2. Остар. Книж. Обикн. за професор — който не заема катедра; извънщатен. Джор-дано Бруно е признат за екстраординарен професор в Сорбоната.
— От лат. extraordinarius през фр. extraordinaire. — Друга форма: екстраординерен.
ЕКСТРАОРДИНАРНО нареч. Книж. По начин, съвсем противоположен на обикновеното, обичайното. Противоп. ординар-но. Понякога нашият професор се държи екстраординарно.
— Друга форма: екстраординерно.
ЕКСТРАПОЛАЦИЯ ж. 1. Книж. Научен метод, при който изводите, валидни за едно явление, се прилагат и спрямо сходни на него явления, които не са обект на пряко наблюдение и проучване; екстраполиране.
2. Мат. Метод за изчисляване стойностите на крайни членове на един ред чрез отчитане на вече известни стойности на средни членове на този ред, който се използва в статистиката.
— Фр. extrapolation.
ЕКСТРАПОЛЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Извършвам, правя екстраполация. екстраполирам се страд. Порочността на тези обществени отношения се екстраполират изобщо върху отношенията между хората. Ал. Лилов, К, 26.
— От нем. extrapolieren.
ЕКСТРАПОЛЙРАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от екстраполирам и от екстраполирам се; екстраполация.
ЕКСТРАСЕНЗОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Нов. Книж. 1. Който надхвърля обикновените сетивни възприятия, нормалните сензитивни възможности на човека. Той [Востоков] подбира млади хора, надарени с екстрасензорни възприятия. НМж, 2000, бр. 41, 2.
2. Който е свързан с проява или прилагане на необикновени сетивни възприятия. След прекаран инсулт тя сменила посоката на екстрасензорните си умения. Шок, 2001, бр. 17, 3. Често е твърде трудно екстра-сензорна дейност да бъде установена в лабораторията, а това води мнозина учени до извода, че следователно тя не съществува. Д. Господинов, ХВ (превод) [еа]. Екстрасензорни способности.
ЕКСТРАСЕНС м. Нов. Човек с екстрасензорни способности, чрез които получава информация за минали, настоящи и бъдещи събития и с възможности да наблюдава био-полето на другите и да въздейства енергийно върху него при лечение на заболявания.
— Засега не ни е известна дължината и честотата на електромагнитните вълни, които образуват полето на екстрасенса, но лечебният ефект на това поле е отдавна известен. Пари, 1991, бр. 15, 3. Когато губи енергия при лечение на хората, екстрасенсът трябва да я възстановява по някакъв начин. Шок, 2001, бр. 17, 3.— Нашето мнение е, че биоенерготерапията трябва да се превърне в медицински метод на диагностика и лечение и не бива медицината да влиза в конфликт с екстрасенсите, а да се възползва от техния труд, да взема най-рационалното от него. Диал., 1989, бр. 48, 4.
— От лат. extra ‘извън, извънреден’ и sensus ‘усещане’.
ЕКСТРАСЕНСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Нов. Който се отнася до екстрасенс. В квартирата му били открити Библията, християнска и будистка литература. Имало и книги, описващи екстрасенсните възможности на хората. ДТ, 2000, бр. 264,
13. Екстрасенсен лечебен център.
ЕКСТРАСЕНСКА ж. Нов. Жена екстрасенс. Екстрасенската прилага контактен и безконтактен масаж, защото това давало по-добри резултати. СТ, 2001, бр. 5,
11. Шуменска екстрасенска.. подложи на енергийна атака от собствените си ръце малки пиленца. 24 часа, 1999, бр. 96, 32.
ЕКСТРАСЁНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до екстрасенс. Екстрасенс-ки сеанс.
ЕКСТРАСЙСТОЛА ж. Мед. Преждевременно съкращаване (систола) на сърдечния мускул, последвано от удължена пауза, което води до нарушаване на сърдечния ритъм и поява на аритмия.
— Лат. extrasystole от лат. extra ‘извън’ + гр. "тоатоХт! ‘свиване’.
ЕКСТРАХЙРАМ, -аш, несв. и св., прех.
1. Хим. Извличам определена съставна част от смес на различни вещества чрез разтварянето й в подходящ разтворител. По-късно той [Вьолер] изучи и веществото с нарко-тично действие, което се съдържа в листата на тропическото растение кока. Вьолер го екстрахира от листата с топла вода и го утаи с оловен нитрат. К. Манолов, ВХ, 126. Той [Льофлер] успя да екстрахира от културите с глицерин и спирт специфичен токсин. Инжектиран при морските свинчета, този токсин предизвиква парализи и смърт. Пр, 1952, кн. 6, 84.
2. Мед. Изваждам телесна част или чуждо тяло, попаднало в организма. Студентите наблюдаваха как асистентът екстрахира останал във венеца зъбен корен, екстрахирам се страд.
ЕКСТРАХИРАМ СЕ несв. и св., непрех. Спец. Отделям се. Картофите се сваряват необелени, за да не се екстрахират солите и витамините. К. Рашков и др., ДБ, 332.
— От лат. extraho .извличам, през нем. extrahieren.
ЕКСТРАХЙРАНЕ ср. Хим. Мед. Отгл. същ. от екстрахирам и от екстрахирам се; екстракция. Екстрахиране на дъбилни вещества. Екстрахиране на зъби.
