ЕКСТЕРИОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. 1. Който се отнася до външния вид и до телосложението на животните. Противоп. интериорен. Чрез екстериорни измерения се контролира растежът и развитието на младите селскостопански животни.
2. Който се отнася до част от пространство, намираща се вън от сграда, сцена и др. Противоп. интериорен. Екстериорни осветителни тела.
ЕКСТЕРИТОРИАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Юрид. Който се ползва с екстериториалност.
— От лат. ех 'из, вън' + tenitorialis ,намиращ се на територията,.
ЕКСТЕРИТОРИАЛНОСТ, -ттй, мн. няма, ж. Юрид. Право на дипломатически персонал, войски, военни кораби и самолети, намиращи се на територията или в териториалните води на чужда държава, да не се подчиняват на местните закони и власти. Енчо, избягал от затвора, беше успял да се настани като огняр в тоя австро-унгарски параход, ползуващ се с правата на екстериториалност. Д. Казасов, ВП, 117. Между Семинарията и болницата имало комшу-лук — дебела желязна врата. Турските власти наредили да бъде залостена, защото болницата се ползувала с екстериториалност, а Семинарията нямала право да се ползува от това благоволение. Хр. Бръзи-цов, НЦ, 341. Китай бил принуден да отстъпи на Англия Хонконг, да открие пет от големите си пристанища за чуждестранна търговия и да признае на англичаните право на екстериториалност. А. Бешков и др., ИГ, 127.
EKCTEPHÀHT м. Книж. Мъж, който полага изпити в учебно заведение, без да се е обучавал в него. На изпит за завършено средно образование като екстернанти тази година за последен път ще се допускат лица, които отговарят на условията от Правилника за изпитите. НК, 1958, бр. 3, 2.
— От лат. extemus 'външен'.
EKCTEPHÀHTKA ж. Книж. Жена екс-тернант. Майка й е завършила гимназия като екстернантка.
EKCTEPHÀT м. Книж. 1. Учебно заведение, в което екстернантите полагат изпити.
2. Система за завършване на средно или висше учебно заведение чрез самостоятелна подготовка на кандидата и полагане на изпити без задължително посещаване курса на обучение. От 1952 г. у нас се въвежда екстернат за основни, средни училища и вузове без откъсване от производството.
— От лат. extemus 'външен' през фр. externat.
EKCTEPHÀTEH, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който се отнася до екстернат. Чрез широката мрежа на вечерното, задоч-но и екстернатното обучение, организирано към техникумите, повишават своите технически знания около 15,000 работници от производството. НТМ, 1961, кн. 9, 1.
ЕКСТЕРНЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Юрид. Принудително изпращам някого извън границите на държавата. Към края на януари през Русчук мина Олимпий Панов, когото правителството екстернира в Румъния. С. Радев, ССБ II, 591-592. Правителството [българското] доби кураж да екстернира около 150 врангелисти. Д. Казасов, ВП, 244. През началото на 1908 г. това дружество [в Петербург — за подпомагане на затворниците] престана да съществува, защото полицията арестува някои от неговите членове, някои екстернира. Ас. Зла-таров, Избр. съч. II, 87. екстернирам се страд.
— От лат. extemus 'външен',.
ЕКСТЕРНЙРАНЕ ср. Юрид. Отгл. същ. от екстернирам и от екстернирам се. Той [Д. Благоев] не вярваше, че ще може скоро да се върне в Русия след това екстер-ниране. В. Геновска, СГ, 258. Както се научаваме, това екстерниране [от Сърбия] се е наложило по причина, че въпросният господин Каравелов напоследък е критикувал в печата и устно водената от негова свет-лост политика. Ст. Дичев, ЗСI, 592.
ÈKCTPA I. Неизм. прил. 1. Разг. Който се отличава с изключително високо качество; извънредно качествен. За да не остане no-назад от него, Матейчо също вдигаше чашата си към светлината на полилея и с тон на познавач подкрепяше Цеков: — Екстра винце. По нас на такова казват заешка кръв. В. Нешков, Н, 276. — Райно! Виенско пиано, екстра! Да знаеш от какъв салон сме го извадили! Бл. Димитрова, ПКС, 289. Екстра скара. Екстра боза. II Разг. Който с положителните си качества, достойнства предизвиква задоволство. — Имаме способни хора.. Екстра хора — допълни Анто Белее. Д. Кисьов, Щ, 509. — Овча купел е десет пъти no-екстра от Варна! — каза приятелят ми Генката. — Само е плаж! Запалих сей е неделя отидох и аз. Екстра работа! ВН, 1960, бр. 2793, 4.
2. Търг. За стока — който е по-висококаче-ствен и по-скъп от стоки първо качество. Заприбираха щайгите, доброяваха кой колко е предал, какво качество са били черешите — екстра, първо или второ. Кр. Григоров, ПЧ, 134. Едно тежко-сладко кафе се изтърси пред него заедно с кутия екстра папироси. Г. Караславов, Избр. съч. II, 402. Екстра краве масло. Екстра кашкавал. Екстра кафе.
II. Нареч. Обикн. с гл. съм, ставам и др. Разг. Много добре, много хубаво. Те оглеждаха критично всяко движение на двамата дърводелци, като че ли се съмняваха в тех
