да екстернира около 150 врангелисти. Във връзка с тая екстрадиция генерал Врангел, имащ зад гърба си високи и силни покровители, отправи на 16 май заплашителна телеграма до правителството. Д. Казасов, ВП, 244. Заплашен от екстрадиция, дойде ми на ум отчаяната мисъл да се измъкна в шумната и гъста навалица, когато с двамата полицаи мина през улицата на Латинския квартал. Кр. Белев, РСК, 39-40. Екстрадицията на Дюпон ставаше трудна, защото той., разполагаше вече с покровителството на влиятелни хора. БД, 1909, бр. 29, 2. Конвенция за екстрадиция между България и Турция.
— От лат. ех ,из, вън, + traditio .предаване, през фр. extradition и нем. Extradition.
ЕКСТРАКАРДИНАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Мед. Извънсърдечен. Дихателните упражнения стоят в центъра на лечебната физкултура, тъй като чрез тях се включват екстракардиналните фактори. Н. Манчева, ЛФ, 152. Освен проводна система сърцето притежава и екстракар-динални (извънсърдечни) нерви, които го свързват с централната нервна система. М. Василиев и др., ВБ, 126. Екстракардина-лен шум.
ЕКСТРАКТ м. Хим. Вещество, извлечено от растителни или животински тъкани или органи с помощта на някакъв разтворител (вода, алкохол, етер и др.); извлек. В другите отделения [на касапницата].. излизат цели складове с консерви, екстракти, пепсини. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 54. Екстракти от съдържащото се в черния пипер етерично масло намират приложение в хранително-вкусовата промишленост. Л. Петров и др., БНК, 93. Фирмата доставлява.. всички машини за бирената индустрия, също хмел и малцов екстракт. БД, 1909, бр. 31,2. При производството на бонбони се използват ароматизиращи екстракти. А Фабрика за дъбилни екстракти. Смрадликов екстракт. Екстракт от портокалови кори. // Това вещество като лечебен препарат, като лекарство. Корените на жълтата тинтява съдържат горчиви вещества.. и от тях се приготвят редица препарати (запарки, тинктури и екстракти), които се прилагат в медицината като подобряващи храносмилането средства. А. Бойчинов, ПХ, 10. Чернодробен екстракт.
— От лат. extractus 'извлечен'.
EKCTPÀKTEH, -тна, -тно, мн. -тни. Хим. Прил. от екстракт; екстрактивен, екс-трактов. Температурата на замразяването на плодозеленчуковите сокове зависи от вида и количеството на екстрактните вещества в тях. М. Киров, ТК, 8. Бульонът от дивеч е богат на екстрактни вещества. М. Гаврилова и др., ТПХI и II, 139.
ЕКСТРАКТЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Рядко. Хим. Екстрактен, екстрактов. Водата, прониквайки в порите им [на продуктите], разтваря и извлича екстрактив-ните вещества, минералните соли и витамините. Л. Петров и др., БНК, 47. Водата не бива да бъде гореща, за да не се съсирят [в бульона] повърхностните белтъчини и с това да се пречи на извличането солите и екстрактивните вещества от месото. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 134.
ЕКСТРАКТОВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от екстракт; екстрактен, екстрактивен. Екстрактови заводи.
ЕКСТРАКТОР м. 1. Хим. Апарат за извършване на екстракция с непрекъснато движение на разтворителя. Екстрахиране-то се извършва в апарати, наречени екст-рактори. Хим. X кл, 1965, 82.
2. Хим. Разтворител (вода, алкохол, етер и др.), чрез който се извършва екстракцията. При добиването на слънчогледовото масло като екстрактор се използва бензинът.
3. Мед. Уред за извличане на чужди тела от организма.
ЕКСТРАКЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който се отнася до екстракция. Напълно заслужено мястото на първенци в производството заемат четиримата майстори от екстракционното отделение. ВН, 1958, бр. 2057, 1. Екстрак-ционно предприятие.
ЕКСТРАКЦИЯ ж. 1. Хим. Извличане на определена съставна част от смес на различни вещества чрез разтварянето й в подходящ разтворител; екстрахиране. Екстракция на плодови сокове. Екстракция на слънчогледово масло. Екстракция на пектин.
2. Мед. Изваждане на телесна част или на чуждо тяло, попаднало в организма. Екстракция на зъб. Екстракция на нокът. Екстракция на куршум от тялото на ранения.
— От лат. ехПасЛю.
ЕКСТРАЛИНГВЙСТИКА ж. Езикозн. Дял от езикознанието, който изучава съвкупността от етнически, обществено-исто-рически, социални, географски и други фактори като неразделно свързани с развитието и функционирането на езика.
ЕКСТРАЛИНГВИСТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Езикозн. Който се отнася да екстралингвистика; екстралингвистически. Екстралингвистични фактори.
ЕКСТРАЛИНГВИСТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Езикозн. Екстралингвистичен. Екстралингвистически проучвания.
ЕКСТРАОРДИНАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Книж. Който излиза от рамките на обикновеното; съвсем необикновен, необичаен, изключителен. Противоп. орди-нарен. Екстраординарно явление.
