ните способности. — Добре ли е така? — запита бай Алекси, като заби и последния пирон. — Екстра, майсторе! — отвърнаха му отдолу. В. Райков, ПВ, 106. Сварвам бай Иоско да ремонтира моя мотор. — Екстра стана. ВН, 1959, бр. 2482, 4.
◇ Екстра категория. Търг. Най-висока категория заведения (хотели, ресторанти, сладкарници), които се отличават с комфортна обстановка и със скъпи цени на предлаганите услуги, ястия, напитки и др. Ресторантът беше екстра категория и един от нас обърна внимание на сервитьора, че вилиците, лъжиците и ножовете са от тринадесет различни прибора. Черемухин, С, 1969, бр. 1199, 1. Отбих се напосоки в един плаж и, разбира се, попаднах в най-скъпия. Беше плажът на хотел „Екселзиор“, а в „Ексел-зиор“ всичко е екстра категория. Б. Рай-нов, ДВ, 18.
— От лат. extra 'извън, отвън' през нем. extra или фр. extra.
ЕКСТРА ж. Нов. 1. Допълнително приспособление в автомобил, жилищно помещение и др., което спомага за повишаване на тяхното качество, удобство, функционалност и др. При офертите за офиси цената е 140-180 долара за кв. м., но при екстри като алуминиева дограма и стъклопакети собствениците вдигат и повече. 168 ч, 2000, бр. 40, 36. Екстрите при новия модел [на автомобила] включват електрическо задвижване на покрива, странични предпазни възглавници. Д, 2000, бр. 94, 5.
2. Прен. Разг. Удобство, улеснение. Хората трябва да се разделят с всичките си екстри, като безплатен транспорт, безплатно здравеопазване. ДТ, 1998, бр. 284, 21.
ЕКСТРА-. Книж. Първа съставна част на сложни думи със значение: вън, извън, напр.: екстралингвистичен, екстраор-динерност и др.
— Лат. extra,извън, отвън, през фр. extra.
ЕКСТРАВАГАНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който привлича вниманието със своята необикновеност, необичай-ност, който се различава от общоприетото; необичаен, странен, чудноват, ексцентричен. След като показа достатъчно екстравагантния си костюм и почурулика на трите европейски езици (за да чуят всички колко леко си служи с тях), Зара седна на пясъка между фон Гайер и Лихтенфелд. Д. Димов, Т, 353-354. Устните си [жената на Гатев] бе начервила, а на главата й бе кацнала някаква особено екстравагантна шапка с пера. М. Грубешлиева, ПП, 168. Има ресторанти, в чийто лист ще намерите някое екстравагантно ядене с цена сто и двадесет долара, но има и боклукчийски кофи, из които гладни хора тършуват за храна. Г. Велев, КВА, 248. Образността., не бива да е фокусник на фразата, да смайва читателя с екстравагантни сравнения и съчетания на думи. Г. Константинов, СбАСЕП, 457. Откакто свят светува младите хора търсят новото. Лошото е само, че това търсене най-често., не е осмислено. Обикновено се стига до образци, в които с екстравагантна, примамливо нова форма се прикрива старото съдържание. Н. Тихо-лов, ЛФ, 1958, бр.13, 2. Квартирантът им беше екстравагантна личност. А Екстравагантно облекло. Екстравагантна мода. Екстравагантна външност.
— От фр. extravagant.
ЕКСТРАВАГАНТНО. Книж. Нареч. от екстравагантен; необичайно, странно, чудновато, ексцентрично. Жана, Мария, Катерина — те всички се надпреварват коя да се облече по-екстравагантно. Д. Кисьов, щ, 153. Другата дъщеря е младо момиче, облечено екстравагантно: много тясна пола, голямо деколте на блузата, коса силно топирана, веждите и клепките много на-чернени, устните начервени. Н. Каралиева, ТД, 78. На дансинга се въртяха само двойки, които се кълчеха екстравагантно. Д. Димов, Т, 113.
ЕКСТРАВАГАНТНОСТ, -тта, мн. -и,
ж. Книж. Качество или проява на екстравагантен; необичайност, странност, чуднова-тост, ексцентричност. Мери е облечена в костюм и шапка по последна мода. Всичко във външността й носи отпечатък на лека екстравагантност, придобита в чужбина. Д. Димов, ЖСМ, 15. Необикновено високата фигура на художника [Владимир Димитров — Майстора], изправената му снага, черната шапка с голяма периферия и тъмното сако с дълги поли — тази външност си остава постоянна за твореца. Той не умее и не желае да се приспособява не само към модите, но и към околната среда.. Нима сили да носи тежестта на своята „екстравагантност“. Е. Каранфилов, Б III, 81. Новаторството се изчерпваше с въвеждането на причудливи екстравагантности на формата,., във все по-дълбокото затъ-ване в блатото на формализма. С, 1951, кн. 4, 160.
ЕКСТРАДЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Юрид. Извършвам екстрадиция, екстрадирам се страд.
ЕКСТРАДЙРАНЕ ср. Юрид. Отгл. същ. от екстрадирам и от екстрадирам се. За тяхното [на престъпниците] екстрадиране нашето Министерство на външните работи направи няколкократнно енергични постъпки [пред турските власти]. ОФ, 1950, бр. 1747, 2. Следете ги [освободените офицери] добре., и ако видите, че готвят бунт, незабавно вземете мерки за арестуването им и поискайте разрешение за екстрадирането им. С. Радев, ССБ II, 415.
ЕКСТРАДЙЦИЯ ж. Юрид. Предаване на престъпник от една държава на друга държава, чийто гражданин е той или на чия
